Р Е Ш Е Н И Е

328/29.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1032 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от З.С.З., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Ю. Р.и Д.Н.П., с ЕГН**********, с адрес ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв.Ю. Р.от ШАК, като поддържат молбата и молят брака да бъде прекратен.

Молителят в съдебно заседание също се явява лично, като също потвърждава желанието си бракът им да бъде прекратен.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите З.С.З. и Д.Н.П. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 13.08.2014 год. в гр.Несебър, област Бургас, за което бил издаден Акт за граждански брак №62/13.08.2014 год. От брака си нямали родени деца. Двамата живеели в семейно жилище, наето под наем, намиращо се в гр.Бургас, ул.“***“ №79, което било напуснато и от двамата молители. В молбата заявяват, че нямат придобити в режим на СИО имоти и превозни средства, както и че нямат претенции за издръжка един спрямо друг. При сключване на брака молителката не е променяла фамилното си име.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 13.08.2014 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 18.04.2017 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на З.С.З. и Д.Н.П. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер поне на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила пълния размер на определената държавна такса, поради което не се налага доплащане от тяхна страна. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между З.С.З., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Ю. Р.и Д.Н.П., с ЕГН**********, с адрес ***, сключен с Акт за граждански брак №62/13.08.2014 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между З.С.З. и Д.Н.П. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Бургас, ул.“***“ №79, собственост на трети лица е напуснато от молителите и никой от тях не заявява претенции за неговото ползване.

II. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали недвижими вещи и превозни средства в режим на СИО и нямат претенции един спрямо друг.

III. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VI. След прекратяване на брака молителката З.С.З. запазва предбрачното си фамилно име З., доколкото същото не е било променяно.

VII. Направените по делото разноски се поемат от молителката.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е внесена изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: