Р Е
Ш Е Н
И Е
867/24.11.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети ноември
2017 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1096/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. София, жк. „***“ 4, ***, сграда 6,
срещу Ж.П.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и
цена от 1413,68 лева главница.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 1413,68 лева, представляваща главница, неплатена цена по
фактури за доставка на далекосъобщителни услуги - № 7210772831/01.07.2014г., за
37,83 лева и № 7212134360/01.08.2014г, за 102,29 лева, и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 1273,56 лева по фактура №
7215006960/01.10.2014г.. За посоченото вземане му била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 224/2017г. на ШРС, срещу която
настоящият ответник възразил. Претендира да се признае за установено
съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител, в писмена молба поддържа
заявеното в исковата молба, а ответникът лично, заявява, че дължи сумите, за
извършени и, от ищеца далекосъобщителни услуги, но неустойката за прекратяване
на договорите е много голяма и иска разсрочване изпълнението на решението, като
заплаща по 60 лева месечно от дължимите суми, а повереникът и, осъществяващ
правна помощ, твърди, че договорите в частта им за неустойката съдържат
неравноправни клаузи.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Между страните, за периода 19.03.2014г. –
15.07.2014г., били сключени осем договора за мобилни, фиксирани и пакетни
услуги, по силата на които на ответницата били предоставени мобилни и
стационарни устройства и номера за тях, като някои от тях били включени в пакет
и по отношение на тях се прилагали отстъпки в цени на услугите. Не се спори
дължимоста на сумите посочени във фактури № 7210772831/01.07.2014г. и №
7212134360/01.08.2014г., представляващи цена на употребени услуги – месечен
абонамент, разговори с мобилни и фиксирани мрежи, изпратени текстови и мултимедийни съобщения. Фактура №
7215006960/01.10.2014г. включвала задължения за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, в общ размер на 1273,56 лева
изчислена съгласно уговорките в т. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги №
610727503/15.07.2014г. и т. 11 от договори за мобилни услуги № 610600249/30.06.2014г.
и № 609968979/14.04.2014г.. Няма данни кога и на какви основания са прекратени,
и кои от договорите между страните, нито това станало ли е известно, и как на
ответника. Липсват доказателства и за негово неизпълнение, извън признанието,
че някои от сметките не са платени.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – валидно правоотношение между страните (валиден
договор и съществените му елементи), съдържащо валидна неустоечна клауза;
изпълнение на ищцовите задължения по договора; прекратяването му по вина на
ответника.
Част от посочените, са налице, в
настоящият случай – няма спор по дължимоста на претендираните суми за
действително осъществени от ищеца далекосъобщителни услуги, за които са
издадени фактури № 7210772831/01.07.2014г. и № 7212134360/01.08.2014г. – 140,12
лева. До този размер исковете са основателни и следва да се уважат, не само поради
основателност на ответните възражения за недействителност на неустоечните
клаузи.
Както се посочи, няма никакви данни по
делото, в какво се състои ответно неизпълнение, нито въз основа, на какви
разпоредби от твърдени за съществуващи общи условия, неприложени по делото, са
прекратени посочените договори. Само това изключва възможността за дължимост на
неустойка по тях. Всеки, съдържа уговорка за такава при виновно или по
инициатива на потребителя прекратяване на договор, преди уговорения срок, като
дължимата неустойка е в размер на „…сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти за всеки номер,… дължими до края на срока…“. Така
уговорената неустойка в т. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги №
610727503/15.07.2014г. и т. 11 от договори за мобилни услуги № 610600249/30.06.2014г.
и № 609968979/14.04.2014г., според този състав са нищожни на две основания –
като неравноправни клаузи в потребителски договор на основание чл. 143, т. 5 от
ЗЗП и като накърняващи добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Посочените
клаузи задължават потребителя да заплати необосновано висока неустойка. При
неяснота каква част от цената на предоставяната услугата представлява
въпросният „месечен абонамент“, съобразявайки правилото на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, задължаването на потребителя да го заплаща за значителен период /18 месеца/,
след като въобще няма да се доставя услугата предмет на договора, води до ситуация,
при която най-меко казано има значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Така уговорената в процесните
договори неустойка е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Задължението за заплащане цена на услуга, която няма да се
доставя, не обезщетява претърпяна загуба и пропусната полза от недоставянето и,
а води до неоснователно обогатяване. Без значение на кое от посочените
основания договорните клаузи са нищожни, те не следва да се прилагат, а претенцията
за заплащане на тяхно основание суми, е неоснователна и следва да се отхвърли,
в случая за сумата от 1273,56 лева.
Съобразно изхода на спора ответникът
следва да заплати на ищеца само част от сторените разноски в настоящото и по
ЧГД № 224/2017г., по описа на ШРС /865,69 лева/, а именно – 85,80 лева
съразмерно уважената част от исковете.
С оглед имотно състояние на ответника и другите обстоятелства/подробно описани в определение № 2077/18.09.2017г. по делото/, искането му за разсрочване изпълнението на настоящото решение е основателно и следва да се уважи, като се постанови общата дължима сума – 140,12 лева – главница и 85,80 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 224/2017г., да се заплати на ищеца на 3/три/ равни месечни вноски в размер на 75,31 лева.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
София, жк. „***“ 4, ***, сграда 6, срещу Ж.П.Г., ЕГН : **********, с адрес ***,
съществува вземане за сумата от 140,12
лева, представляваща главница – неплатена цена на далекосъобщителни услуги, за
което са издадени фактури № 7210772831/01.07.2014г. и № 7212134360/01.08.2014г.
и законна лихва върху главницата, считано от 25.01.2017г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
“***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, жк. „***“
4, ***, сграда 6, срещу Ж.П.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – да се признае съществуване вземане от
ответника за сумата от 1273,56 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договри, определена съобразно т. 3.3 от Сертификат за пакетни
услуги № 610727503/15.07.2014г. и т. 11 от договори за мобилни услуги №
610600249/30.06.2014г. и № 609968979/14.04.2014г., за която е издадена фактура
№ 7215006960/01.10.2014г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.П.Г., ЕГН : **********,
с адрес *** да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, жк. „***“ 4, ***, сграда 6, сумата от 85,80 лева разноски в настоящото
производство и по ЧГД № 224/2017г., по описа на ШРС.
РАЗСРОЧВА изпълнението на
настоящото решение, за срок от 3 месеца, като Ж.П.Г., ЕГН : **********, с адрес
*** заплаща на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
София, жк. „***“ 4, ***, сграда 6, всеки месец, до 30-то число, сумата от 75,31 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: