Р Е
Ш Е Н
И Е
813/8.11.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на шести ноември
2017 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1002/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “***” № 4, ет. 2, офис 3, срещу Н.П.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 460 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 460 лева, представляваща част от главница по запис на
заповед от 27.06.2016г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на
25.10.2016г., издаден от ответника, с уговорки без протест. За така твърдяното
вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 3045/2016г.,
ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му
заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита
иска допустим и неоснователен. Твърди, че ефектът е издаден във връзка с
получен заем от ищеца, който бил погасен, преди предявяването му за плащане.
В открито заседание страните редовно
призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени доказателства, че ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед от 27.06.2016г, с падеж на предявяване, с уговорки без протест и разноски, за сумата от 660 лева, предявен за плащане на 25.10.2016г.. Със заявление по чл. 417 ГПК, ищецът поискал издаване заповед за изпълнение въз основа на ефекта, срещу която ответникът депозирал бланкетно възражение. Приложените писмени доказателства и непротиворечащите им гласни, сочат, че ответницата сключила три броя договори за заем с ищеца, като за обезпечение на всеки от тях се издавал запис на заповед, а процесния обезпечавал договор № 189216/27.06.2016г.. След като погасила част от задължението си по него в размер на 200 лева на 29.07.2016г./не на уговорен падеж и размер на вноска, а в деня на сключване на нов договор за заем - № 189297/29.07.2016г./, задължението и по договора било в размер на исковата сума от 460 лева, според заключението на ССЕ, представляваща 376,39 лева главница, 18,06 лева и 65,55 лева неустойка. Сумата от 176 лева, с която се твърди, че е погасено ответното вземане, се установи, че представлява последна погасителна вноска по договор между страните, но с № 155631/13.04.2016г.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валиден запис
на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при твърдение за
съществуващо каузално правоотношение от издателя и неоснователност на
възраженията основани на това правоотношение/т. 17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
ВКС/. В случая се установи, че твърдяното от ответника каузално правоотношение съществува
и по него се дължи исканата сума. Не се събраха доказателства за твърдяното
погасяване на вземането с плащане от ответника. Никакво значение за дължимоста
на сумата по записа, или по каузалното правоотношение – договор за заем, няма
факта, че записа на заповед, не е предявен на издателя на посочената в него
дата, което ответно твърдение, не се доказа. След като ответникът се е подписал
върху ефекта, давайки възможност на кредитора да попълни датата на предявяване,
то сам, с това си действие се е съгласил, падежът да се определи от последния
по негово усмотрение. Неоснователно е и ответното възражение за нищожност на
уговорената в договора неустойка. Последната, не е уговорена извън присъщите и
функции, нито е прекомерна /ТР № 1/1010г. на ОСТК ВКС/. В спорната разпоредба
от договора ответникът е обещал задължаването на трето лице, което не е осигурил
и дължи обезщетение/чл. 23 ЗЗД/, а това е една от основните функции на неустойката.
Изложеното сочи основателност на предявения иск и налага уважаването му.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 700 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 3045/2016г.,
по описа на ШРС, представляващи 300 лева възнаграждение за особен представител,
50 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
определено по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на Н.П.К., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на „***“ ООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “***” № 4, ет. 2, офис 3, срещу Н.П.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, съществува вземане за сумата от 460 лева по запис на заповед
издаден от Н.П.К., ЕГН : **********, в полза на „***“ ООД, ЕИК : ***, на 27.06.2016г, с падеж на предявяване, с
уговорки без протест и разноски, за сумата от 660 лева, предявен за плащане на
25.10.2016г., за обезпечение на вземания по договор за заем №
189216/27.06.2016г..
ОСЪЖДА
Н.П.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “***” № 4, ет. 2, офис 3, сумата от 700 лева разноски в настоящото производство
и по ЧГД № 3045/2016г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: