Р Е
Ш Е Н
И Е
930/13.12.2017г.
Шуменският
районен съд в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1088 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе
взе предвид следното:
Гр.д.№1088/2017г.
по описа на ШРС е образувано по повод предявен от Р.Й.Б. с ЕГН: ********** ***
конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, за обявяване за
окончателен на сключен между страните Договор за лизинг на пътни превозни средства
№ ***/06.07.2000г., в частта, в която се е трансформирал в предварителен
договор за прехвърляне правото на собственост, срещу лизингодателя „Бг
Ауто“ЕАД-гр.София/Деу България АД/, с ЕИК ***, представлявано от З. К., по
отношение на лек автомобил марка DAEWOO модел Ланос. След изплащане на наемното възнаграждение,
съгласно чл.8 ал.2 от договора, следвало да бъде прехвърлена собствеността на
автомобила, но лизингодателят не предприел необходимите действия.
Ответникът не е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. На
входната врата на адреса на управление на дружеството, регистриран в ТР е било
залепено Уведомление и на осн.чл.50 ал.2 от ГПК, ответникът е с надлежно връчена
искова молба. В открито съдебна заседание не се явява представител.
Съдът намира, с оглед на
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са
налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
ми в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
приложените доказателства- Договор за лизинг на пътни превозни средства № ***/06.07.2000г.,
погасителен план, Приемо-предавателен протокол от 18.07.2000г., фактури и
вносни бележки за заплатени задължения по договора, копие от Регистрационен
талон и др. искът е вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
това, като се съобразят спецификите на настоящия иск.
Влязлото в сила решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, има силата на окончателен договор и го замества. Производството по
обявяване на предварителен договор за окончателен е уредено в ГПК, като особено исково производство и съгласно чл.362 ГПК и съдът е длъжен да провери дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително
дали отчуждителят е собственик. С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства относно собствеността на
автомобила, се установи, че към момента вещта е собственост на ответното дружество.
Видно от представеният по делото договор, същият е сключен на 06.07.2000г. между ищеца, от една страна като лизингополучател,
и ответника, от друга страна, като лизингодател. Предмет на договора, съгласно
чл.2 е предоставяне на право на ползване и право на придобиване на собственост
върху лек автомобил марка “Деу” модел “Ланос” с ДК№ ***, с двигател № *** и рама
№ ***, цвят сребрист след
изплащане на договорна цена на периодични вноски в размер на 10 137.00
долара на САЩ. В чл.1,
2, 8 и 9 от договора, наемодателят се задължил да прехвърли собствеността на автомобила след
заплащане на всички дължими вноски от страна на лизингополучателя, който факт
не се оспорва. От договора съдът установява безспорно наличието на облигационно правоотношение
между страните. Лизинговият
договор се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба на
процесния лек автомобил. Към датата на изплащането на последната вноска са били
налице предпоставките за
сключване на окончателния договор за покупко-продажба са били налице, като в уговорения срок по т.3 от
чл.8 от договора пет работни дни, ответникът не е предприел действия по
прехвърляне на собствеността. Налице е валиден предварителен договор по смисъла
на чл.19 от ЗЗД, инкорпориращ съгласието на страните по него, досежно всички
съществени елементи на двустранна сделка за покупко-продажба на МПС, който е
породил целените с него правни последици и обвързал правната сфера на
договарящите се, отразените в съдържанието му права и задължения. Съдът приема,
че предявеният от ищеца иск за обявяване на процесния предварителен договор за
покупко-продажба на МПС за окончателен е изцяло основателен и доказан и следва
да се уважи, ведно със законните последици от това.
От Удостоверения от Община Столична, се
установи, че за превозното средство няма
задължения за данъци и такси по ЗМДТ, които следва да бъдат погасени. От
приложеното Удостоверение за застрахователна стойност на МПС на „Застрахователен
брокер Елит“ ООД-гр. Варна, се установи, че застрахователната стойност на
процесния автомобил е в размер на 490.00лв. и върху същата следва да бъде
определена нотариална такса. Съгласно чл.364 ал.1 от ГПК ответникът- купувач следва да заплати по сметка на Районен съд нотариална такса на основание т.8 от ТНТ
към ЗННД в размер на
35.85лв., а по сметка на Община Столична, отдел "Местни данъци и такси" местна такса в размер на 12,25лв. на основание чл. 46 ал. 2 т.2 от ЗМДТ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
деловодни разноски/такса
за съдебни удостоверения, от отдел МДТ, адвокатско възнагражднение, както и
държавна такса/, в общ размер 380 лева, съобразно представения списък
на разноските.
Водим от горното и на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
Обявява
за окончателен, сключения между Р.Й.Б. с ЕГН: ********** *** от една
страна и от друга
страна „Бг Ауто“ЕАД-гр.София/Деу България АД/, с ЕИК ***, обл.София, ж.к.***, представлявано
от З.Н.К., Договор за лизинг на пътни превозни средства № ***/06.07.2000г., в
частта, в която се е трансформирал в предварителен договор за прехвърляне
правото на собственост, съгласно който ответникът продава на ищеца собствения си лек автомобил марка
“Деу” модел “Ланос” с ДК № ***, с двигател № *** и рама № ***, цвят „сребрист“ за сумата от 10 137.00
долара на САЩ, която била заплатена изцяло на продавача от купувача.
Застрахователната оценка на МПС е в размер на
490.00лв./ четиристотин и деветдесет лева/.
Осъжда
купувача Р.Й.Б. с ЕГН: ********** да заплати дължимите по извършване на
сделката такси, както следва: 35.85лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/– нотариална такса за прехвърляне на МПС, изчислена върху
застрахователната стойност, вносима по сметка на РС-гр.Шумен на основание чл.86
т.3 от ЗННД и местен данък в размер на 12,25лв./дванадесет
лева и двадесет и пет лева/ по сметка на Община
Столична, отдел “Местни данъци и такси”.
Осъжда „Бг Ауто“ЕАД- гр.София /Деу
България АД/, с ЕИК ***, обл.София, ж.к.***, представлявано от З.Н.К. да заплати на Р.Й.Б. с ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 380.00 лв./триста и осемдесет лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от решението, след като ищецът Р.Й.Б. с ЕГН: ********** представи доказателства, че е изплатила дължимите за нея местни данъци и нотариална такса по сметка на РС Шумен.
Препис от решението да се изпрати в ОД на
МВР-
гр.София, сектор ПП за сведение.
Решението не подлежи на въззивно обжалване,
като на осн.чл.240 ал.1 от ГПК,ответникът може да иска отмяна на решението ако
е била лишена от възможността да участва в делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: