Р Е Ш Е Н И Е
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав в публично съдебно
заседание, проведено на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при участието на секретар Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1086/2017
г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Г.И.Н. против БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, с
който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 201778760402764/2017,
по описа на ЧСИ Д. З.при ШОС, като бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в размер на 1
823.94 лв. – главница по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 19.04.2017 г. получил съобщение, че срещу
него се води ИД № 201778760402764/2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., с район на
действие ШОС, образувано по молба на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано без да е посочен изпълнителен способ, което
било в противоречие на чл. 426, ал. 2 вр. чл. 129
ГПК. Счита, че всички извършени действия по запори са недопустими тъй като
молбата въз основа на която е образувано ИД била неизправена. Моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че не дължи сумата от
1 823.94 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2541/2011 г., по
описа на ШРС, поради изтекла абсолютна давност. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба, в който са изложени
твърдения, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват
и не се представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.08.2011 г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1587/07.07.2011
г., по реда на чл. 410 ГПК, постановено по ЧГД № 2541/2011 г., по описа на ШРС,
в полза на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист /лист 2 от ИД/, който обективира
задължението на Г.И.Н. да плати, както следва: сума в размер 1 823.94 лева -
главница; сума в размер 498.77 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 29.02.2008 г. до 27.02.2009 г.; сума в размер 725.79 лв. - мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 26.04.2011 г.; сумата в
размер 160.97 лв. - разноски по ЧГД № 2541/2011 г., по описа на ШРС.
По молба от кредитора вх. № 10 871/08.03.2017 г. /лист
1 от ИД/, е образувано изпълнително производство по ИД № 20178760402764, по
описа на ЧСИ Д. З.. От изисканото изпълнително дело се установява, че по
Справка за трудовите договори от ТД на НАП /лист
11 от ИД/, считано от 07.12.2016 г., длъжникът е в трудови правоотношения с „Л. такси“ ООД гр. Шумен и със
Запорно съобщение изх. № 10104/05.04.2017 г., по
описа на ЧСИ Д. З., /лист 21 от ИД/, на ищеца е наложил запор върху трудовото
възнаграждение при този работодател.
С Уведомление изх. № 11212/19.04.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., /лист 23 от ИД/, длъжникът е уведомен за наложения запор. С Жалба вх. №
16961/21.04.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., /лист
34 от ИД/, длъжникът уведомява, че наложения запор е насочен срещу несеквестируем
доход. Жалбата е оставено без уважение с резолюция.
Със Запорно съобщение,
изх.
№ 11778/24.04.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., /лист
40 от ИД/, е
наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника в ТБ „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД.
Със Запорно съобщение изх. № 11777/24.04.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., /лист 40 от ИД/, е наложил запор върху всички банкови
сметки на длъжника в ТБ „Банка ДСК“ АД.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
С оглед така установените факти, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с подадената искова молба срещу взискателя по ИД № 20178760402764, по описа на ЧСИ Д. З.,
рег. № 876, отрицателен установителен
иск е
за
установяване несъществуването на право, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицират по чл. 439 ГПК. Правният интерес от водене на настоящото
производство се обосновава с твърдения за факт, възникнал след издаване на
изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия, като ищецът се
позовава на изтекла в негова полза обща 5 годишна погасителна давност, поради
което счита извършените изпълнителни
действия за недопустими.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието. Бездействието
на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му изпълнение,
през определен от закона срок, води до погасяване на искането за принудително
осъществяване, като изсрочва искането към органите за
правна защита /СИ, данъчна администрация/ да приведат съдебното решение в
изпълнение. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно
право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно
задълженото лице да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителната давност е
свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води до загуба
на право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява
правото да се търси защита на правото, т. е погасява се само възможността за
правна защита. В основата на погасителната давност, като правен институт, стои
предположението, че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването
му (отказал се от него), щом като в продължителен период от време не търси
помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнението, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за
законност на изпълнителното производство. Материалноправните
изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното
производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото
право в полза на взискателя и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Разпоредбата
на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез
иск изпълняемото право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване
по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на
изпълнителен лист. От
изложеното се налага извода, че предявеният иск следва да се приеме за процесуално допустим, при което съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
Погасителната давност е юридически факт,
който включва волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава
на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е
бездействал.
Волеизявлението на правно задълженото
лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна
сделка, с която се упражнява едно потестативно право.
Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право /чл. 120
ЗЗД/. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да
приложи ПД по своя собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се
позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение:
пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от
кредитора действия по принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на ИЛ).
По изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, като извънредно
средство за защита в изпълнителното производство, при наличието на нови факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК т. е. влизане в сила на ЗИ/. В процесния случай правно задълженото лице по ИД № 20178760402764, по описа на ЧСИ
Д. З., рег. № 876, предявява отрицателен установителен
иск, по реда на чл. 439 ГПК, като се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който кредиторът със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство - БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр. София, е бездействал, което
бездействие поражда потестативното право за длъжника да
претендира съдебно прогласяване погасяването на искането за принудително
осъществяване правото на принудително изпълнение.
В общия случай, когато съдебното решение
влезе в сила почва да тече нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да
тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното
производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед
за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай, издадената заповед за
изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично да
указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително
изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство нова давност
почва да тече от влязането в сила на заповед за
изпълнение. Продължителността на новия давностен срок
по правило е съответен на предходния давностен срок –
общ, специален или особен, но предвид, че правото е установено със съдебно
решение, давността се превръща в обща /5 г./. В процесния
случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство по ИД №
20178760402764, по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876, е издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение, № 1587/07.07.2011 г., в производство по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ЧГД № 2541/2011 г.,
по описа на ШРС.
Следователно нова давност в полза на длъжника – ищец в настоящото производство,
е започнала да тече от 07.07.2011 г. и, ако не е била
спряна или прекъсната, е изтекла на 07.07.2016 г.
Съобразно разясненията дадени в ТР №
2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013г., в изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе
си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко
такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Хипотезата на „Прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение
по чл. 116, б. "в" ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото
ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай
няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебното
решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови
процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва
с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е
прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да
я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване
на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Приетите в съдебната практика преди 1991 г.
разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на
органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното
изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на соц. организации като кредитори, които съображения са в
основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което ПД не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Следователно
в изпълнителното производство за събиране на парични вземания предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва
давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Изпълнителни действия, които прекъсват давността са: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на
вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Затова Молба за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК), е нередовна и подлежи на връщане съгласно чл. 426,
ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако Молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата ИМ не е прекъсната. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването
на ПДИ; проучването на имущественото състояние на длъжника; извършването на
справки; набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение;
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. Ако обаче в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД, а прекъсването на
давността има за последица нова давност. В този смисъл са разясненията в ТР №
2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., т. 10 на ОСГТК. С предприемането на всяко валидно действие за принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От правилото,
че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява
съответният давностен срок – общ, специален или
особен, предвид, че се прекъсва давностен срок
установен със СР, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“,
като съответна, също е обща /5 г./.
В настоящият случай изпълнителното
производство по ИД №
20178760402764, по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876, е образувано по Молба на
ответника в настоящото производство от 08.03.2017 г.. От съдържанието на същата
се установява, че взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи за насочване на изпълнението срещу
движими вещи на длъжника, находящи се на адреса му,
чрез насрочване на опис, а след съответни справки за декларирани имоти, банкови
сметки, вземания от трети лица и възнаграждения - за насочване на изпълнението срещу
вземания на длъжника чрез възбрани и запори, както и по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което съдът намира същата за
редовна, а доводите на ищеца, че молбата за изпълнение е недопустима за неоснователни. Доколкото всяко
искане да бъде приложен определен валиден изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, то следва, че с
подаване на Молба вх. № 10871/08.03.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., давността, която е текла
в полза на длъжника, би могла да бъде прекъсната, но предвид, че в
настоящото производство не са представени доказателства да са извършвани други валидни
изпълнителни действия до подаване на тази молба, следва че давността е изтекла
на 07.07.2016 г., т. е преди депозиране на редовната молбата за изпълнение пред ЧСИ Д. З.Въз основа на изложеното
съдът приема, че по отношение на вземането, възлизащо на сумата 1 823.94 лева – главница по изпълнителен
лист, въз основа на който, по молба на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е образувано
ИД № 201778760402764/2017 г., по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, през периода от 07.07.2011 г. - до 07.07.2011 г., се е осъществил фактическият състав на погасителната давност поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид направеното от ищеца искане, в тежест на ответникът
следва да бъдат възложени разноски направени в настоящото производство, както
следва: 72.96 лв. - за внесена държавна такса и 580 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, за които има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И
Признава за
установено, по предявеният
установителни иск, с правно основание чл. 439 ГПК, че Г.И.Н., с ЕГН **********
и адрес: ***, не дължи на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: град София, ЖК Младост – 4, Бизнес парк -
сграда 14, сумата 1 823.94
лева (хиляда осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и
четири стотинки) – главница по изпълнителен
лист, въз основа на който, е образувано ИД № 201778760402764/2017 г., по описа
на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, на основание чл. 439 ГПК.
Осъжда БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: град София, ЖК Младост – 4, Бизнес парк -
сграда 14, да плати на Г.И.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, общо сумата 652.96
лева (шестстотин петдесет и два лева и деветдесет и шест ), от които 72.96 лв. - за внесена държавна такса и 580 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, по представен списък по чл. 80 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: