Р Е Ш Е Н И Е

111/17.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1935 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.222, ал.3 от КТ.

Производството е образувано по искова молба от Д.Г.Д. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.П. от ШАК, съдебен адрес ***-13 срещу Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ с адрес гр.*****, представлявано от Г.В.К., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 6 788 лв., представляваща дължимо и неизплатено обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ, равняваща се на четири брутни заплати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че ищцата работила по трудово правоотношение като преподавател в катедра „Български език“ във Факултета по хуманитарни науки в Шуменския университет за периода от 1973 г. до 2016г.

Със Заповед № РД-12-270/25.07.2016г. на ректора на университета трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.второ от КТ, като заповедта била връчена на 01.08.2016г. Към този момент ищцата придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като имала навършени 65 години. При това положение работодателят следвало да й начисли и изплати 6 брутни заплати, тъй като последните 10 години от трудовия си стаж ищцата работила в Шуменския университет. Вместо това работодателят начислил и заплатил само 2 брутни заплати с аргумента, че през последните години ищцата работила и при друг работодател, а именно в Прешовския Университет в Словакия като лектор. За времето, през което била лектор там ищцата сочи, че е била командирована, като е ползвала неплатен отпуск и никога не е прекъсвала дейността си в университета в Шумен. Поради горното за нея възниквал правния интерес да води настоящото производство и в заключение се моли за уважаване на претенцията изцяло и присъждане на разноски по делото.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата е връчен редовно на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор по нея. В отговора се оспорва изцяло предявения иск, като се излагат аргументи за това. Основния довод е, че доколкото през последните десет години преди пенсионирането си ищцата е работила при друг работодател, то не му се следва обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в увеличен размер от 6 брутни заплати. Поради това намират иска за изцяло неоснователен и молят съда да го отхвърли, като им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. С.П. от ШАК, като поддържат исковата молба. В хода на съдебните прения се сочи, че през време на престоя си и работата в Прешовски университет ищцата е била командирована след спечелен конкурс и никога не е възниквало трудово правоотношение между нея и университета в Прешов. Доразвиват се и доводите изложени в исковата молба. Моли се за уважаването на иска.

За ответника се явява юрисконсулт Д.К., която моли за отхвърляне на иска, аргументирайки се със събраните по делото писмени доказателства за наличие на сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него между ищцата и Прешовския университет. Поради тези основни аргументи моли за отхвърлянето на искането и присъждане на деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че между тях имало сключен Трудов договор № 377/31.10.1973г., по силата на който ищцата заемала длъжността „стажант-асистент“ в катедра Българска филология в Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“ (с тогавашно наименование Висш Педагогически Институт - Шумен). Между страните били сключвани последващи Допълнителни споразумения към трудовия договор, като ищцата придобивала през времето възходящи академични длъжности, като към моменти заема длъжност „професор“. Видно от Заповеди № РД – 13-316/11.09.2009г. (стр.115 от делото), № РД-13-234/25.08.2010г.(стр.102), № РД-249/23.08.2011г. (стр.95), № РД-13-262/11.07.2012г. (стр.88) на Министъра на образованието, младежта и науката ищцата била командирована в Прешов, Словашка Република за периоди от време, както следва: от 15.09.2009г. до 15.07.2010г.; от 15.09.2010г. до 15.07.2011г., от 15.09.2011г. до 15.07.2012г. и от 15.09.2012г. до 15.07.2013г., на основание чл.36 и чл.46 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, както и Програма за сътрудничество между Министерствата на двете държави. В заповедите се сочи, че задачата на командирования е да организира и извършва преподавателска дейност чрез различни форми, като са изброени и редица финансови условия - размер на командировъчните пари за един ден, средствата за наем и други и се сочи, че платец на средствата е МОМН.

От Заповед № РД – 10 – 2128/15.09.2009г. (стр.114); Заповед № РД-14-1098 от 21.09.2010г.(стр.101), Заповед № РД-14-1303 от 16.09.2011г. (стр.93) и Заповед № РД-13-001 от 14.09.2012г., всички издадени от ректора на Шуменски Университет, се установява, че за горепосочените периоди на командироване, ищцата е ползвала неплатен отпуск, разрешен от работодателя й.

Към трудовото досие на ищцата са приложени Декларации от 27.07.2010г.; 18.07.2011г., в които е декларирала, че в периодите от 15.09.2009г. – 15.07.2010г. и 15.09.2010г. до 15.07.2011г. е работила по трудов договор на 8 часов работен ден в Прешовски университет в Словакия, като лектор по български език и литература.

През процесния период били сключвани и множество допълнителни споразумения между Д.Д. и Шуменски Университет, които били неделима част към първоначалния й трудов договор от 1973г., както следва: Допълнително споразумение № РД-08-352/01.10.2009г. (стр.107), Допълнително споразумение № РД-08-162/16.07.2010г. (стр.105), Допълнително споразумение № РД-08-299/16.07.2011г. (стр.97), Допълнително споразумение № РД-08-238/16.07.2012г.( стр.90), Допълнително споразумение № РД-12-200/16.07.2013г. (стр.84) и Допълнително споразумение № РД-12-103/01.06.2015г.(стр.70).

Със Заповед № РД-12-270/25.07.2016г. на ректора на университета, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено поради навършване на 65 годишна възраст за професор, считано от 01.08.2016г., като било определено изплащане на две месечни брутни възнаграждения по чл.222, ал.3 от КТ. Към трудовото досие е приложено възражението на ищцата във връзка с определения й размер на обезщетение, както и становище на юрисконсулта на работодателя.

По делото е представен в легализиран превод от словашки език сертификат за историята на осигуряването в Словашката Република (стр.261), видно от който ищцата се е осигурявала в Словакия за периода от 22.09.2009г. до 31.08.2013г. за общо 1440 дни, на основание работа.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорена от страните и е прието от съда, като пълно, обективно и компетентно дадено. Експертизата приема, че размера на дължимата сума за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ представляващо 4 брутни работни заплати се изчислява на 6 788.24 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е изпратен формуляр А с искане за събиране на писмено доказателство от Прешовски университет в Словакия, чрез замоления съд в Прешов на основание Регламент № 1206/2001г. на Съвета на ЕО относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела. В изпълнение на искането от ШРС са постъпили доказателства – Трудов договор № 172/2009 (стр.309), в който като участници в трудовото правоотношение са посочени Прешовски Университет, като работодател и ищцата Д.Д., като служител. Трудовия договор е сключен за водене на педагогическа дейност, упражнения и участие в осигуряване на учебни програми, които извършвал университетския преподавател за периода от 22.09.2009г. – 31.08.2010г. Възнаграждението на преподавателя било определено въз основа на специално решение на колективния трудов договор и било неразделна част от настоящия трудов договор. Представено е и Удостоверение за лекторство, видно от което заплатата, в размер на 892.50 евро месечно се заплаща от Министерство на образованието на Словашка Република, като за сметка на Министерството са и разходите по настаняването на преподавателя. Към първоначалния трудов договор са сключвани Допълнително споразумение № 95/2010г., Допълнително споразумение № 123/2011г. и Допълнително споразумение № 107/2012г., които касаят продължаване на срока на трудовото правоотношение между страните, като останалите елементи на трудовия договор остават непроменени. Представени са и Удостоверения за лекторство (стр.319, стр.325, стр. 331), в които са посочени периоди и конкретен размер на възнаграждението. Следва да се отбележи, че в последния превод на Удостоверение за лекторство (стр.331) е посочено от преводача, че превода е от турски език, което съдът намира за техническа грешка, която следва да се чете от „словашки език“, поради което не изключва това доказателство от делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на предявения иск по чл.222, ал.3 от КТ: Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ урежда правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж – обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, а обезщетението се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия.

В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.второ от КТ – поради навършване на 65 годишна възраст на ищцата, която притежавала академичната длъжност „професор“. Към момента на прекратяване на правоотношението ищцата е придобила правото на пенсия, поради което и се следвало обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Спорът в настоящото производство е досежно размера на вземането за обезщетение, с оглед констатираното противоречие в тезите на двете страни за продължителността на периода, през който ищцата е полагала труд при един и същ работодател. От разрешаването на този въпрос се обуславя извода дали се дължи обезщетение в размер на две или шест брутни заплати.

По делото се установява безспорно, че през процесния период ищцата е била командирована със заповеди на Министъра на образованието и науката в Университета в гр.Прешов, Словашка Република, на основание чл.36 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. От представените от Прешовски университет доказателства се установява, че в периода 2009-2013г. е действал трудов договор, сключен от ищцата с Прешовски университет, като работодател. По делото са налице и доказателства, че през този период от време трудовото правоотношение на ищцата с Шуменския Университет не е било прекратявано, а същата е ползвала неплатен отпуск, разрешен от работодателя. Видно от две трудови книжки на лицето с № 27 и № 537 (серия Б фабр.№ 272903) за периода от 1973г.- 01.06.2015г., като работодател е вписан единствено Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“. Такова доказателство представлява и Удостоверение № РД-18-341 от 10.09.2015г., издадено от ШУ (стр.61). Или съдът намира, че трудовия договор сключен с Прешовски университет установява паралелно трудово правоотношение за допълнителен труд. Именно наличието на този трудов договор внася настоящия спор между страните.

Съдът намира, че законовото изискване ищецът да е прослужил последните десет години от трудовия си стаж при ответника, обуславящо възникването на предявеното от него вземане, се явява изпълнено независимо от обстоятелството, че през процесния период е имал трудово правоотношение с друг работодател. Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ въвежда като елемент от фактическия си състав условието за продължителност на трудовия стаж при същия работодател най – малко десет години, за което единствено релевантно от значение е наличието на трудово правоотношение между страните, съществувало без прекъсване в рамките на периода, покриващ изискуемия трудов стаж. При определяне продължителността на необходимия 10-годишен трудов стаж без правно значение е и евентуалното прекъсване на времето, през което се зачита трудов стаж, щом като се запазва непрекъснатото съществуване на това правоотношение. В настоящия случай трудовия стаж се прекъсва от ползването на неплатения отпуск от ищцата. Законовата норма не въвежда и като изискване трудовия договор при работодателя да е единствения източник на доходи на лицето, поради което и полагането на труд по правоотношение с друг работодател по време на действие на основното такова, не изключва признатото му вземане за обезщетение в по-голям размер. В случая се установи безспорно, че ищцата е била в непрекъснато трудово правоотношение с Шуменски университет за периода 01.11.1973г. - 01.08.2016г., за който период е придобила повече от 10 години трудов стаж, към датата на прекратяване на трудовия й договор. Трудовото правоотношение с Прешовски университет е съществувало паралелно с правоотношението й с ответника, без последното да е било прекратявано или да се е изменял неговия характер на основно правоотношение, доколкото страните са запазили изцяло договорените условия по него и през време на ползваните неплатени отпуски от ищцата. Именно затова и съдът прави извода, че трудовия договор с Прешовския университет има характер на допълнителен трудов договор. В този смисъл възраженията на ответника, че е настъпила трансформация на трудовия договор с Прешовски университет от допълнителен в основен, не могат да бъдат споделени от съда. Действително нито ищцата, нито Шуменския университет като работодател са изпълнявали ефективно задълженията си по основния трудов договор, но това не променя неговия характер. Ползването на неплатен отпуск само е довело до намаляване на времето, зачетено като трудов стаж по договора с ответника, но не и до прекъсване на трудовоправното отношение между страните. Затова и предвид доказаното непрекъснато съществуване на трудовото правоотношение, то общия трудов стаж покрива изискуемия 10-годишен период.

По изложените по-горе мотиви, съдът намира, че е изпълнен фактическия състав на чл.222, ал.3 от КТ и ищцата има право да получи обезщетение в увеличен размер по прекратеното му трудово правоотношение с Шуменски университет. Съгласно чл.228, ал.2 от КТ размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е брутното трудово възнаграждение получено от работника или служителя за месеца предхождащ възникване на основанието за съответното обезщетение или последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение. От назначената счетоводна експертиза се установи, че размера на начисленото на ищцата брутно трудово възнаграждение за периода месец юни 2016г. е 1697.06 лв., като размера на претендираните 4 брутни заплати е 6 788.24 лв. Към настоящия момент няма доказателства обезщетението в този размер да е заплатено на ищцата. Предвид това, то искът се явява изцяло основателен. За пълнота следва да се отбележи, че в исковата молба ищцата се позовава на Постановление № 31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ, което обосновавало претенцията му в по-висок размер. В чл.1, ал.2, във връзка с ал.1 от Постановлението обаче, не се предвижда по-висок, а същия размер на обезщетението, поради което съдът няма да обсъжда възраженията на ответника, че приложимия нормативен акт е не това Постановление, а Закона за висшето образование.

По разноските в производството: На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството, а именно следващата се държавна такса в размер на 271. 53 лв. и разноски за експертиза в размер на 100 лв.

Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника разноски остават в негова тежест.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение 680 лв., предвид доказателствата видно от адвокатското пълномощно, че същите реално са направени.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ с ЕИК 000934863 с адрес гр.*****, представлявано от Г.В.К. да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.222, ал.3 от КТ, сумата от 6 788.24 лв. (шест хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия, поради навършване на 65 - годишна възраст за професори, доценти и докторите на науките, в размер на разликата над изплатената й сума от две брутни трудови възнаграждения до пълната дължима сума от шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ с ЕИК 000934863 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ с ЕИК 000934863 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския районен съд сума в общ размер на 371.53 лв.( триста седемдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща държавна такса по делото и възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. ( пет лева), при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: