Р Е Ш Е Н И Е

802/1.11.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесети октомври 2017 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1097/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 4-6, срещу Р.В.З., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1503,22 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1503,22 лева, представляваща 1348 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 107,85 лева договорна лихва, за периода 05.03.2016г. – 05.12.2016г. и 47,37 лева неустойка, за периода 05.03.2016г. – 12.08.2016г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 150/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че не бил уведомен за предсрочната изискуемост и прехвърлянето на вземането.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 04.02.2016г., цедент на ищеца /“***“ ЕАД/, отпуснал заем на ответника, в размер на 1348 лева, с която били заплатени закупени от него електроуреди. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно посочени дати, последната 05.02.2017г.. Ответникът не заплатил нито една от уговорените погасителни вноски. С договор от 02.06.2015г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 20.01.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това на посочения в договора адрес за кореспонденция с ответника изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на 10.01.2017г., неполучено от заемателя. На същия адрес през месец август 2016г., ищецът, изпратил уведомление за цесията на ответника, което не било получено. Твърдяното пълномощно за представителна власт на цесионера, не е представено по делото.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито че то съществува, в първоначалния си вид. Неоснователно е основното възражение на ответника изразено във възражението му по чл. 414 ГПК – Няма абсолютно никаква връзка между задължението му по процесния договор за заем и правата му на потребител, по отношение доставчика на закупените електроуреди свързани с евентуално тяхно несъответствие с договора за покупко-продажба. Основателно е обаче възражението за липса на действие на цесията по отношение на него. Както се посочи, твърдението на ищеца/от устните състезания/, че е упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника е голословно. Липсва по делото такова пълномощно, поради което съдът не може да приеме, че валидно е съобщено прехвърлянето на вземането, както при опита на ищеца от месец август 2016г., който в противен случай, би бил достатъчен според наложената практика, тъй като е на адрес, на който е уговорено да се изпращат съобщения/чл. 7 от договора/, така и с връчване на препис от исковата молба, към която липсва уведомление, както от цедента, така и от цесионера с приложено към него пълномощно допускащо това. Последното е необходимо, както за доказване твърдяно за осъществено, преди водене на делото съобщаване от цесионера, така и за валидно съобщаване в хода на процеса, тоест доказването на представителната власт, е елемент от установяване качеството кредитор на ищеца. Така, макар и да е настъпил последния уговорен падеж за издължаване заетата сума и ответникът да дължи всички уговорени суми по договора за заем, поради липса на действие на цесията спрямо него, те не могат да се присъдят на цесионера, а исковете му, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

При така посочения изход на спора разноски между страните не се присъждат, поради липса на данни за извършени такива от ответника.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „***“ № 4-6, срещу Р.В.З., ЕГН : **********, с адрес ***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1503,22 лева, представляваща 1348 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 107,85 лева договорна лихва, за периода 05.03.2016г. – 05.12.2016г. и 47,37 лева неустойка, за периода 05.03.2016г. – 12.08.2016г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане, като неоснователен.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: