Р Е Ш Е Н И Е

525/10.8.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети юли , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря М.Н. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1112 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т., 2 и 3 от КТ

Депозирана е искова молба от Ю.М.К. , ЕГН ********** , адрес *** срещу помощно училище „Васил Друмев „ гр.Шумен , БУЛСТАТ *** , седалище : гр.Шумен , ул.***, представлявано от М.Х. П. , в която посочва , че е работела в ответното училище , считано от 1993г. и към 07.04.2017г. е била класен ръководител на детето М. Р. А. . На 07.03.2017г. се състоял инцидент , който подробно е описан от ищцата , в резултат на което детето се оказало , че отсъства от училище . За горното била образувана дисциплинарна преписка и извършено дисциплинарното и уволнение със Заповед 182/07.04.2017г. Твърди , че уволнението е незаконосъобразно , т.к. не е извършила визираното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение „тежко нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на разпореждания на работодателя , разпоредени в заповедни и други вътрешни нормативни актове . Не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание , а именно не са поискани по надлежен ред обяснения . Също твърди , че не са част от трудовите и задължения , действията за които и е вменена вина за извършване на дисциплинарно нарушение . Заявява , че самата заповед е немотивирана и фактическите твърдения изложени в нея са противоречиви . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което да бъде отменено като незаконно уволнението и бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност , както и ответникът да бъде осъден за и заплати обезщетение по чл.225 , ал.1 от КТ , за период от не повече от шест месеца , в размер на 5 933,40 лева , Претендира присъждане на извършените деловодни разноски .

В отговора по чл.131 от ГПК , ответникът оспорва искове , заявява , че са спазени всички формални и материални изисквания за налагане на дисциплинарното наказание – уволнение .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното : По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства (ЛТД) , че считано до 07.04.2017г. ищцата е работила в ответното училище , като е замела длъжността „старши учител на деца с умствена изостаналост“. На посочената дата и е връчена Заповед 182/07.04.2017г. на Директора на ПУ „В.Друмев“ гр.Шумен , съгласно която и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ , на основание чл.330 , ал.2 , т.6 , във вр. с чл.190 , ал.1 , т.7 и чл.188 , т.3 от КТ - за тежки нарушения на трудовата дисциплина . На първо място следва да се разгледа възражението на ищцата , че не и е предоставена възможност да представи обяснения във връзка с вмененото и нарушение на трудовата дисциплина , каквото е императивното изискване на чл.193 , ал.1 от КТ .Ищцата не оспорва , че до знанието е достигнало съдържанието на Заповед №366/07.03.2017г. на Директора , с която и е разпоредено , в срок до 15,00 часа , на 07.03.2017г. да даде писмени обяснения във връзка с изчезването на ученика Мартин Росенов , както и не оспорва , че на 08.03.2017г. и е връчено Писмо искане изх.№505/08.03.2017г. , но счита , че първият документ по същество не и дава възможност за даване на обяснения , т.к. от него не става ясно , че е инициирано дисциплинарно производство , от друга страна цитираното писмо и предоставя неприемливо кратък срок за обяснения , с което е нарушено правото и на защита . Съдът намира за основателно становището на ищеца , че Заповед №366/07.03.2017г. на Директора не може да се възприеме като извършено действие на работодателя , във връзка с даване на обяснения по чл.193 , ал.1 от КТ , но намира , че с Писмо искане изх.№505/08.03.2017г. , той е изпълнил задължението си , съгласно цитираната правна норма . В съдържанието на писмото изрично е посочено , че искането е на основание текста на чл.193 , ал.1 от КТ и ситуацията относно която се искат обясненията е посочена достатъчно ясно и недвусмислено . В закона не е въведена детайлна процедура относно предоставянето на възможност да се изслуша работника или да се приемат обясненията му , затова при преценка на действията на работодателя , следва да се изхожда от принципа , че това е изискване е свързано с правото на работника да се защити и и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. (Решение № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о., ГК ). В настоящият случай нарушението е извършено предходния ден , доколкото се касае само за действия извършени лично от ищцата , поведението и не е свързано със съставяне на документи или други дейности изискващи справка . Следва да се посочи , че и към настоящият момент ищцата поддържа същата фактическа обстановка , която е изложила в обясненията , ето защо счита , че и е била предоставена възможност да се защити в пълен обем .

Следващото възражение на ищцата е , че процесната заповед е немотивирана . Съдът счита , че заповедта съдържа всички задължителни реквизити по чл.195 , ал.1 от КТ , налице е пълно и точно посочване на фактическата обстановка – дата , място на извършване на нарушението , наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Независимо от посочените по-горе формални нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание , ищецът въпреки , че не оспорва установената в заповедта за уволнение фактическа обстановка , твърди , че действията му не представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина . Първото и основно възражение в тази насока е , че към момента на инцидента ( напускането на учениците на територията на училището) , той не е имал задължение да осъществи действия във връзка с издирването им . Според трудовия си договор , ищцата е на пълно работно време , като съгласно Заповед №28/15.09.2017г. на Директора на училището всеки старши учител (каквато е и ищцата ) има работно време от 8,00 до 13,00 часа . Посоченото опровергава твърденията на ищцата , че на процесната дата – 07.04.2017г. , преди започването на третия учебен час от 09,50 часа , тя не е следвало да изпълнява задълженията свързани с длъжността и . Ищцата твърди , че т.к. в училището не съществува график за дежурство , посочената заповед не е приложима . В първия абзац на заповедта , както беше посочено по-горе , няма въведено допълнително условие старшият учител да е дежурен , напротив посоченото работно време от 08,00 до 13,00 часа е ежедневно , в следващия абзац на заповедта има направено уточнение , касаещо дежурството на учителите , а именно въведен е по ранен начален час на работното време – 07,00 часа , което в случая е ирелевантно . До знанието на ищцата е сведено съдържанието и на Заповед №24/15.09.2016г. на Директора , според която по време на междучасията учениците трябва да бъдат обгрижвани от класния ръководител и учителя преподавал часа преди междучасието . Безспорно е , че тя е била класен ръководител на детето М. Р. , както беше прието от съда , длъжна е била да бъде на работа от 08,00 часа , от което следва извода , че по време на междучасието , когато са се случили процесните събития , тя е била длъжна да обгрижва децата , включително и М. Р. . В заповедта не дадена дефиниция на „обгрижването „ , но нормалната житейска логика сочи , че се касае за действия , които да предотвратят опасности за здравето и живота на учениците . Последното задължение изрично е обективирано и в Заповед №79/15.09.2017г. на Директора , а съгласно Заповед №364/02.03.2017г. , при възникнал инцидент , следва да бъде уведомен Директора на училището .

Последното възражение на ищцата е , че по обективни причини не е изпълнила вменените и от посочените заповеди задължения . Заявява , че за да търси напусналия ученик е трябвало да остави останалите ученици без надзор , както и , че не е уведомила Директора защото се е намирал в съвещание . Според съда се касае за субективни пречки , които ищцата не е положила усилия да преодолее , с което не изпълнила служебните си задължения . Поради обстоятелството , че от неизпълнението на трудовите и задължения са настъпили сериозни последици за здравето и живота на детето , съдът намира , че поведението по ищцата изцяло покрива състава на дисциплинарното нарушение по чл.190 , ал.1 , т.7 от КТ , ето защо процесната заповед се явява законосъобразна , съответно предявеният иск за отмяната и неоснователен.

Поради неоснователността на главния иск по чл.344 , ал.1 , т.1 от КТ , такива се явяват и акцесорните по чл.344 , ал.1 , т.2 и 3 от КТ .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 656,50 лева .

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.М.К. , ЕГН ********** , адрес *** срещу Помощно училище „Васил Друмев „ гр.Шумен , БУЛСТАТ *** , седалище : гр.Шумен , ул.***, представлявано от М.Х. П. , искове по чл.344, ал.1, т.1 , 2 и 3 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД , както следва :

- за признаване за незаконно уволнението и и отмяна на Заповед 182/07.04.2017г. на Директора на ПУ „В.Друмев“ гр.Шумен , с която е извършено

- възстановяването и на заеманата преди уволнението и длъжност в ответното училище - „страши учител на деца с умствена изостаналост “

- осъждането на ответника Помощно училище „Васил Друмев „ гр.Шумен , БУЛСТАТ *** , да и заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ , за период от шест месеца , в размер на 5 933,40 (пет хиляди деветстотин тридесет и три лева и четиридесет ст.) лева

ОСЪЖДА Ю.М.К. , ЕГН ********** да заплати на Помощно училище „Васил Друмев „ гр.Шумен , БУЛСТАТ *** , сумата 656,50 (шестстотин петдесет и шест лева и петдесет ст. ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 10.08.2017г.

СЪДИЯ: