Р Е Ш Е Н И Е

917/8.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1109 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.228 от ЗЗД – по отношение на претенцията за наем и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – по отношение на претенциите за заплащане на консумативните разходи за вода и ел.енергия.

Депозирана е искова молба от ДП „***“, с ЕИК***, с постоянен адрес:***,, представлявано от П.М. П., съдебен адрес:***, чрез адв.С. И.от ШАК срещу Х.М.З., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че по Договор за осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне в тренинг за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год. ответникът ползвал бокс на територията на Районен хиподрум, гр.Шумен, собственост на ДП “***“, както и прилежащи тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на свой кон. За посочения престой на коня ответникът им дължал наем бокс, както и разходи за ел.енергия и вода, чиято стойност за различните месеци била различна и за които от тяхна страна били издадени тринадесет броя фактури. Посочената обща сума от 903.38 лева представлявала сбор от общо дължимите от страна на ответника 820.18 лева, представляваща дължима сума за наем на бокс, 67.99 лева – дължима сума за изразходвана вода и 15.21 лева – дължима сума за изразходвана ел.енергия. Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. След издаване на посочената заповед и изпълнителния лист в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявява положителни установителни искове срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че Х.М.З., с ЕГН********** дължи на ДП „***“, с ЕИК*** сумата от 903.38 лева, от която 820.18 лева, представляваща дължима сума за наем на бокс, 67.99 лева – дължима сума за изразходвана вода и 15.21 лева – дължима сума за изразходвана ел.енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Моли също ответникът да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и направените в хода на заповедното производство такива.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв.С. И.от ШАК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание излага конкретни мотиви и съображения.

Препис от исковата молба, допълнителната молба, ведно с приложенията към тях са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло исковете по основание и по размер, като заявява, че между него и ищеца не е бил подписван договор в посочения смисъл. В същото време заявява, че не е получавал посочените в исковата молба фактури. Оспорва посочените фактури и представената от страна на ищеца аналитична оборотна ведомост.

В съдебно заседание ответникът н есе явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.С. К.от ШАК, който оспорва предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен изцяло. Излага конкретни съображения в защита на депозирания отговор на исковата молба.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По Договор за осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне в тренинг за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год. ответникът ползвал бокс на територията на Районен хиподрум, гр.Шумен, собственост на ДП “***“, както и прилежащи тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на свой кон. По делото липсват доказателства договорът между страните да е бил сключен в писмен вид, но на 17.03.2014 год. на ответника е била издадена фактура №9742 за дължимия наем бокс за месеците декември 2013 год. и януари 2014 год. Фактурата била получена лично от ответника, каквото изявление е направено в писмена молба 19.10.2017 год. От представения по делото ПКО №135/17.03.2014 год. се установява, че задължението по фактурата в общ размер на 100.44 лева е заплатено изцяло от ответника. За посочения по-горе престой на коня по отношение на дължимите суми за наем бокс и разходи за ел.енергия и вода на ответника били издадени тринадесет броя фактури, както следва: №9868/20.05.2014 год. на стойност 239.52 лева; №9926/19.06.2014 год. на стойност 48.60 лева; №9977/15.07.2014 год. на стойност 54.95 лева; №10043/25.08.2014 год. на стойност 62.77 лева; №10071/08.09.2014 год. на стойност 48.60 лева; №10128/16.10.2014 год. на стойност 57.82 лева; №10178/18.11.2014 год. на стойност 56.20 лева; №10216/15.12.2014 год. на стойност 55.55 лева; №10312/30.01.2015 год. на стойност 61.43 лева; №10346/19.02.2015 год. на стойност 45.36 лева; №10411/21.03.2015 год. на стойност 52.88 лева; №10479/22.04.2015 год. на стойност 57.68 лева и №10515/15.05.2015 год. на стойност 62.02 лева. В тази връзка ответникът дължал обща сума в размер на 903.38 лева с включен ДДС, представляваща сбор от общо дължимите от страна на ответника 820.18 лева, представляваща дължима сума за наем на бокс, 67.99 лева – дължима сума за изразходвана вода и 15.21 лева – дължима сума за изразходвана ел.енергия.

Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. След издаване на посочената заповед и изпълнителния лист в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите С. П. Д.и С. С. Д. и от следните писмени доказателства: аналитична оборотна ведомост, 13 бр. фактури, удостоверение за актуално състояние, вносни бележки за заплатена държавна такса, договори за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Справки за разпределение на ток и вода по месеци – 17 бр., известия за доставяне, фактура №9742/17.03.2014 год., ПКО №135/17.03.2014 год., материалите, приложени по на ЧГД №467/2017 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че процесните фактури, издадените от ищцовото дружество са осчетоводени и отразени в счетоводството на ДП „***“, в регистъра за вземанията от клиенти в счетоводна сметка 411 „клиенти“, контрагент №5017 „Х.М.З.“, по фактурите няма извършени плащания, салдото по посочената сметка към 31.12.2016 год. е било в размер на 903.38 лева. В същото време вещото лице дава заключение, че през 2017 год. вземанията по процесните фактури са прехвърлени в счетоводна сметка 444 „вземания по съдебни спорове“, партида 054 „Х.м.З.“, като към 04.10.2017 год. салдото по счетоводна сметка 444 партида 054 е вземане в размер на 1729.23 лева, което включва вземания по процесните фактури в размер на 903.38 лева и извършените разходи в хода на съдебното дело в размер на 825.85 лева.

По делото е било открито производство по чл.193 от ГПК във връзка с направено от ответната страна оспорване на подписа, положен под името Х.З. като получател на фактура №9742/17.03.2014 год., но същото е прекратено, поради декларирано признание от страна на ответника, че подписа положен срещу получател в посочената фактура е негов.

Съдът намира, че показанията на свидетелите С. П. Д.и С. С. Д. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са категорични, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че двамата свидетели са служители при ищеца, но намира, че това обстоятелство по никакъв начин не се отразява на достоверността и последователността на дадените от тях показания, доколкото същите са им станали достояние именно във връзка с изпълнение на техните служебни задължения. Още повече, че както бе посочено по-горе показанията на двамата се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал и за съда не съществува съмнение в тяхната непредубеденост и достоверност.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения между тях устен Договор за осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне в тренинг за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год. ответникът ползвал бокс на територията на Районен хиподрум, гр.Шумен, собственост на ДП “***“, както и прилежащи тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на свой кон. Съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът е консенсуален, двустранен и възмезден. Счита се за сключен в момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване и относно наемната цена. Договорът е неформален и за валидното му сключване не е необходима писмена форма. Възникналите между страните по делото облигационни отношения се установяват от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Станислав Петров Дечев, който в съдебно заседание на 18.10.2017 год. заявява, че лично той е водил разговори с ответника по повод договора за наем и потвърждава по категоричен начин, че конят, който е бил настанен в бокса е именно на ответника, тъй като именно той го е тренирал и многократно е водил разговори със З. относно непогасените му задължения. В същата насока са и показанията на свидетелската С. С. Д., която в същото съдебно заседание заявява, че именно тя е съставила фактурите с получател ответника, че първата издадена му фактура е била заплатена лично от него и че са имали уговорка последващите фактури да му бъдат изпращани по пощата.

В подкрепа на този извод са и представените като писмени доказателства по делото фактура №9742/17.03.2014 год., в която като получател се е подписал именно ответника и ПКО №135/17.03.2014 год., от който се установява, че плащането на дължимия наем бокс за месеците декември 2013 год. и януари 2014 год. в общ размер на 100.44 лева е заплатено изцяло от ответника. В тази връзка е и направеното изявление от ответника, обективирано в писмена молба от 19.10.2017 год. и чрез процесуалния му представител в съдебно заседание на 15.11.2017 год., че подписа, положен като получател на фактура №9742/17.03.2014 год. принадлежи на ответника Х.М.З.. Изложеното има характер на признание на възникналите облигационни отношения между страните и факта на постъпилите плащания във връзка със същото правоотношение, извън процесния период.

В същата насока са и представените от страна на ищеца известия за доставяне, от които се установява ,че издадените 13 броя фактури с получател ответника са били изпращани на адреса на Х.М.З., като част от тях са били получени лично от него.

С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че между страните по делото са съществували валидни облигационни отношения, от които е възникнало задължението на ответника да заплати сумата от 820.18 лева, представляваща дължима сума за наем бокс за периода от 17.11.2013 год. до 30.11.2013 год. и за периода от м.февруари 2014 год. до м.май 2015 год., доколкото дължимия наем бокс за месеците декември 2013 год. и м.януари 2014 год. е бил заплатен с ПКО №135/17.03.2014 год. по фактура №9742/17.03.2014 год.

По делото липсват доказателства ответникът да е предприел действия за заплащане на посочената сума, представляваща дължим наем по сключения между страните договор за наем за процесния период. В тази връзка съдът съобрази и заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че посочената сума не е заплатена от ответника. В тази връзка съдът намира, че тази част от претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 820.18 лева, представляваща дължима сума за наем бокс за периода от 17.11.2013 год. до 30.11.2013 год. и за периода от м.февруари 2014 год. до м.май 2015 год.

По отношение на втория обективно съединен иск, съдът установи от правна страна следното:

В същото време, съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят на една вещ е длъжен да заплаща освен наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Относно размера на дължимите разходи за изразходваната в обекта вода и електроенергия съдът съобрази обстоятелството, че единствените доказателства в тази насока, представени от страна на ищеца са издадените от тяхна страна фактури и Справки за разпределение на сумите. В тази връзка от разпита на свидетелите С. Д. и С. Д. се установява, че посочените суми за изразходвани вода и електроенергия са изчислени на база ползваната площ въз основа на показания на намиращите се в обекта водомери и електромери и след предаването им счетоводството същите са били отразени в съставените на ответника фактури. Във връзка с направеното от ответника оспорване на представената по делото аналитична ведомост и фактури от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията им, които да оборват доказателствената сила на същите и верността на отразените в тях факти и обстоятелства. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че доколкото от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че представените като писмено доказателство по делото фактури, част от които са били получени от ответника, са осчетоводени в счетоводството на ищеца и че ответникът не е извършил плащания по тях, се налага извода, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 83.20 лева, от която 67.99 лева, представляваща консумирана вода и 15.21 лева, представляваща консумирана електроенергия за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год.

Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата от 903.38 лева с включен ДДС, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на правния спор ответникът дължи заплащане и на направените от ищцовата страна разноски в хода на заповедното производство в размер на 325 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство в размер на 615 лева, включващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на делото на ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, съдътРЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.М.З., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА ДП „***“, с ЕИК***, с постоянен адрес:***,, представлявано от П.М. П., съдебен адрес:***, чрез адв.С. И.от ШАК сумата от 903.38 лева /деветстотин и три лева и тридесет и осем стотинки/ с включен ДДС, от която 820.18 лева, представляваща общо дължима сума за наем бокс за периода от 17.11.2013 год. до 30.11.2013 год. и за периода от м.февруари 2014 год. до м.май 2015 год., 67.99 лева, представляваща консумирана вода за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год. и 15.21 лева, представляваща консумирана електроенергия за периода от м.ноември 2013 год. до м.май 2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х.М.З., с ЕГН**********,*** да заплати на ДП „***“, с ЕИК***, с постоянен адрес:***,, представлявано от П.М. П., съдебен адрес:***, чрез адв.С. И.от ШАК сумата от 940 лева /деветстотин и четиридесет лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски в хода на заповедното и настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: