Р Е Ш Е Н И
Е
393/26.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като
разгледа докладваното от съдията ГД №
1007/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по иск, с
правно основание чл. 150 СК, от Н.Т.Н., като баща и законен представител на
малолетното дете Ж.Н.Т., против С. М.Г., за увеличаване на присъдена, в полза
на детето, месечна
издръжка, определена с влязло в сила съдебно решение, постановено
по ГД № 1612/2015 г., по описа на ШРС, от
110 лева на 150 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба –
12.04.2017 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от
падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът обосновава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Страните
били бивши съпрузи, като от брака си имали едно дете – Ж.. С Решение по ГД №
1612/2015 г., по описа на ШРС, ответницата била осъдена да плаща на детето,
чрез ищеца, месечна издръжка в размер на 110.00 лв. От постановяването на
решението до момента изминал времеви период от 1 г. и 6 м., през който детето
пораснало, а с това нараснали ежедневните потребности и необходимите средства
за издръжка. Твърди се, че детето е ученичка в четвърти клас и е с дигноза
„валгусна деформация на коленни стави и валгусни деформации на двете ходила
навътре при ходене“, което налагало носене на ортези за коленни стави и стелки
за напречен свод, които с оглед израстването на детето се налага често да се
сменят, а закупуването им налагало допълнителни средства. Моли съдът да
постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да плаща
месечна издръжка за детето в размер на 150.00 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не
е изложил възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които
същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с
които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото,
че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни
тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител адв. Герджикова от ШАК, като поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не
се представлява.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Детето Ж.Н.Т. е родено на *** г. в гр. Шумен. Родителите й са били в
граждански брак, прекратен с Решение № 954/15.12.2011 г., постановено по ГД №
1789/2011 г., по описа на ШРС, от което се установява, че след прекратяване на
брака родителските права върху малолетното тогава дете са предоставени на
бащата, като майката е била осъден да плаща месечна издръжка в размер на 70
лв..
С протоколно определение от
15.09.2015 г., по ГД № 1612/2015 г., по описа на ШРС, присъдената на детето
издръжка е изменена от 70 лв. на 110 лв. Междувременно
детето е навършило 10 години.
От приетата по делото Служебна
бележка на Ж.Н.Т., издадена от Трето основно училище „Димитър Благоев“ Шумен е
видно, че детето посещава училище.
От представените писмени доказателства, а именно, резултати
от образното изследване на Ж.Н. от 07.04.2017 г.; снимки на протези;
амбулаторен лист на Ж.Н. от 07.01.2015 г.; Епикриза на Ж.Н. *** на 28.07.2015 г.;
фактура № 6827/28.07.2015 г., издадена от МБАЛ Шумен се установява, че детето е
с диагноза „конско-варусно /криво/ стъпало. От служебна бележка изх. №
3-476/21.03.2017 г., по описа на ВФ 34 200, се
установява, че ищецът получава средно месечно
трудово възнаграждение в размер на 868 лв., а съгласно Справка за осигурителния доход изх.
№ 6472-1/06.06.2017 г., по описа на ТД НАП гр. Шумен, че в периода от месец януари до месец април 2017 г. ответницата е осигурявана върху среден доход в размер на 486
лв.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на
издръжката, дължима от майката. Изменение
на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на
изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. Съгласно от
Пост. № 5/1970 г., т. 19 на Пленума на ВС за обобщаване практиката на
съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, за да се уважи искът
по чл. 86 СК (отм.), сега чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Следователно основателността на предявената
искова претенция, се обуславя от настъпването, след определяне на предходната
издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във
възможностите на дължащия издръжка родител, а възможностите на родителя, полагащ
грижи за детето, като друго ограничение или условие, което да се спазва при
определяне размера на издръжката, по смисъла на разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1., не следва да се
отчитат, поради което съдът намира, че не представянето в настоящото производство
на доказателства за доходите на майката на ищцата, следва да се ценят като
съпътстващи обстоятелства.
Относно изменение в нуждите на издържания.
Несъмнено детето има нужда от средства за образование,
което е предпоставка и база за пълноценно развитие, поради което са необходими
средства за учебни помагала и за участие в извънучебни мероприятия, което
обстоятелство е съобразено при определяне на предходния размер на издръжката. Също
така е видно, че детето е с трайно заболяване, за което са необходими
допълнителни средства. Съобразено е, че към онзи момент дължащият издръжката
родител няма други алиментни задължения. В разглеждания случай, от присъждането
на предходната издръжка до иницииране на настоящото производство, е изминал
период от около година и половина – искът е предявен на 12.04.2017 г. През
процесния период несъмнено са настъпили изменения в нуждите на ищцата, при
които е присъдена предходната издръжка, с оглед промяната във възрастта. При
преценка на събраните доказателства, съдът съобрази даденото тълкуване на
закона в ППВС № 5/31.11.1981 г. за изменение и допълнение на ППВС № 5/1970 г.,
съгласно което нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
при съобразяване на обстоятелството, че издръжката не бива да стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й.
Относно промяна във възможностите на задълженото лице.
Ответникът реализира доход под средната за страната
работна заплата, но е трудоспособен и е в състояние да поеме по-висок от
предходно определения размер. При това положение, предвид възрастта на детето и
неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира,
че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 250 лв. месечно, от
която майката, следва да плаща 150 лв., а останалата част, ведно с
непосредствените грижи, да се поеме от бащата. Съдът намира, че подобен размер
на издръжка няма да представлява затруднение за ответницата. Увеличеният размер
на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 12.04.2017 год..
С оглед изложеното съдът намира, че искът е
основателен.
Относно разноските.
При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, при иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за
плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, 4 % върху сбора на увеличения размер на платежите
за три години, общо сумата 57.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи.
Искането на ищеца, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата на платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и за
което има представен списък по чл. 80 ГПК, е основателно, поради което следва
да бъде уважено съобразно уважената част от исковете в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Относно присъдените издръжки
следва да се постанови предварително изпълнение на решението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на постановената по ГД № 1612/2015 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от С. М.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***
полза на детето Ж.Н.Т., с ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител Н.Т.Н., с ЕГН **********, като я увеличава
от 110.00 лв. на 150.00 лв. (сто и петдесет
лева), считано от датата на предявяване на исковата молба –
12.04.2017 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж - първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при забава,.
Осъжда С. М.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 57.60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от 04.07.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: