Р Е Ш Е Н И Е

475/21.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1156 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК по отношение на всяко от децата.

Депозирана е искова молба от Д.Й.Д., с ЕГН**********,***, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца М. Н. Т., с ЕГН********** и Д. Н. Т., с ЕГН**********, съдебен адрес: ***, к.23, чрез адв.С. Т. от ШАК срещу Н.Т.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Г. от ШАК.

Ищцата твърди, че по силата на влязло в сила Решение №556/26.04.2013 год. по ГД №4522/2012 год. по описа на ШРС родителските права върху децата М. Н. Т., с ЕГН********** и Д. Н. Т., с ЕГН********** били предоставени на нея, като ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 120 лева месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от 28.12.2012 год. с падеж 05-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. Счита, че от посочената дата е изминал дълъг период от време, през който обстоятелствата и нуждите на децата значително са се променили. В исковата молба излага, че по-голямото дете М. е ученичка в 7 клас и с оглед възрастта, в която се намира значително са нараснали нуждите й от храна, облекло, учебни пособия и др. необходими за дете на тази възраст. В същото време по-малката дъщеря Д. била родена с вродено заболяване „стеноза на аортна клапа“, по повод на което й били извършени серия от операции. По повод провеждането на лечение се налагало чести пътувания до гр.София за провеждане на периодични прегледи, което налагало допълнителни средства.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка, изплащана на детето М. Н. Т., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител от 120 на 160 лева, а за детето Д. Н. Т., с ЕГН**********, също чрез неговата майка и законен представител от 120 на 200 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима до пето число от месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на издръжка. Моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени доказателства. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че на 03.07.2015 год. е заплатил на ищцата сумата от 8640 лева, представляваща дължима издръжка за двете деца за периода от 01.07.2015 год. до 01.07.2018 год. Твърди, че майката на децата получава месечен доход в размер на 840 лева, от които 540 лева – за социална помощ за отглеждане на инвалиди, 140 лева – детски надбавки и 137.77 лева – пенсия. В отговора на исковата молба излага, че ищцата всячески се стремяла да ограничи и възпрепятства контакта му с децата, поради което се налагало да се среща с тях в училище, без знанието на тяхната майка.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Г. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и молят исковете да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и ответникът съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца - М. Н. Т., с ЕГН********** и Д. Н. Т., с ЕГН**********. По силата на влязло в сила Решение №556/26.04.2013 год. по ГД №4522/2012 год. по описа на ШРС родителските права върху децата били предоставени на ищцата, като ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 120 лева месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от 28.12.2012 год. с падеж 05-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. През учебната 2016/2017 год. детето М. е била ученичка в седми клас, а детето Д. – в първи. В същото време по-малката дъщеря Д. била родена с вродено заболяване „стеноза на аортна клапа“, по повод на което й били извършени серия от операции. По повод провеждането на лечение се налагало чести пътувания до гр.София за провеждане на периодични прегледи, както и закупуване на част от медикаментите, които не се поемали от РЗОК. С Експертно решение на ТЕЛК от 27.07.2016 год. й е определена степен на увреждане – 80 %.

Ищцата е с 60 % намалена работоспособност, вследствие на претърпяна операция на млечна жлеза, вследствие на горен вътрешен квадрант на млечната жлеза. По този повод й е отпусната месечна пенсия в размер на 137.17 лева. Видно от Договор №ЖИ-83/07.04.2017 год. за отдаване под наем на общински жилищен имот същата, заедно с децата живее в общинско жилище, за което заплаща месечен наем в размер на 66 лева. За периода от м.юни 2016 год. до м.юни 2017 год. е получавала месечни помощи за деца до завършване на средно образование на основание чл.7 и 8 от ЗСПД и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ в размер средно на около 450 лева месечно.

Ответникът е работил по трудов договор в „***“ ООД, но трудовият му договор бил прекратен въз основа на писмено предизвестие от негова страна, считано от 23.03.2017 год. До датата на прекратяване на трудовия му договор е получавал средно месечно нетно възнаграждение в размер около 410 лева. Към настоящия момент е регистриран в БТ – гр.Шумен, като за периода от 23.03.2017 год. – 22.07.2017 год. му е определено обезщетение за безработица в размер на 7.20 лева дневно. Ответникът е сключил граждански брак с друго лице – Н. Ю. С., като последната има дете на 17 години, страдащо от детска церебрална парализа, по повод на което му е определена 93 % степен на увреждане с чужда помощ.

На 03.07.2015 год. ответникът е заплатил на ищцата сумата от 8640 лева, представляваща дължима издръжка за двете деца за периода от 01.07.2015 год. до 01.07.2018 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. Х. П., М. А. К., Н. Ю. С. и И. А. И., от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от *** год., Решение по ГД №4522/2012 год. по описа на ШРС, Удостоверения – 2 бр., Служебна бележка, Фактура №6/06.04.2017 год., медицинско удостоверение №1680/04.04.2017 год., Протокол от екокардиография от 05.01.2015 год., Епикриза, Оперативен протокол №5/6, Епикриза, Експертно решение №1979/130 от 27.07.2016 год., Експертно решение №0330/021 от 01.02.2016 год., Епикриза, Удостоверение изх.№3042-27-240 от 05.04.2017 год., Удостоверение за декларирани данни, Договор №ЖИ-83/07.04.2017 год., Квитанции – 2 бр., Пълномощно, Разпореждане №271-00-924-1 от 05.04.2017 год., Регистрационна карта, Ксерокопие на трудова книжка, Допълнително споразумение към Трудов договор №DS0000000130/01.04.2015 год., Трудов договор №100000254/10.11.2014 год., заповед №ZO0000000057/23.03.2017 год., Вносна бележка от 30.06.2015 год., Платежно нареждане от 03.07.2015 год., Удостоверение за сключен граждански брак, Експертно решение №1308/084 от 18.05.2016 год., Удостоверение за раждане от *** год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, социален доклад изх. № ПР/Д-Н/89-001/28.06.2017 г., Заповед № РД-25-667/07.04.2017 г., заверено копие на Удостоверение изх. № 2705-УД-2492/03.07.2017 г., удостоверение за декларирани данни изх. № УД002604/13.07.2017 г., оригинал на удостоверение изх. № 75/13.07.2017 г., оригинал на удостоверение изх. № 500/10.07.2017 г., оригинал на удостоверение изх. № 2705-94Д-00-2553/10.07.2017 г., оригинал на удостоверение УРИ 869000-8481/11.07.2017 г., оригинал на удостоверение за декларирани данни изх. № УДО02529/10.07.2017 г., фактура № 6000128204/26.06.2017 г., заверено копие на амбулаторен лист № 000291/26.06.2017 г..

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изслушването на детето М. Н. Т., извършено в т.нар „синя стая“ към КСУДС на основание разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДет.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. Х. П., М. А. К., Н. Ю. С. и И. А. И. следва да бъдат кредитирани изцяло, независимо от факта, че всеки един от тях се намира в близки отношения с една от страните по делото. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че всеки един от тях ма преки впечатления от отношенията на децата с техните родители и пресъздава собствените си впечатления и наблюдения в тази насока. В същото време показанията на свидетелите са категорични и еднопосочни и кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал, поради което същите следва да бъдат приети за достоверни и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена предишната издръжка на децата до настоящия момент е изминал период от около четири години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Х. П. и М. А. К. и събраните в тази насока писмени доказателства се установява по безспорен начин, че детето Д. е с влошено здравословно състояние, което с оглед поставената диагноза - „стеноза на аортна клапа“, налага провеждане на оперативно лечение, поддържащо лечение и множество изследвания и прегледи, свързани с пътувания до гр.София. В същото време се налагало закупуване на медикаменти, които не се поемат от РЗОК и специфичен начин на живот и хранене. С Експертно решение на ТЕЛК от 27.07.2016 год. й е определена степен на увреждане – 80 %. Въпреки, че здравословното състояние на детето е било взето предвид при първоначалното определяне на издръжката, последвалите след тази дата оперативни намеси и нуждата от допълнителни средства за пътуване с оглед периодичните прегледи в гр.София, заплащането на медикаменти и периодични кръвни изследвания водят до извода за промяна в обстоятелствата, взети предвид при първоначалното определяне на размера на дължимата по отношение на детето Д. издръжка. В тази връзка промяна в обстоятелствата е налице и поради факта, че детето вече е ученичка, което от своя страна налага допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и други, необходими за ежедневно посещение на учебни занятия.

В същото време с оглед възрастта на детето М. и изминалия период от време от четири години следва да се приеме, че са нараснали и неговите ежедневни потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие.

От материалите по делото и по-специално от приложените писмени доказателства /Експертно решение №0330/021/01.02.2016 год./ се установява, че ищцата е с 60 % намалена работоспособност, след претърпяна операция на млечна жлеза, вследствие на горен вътрешен квадрант на млечната жлеза и по този повод й е отпусната месечна пенсия в размер на 137.17 лева. В същото време за периода от м.юни 2016 год. до м.юни 2017 год. е получавала месечни помощи за деца до завършване на средно образование на основание чл.7 и 8 от ЗСПД и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ в размер средно на около 450 лева месечно. Същата, заедно с децата живее в общинско жилище, за което заплаща месечен наем в размер на 66 лева.

В същото време ответникът е работил по трудов договор в „***“ ООД, но трудовият му договор е бил прекратен въз основа на писмено предизвестие от негова страна, считано от 23.03.2017 год. До датата на прекратяване на трудовия му договор е получавал средно месечно нетно възнаграждение в размер около 410 лева, но към настоящия момент е регистриран в БТ – гр.Шумен, като за периода от 23.03.2017 год. – 22.07.2017 год. му е определено обезщетение за безработица в размер на 7.20 лева дневно. Ответникът е сключил граждански брак с друго лице – Н. Ю. С., като последната има дете на 17 години, страдащо от детска церебрална парализа, по повод на което му е определена 93 % степен на увреждане с чужда помощ, за което се грижи. В същото време обаче съдът намира, че независимо от липсата на доказателства за конкретни трудови доходи на ответника, доколкото същият е в трудоспособна възраст и по делото липсват доказателства за влошено здравословно състояние на същия, следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Въпреки, че същата не би му позволила да заплаща издръжка на малолетните си деца в поискания с исковата молба размер.

Съдът намира за ирелевантни към доходите на страните представените доказателства относно притежаваните от тях движими вещи и недвижими имоти, доколкото по делото липсват доказателства същите да са източник на доходи или пък да могат да послужат като такива.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Д. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 260 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. При преценка размера на дължимата издръжка по отношение на детето Д. съдът съобрази освен специфичните нужди на дете на тази възраст и нуждите от допълнителни средства, необходими за детето, с оглед неговото влошено здравословно състояние. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземе предвид, че майката към настоящия момент упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и че на нея е предоставено упражняването на родителските права. Имайки предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на доказателства досежно други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 140 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 120 лева следва да се поеме от майката.

По отношение на детето М., съдът, преценявайки изложените по-горе съображения и нуждите от храна, облекло, допълнителни пособия и други на дете на съответната възраст намира, че общия размер на издръжката, дължима по отношение на детето М. следва да бъде в същия размер от 260 лева. Като ответникът следва да заплаща сума в размер на 140 лева, а останалата сума до пълния определен размер следва да се поеме от майката.

При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 22/26.01.2017 год. от 01.01.2017 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 460 лева.

При преценка на размера на издръжката дължим по отношение на всяко едно от децата съдът съобрази обстоятелството, че двете деца са на различна възраст, което само по себе си и съгласно установената константна съдебна практика предполага по-ниски по размер разходи за по-малкото по възраст дете. В същото време обаче съдът намира, че по отношение на двете деца следва да бъде определен еднакъв размер на дължимата издръжка, като следва да бъдат отчетени именно специфичните нужди на детето Д., които бяха обсъдени по-горе и които са свързани с влошеното здравословно състояние на същото и нуждата от пътувания до гр.София, с периодични кръвни изследвания, медикаменти и др., което е свързано с необходимостта от допълнителни финансови средства.

При преценка на исковете съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът е заплатил дължимата по отношение и на двете деца издръжка наведнъж за периода до 01.07.2018 год., поради което необходимостта от заплащане на разликата до увеличения размер, няма да доведе до затруднение в издръжката на ответника, независимо, че към настоящия момент същият е безработен и не разполага с конкретни доходи.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска като основателен и доказан следва да бъде уважен частично, като размера на дължимата от ответника издръжка по отношение на всяко едно от децата следва да бъде увеличен от 120 на 140 лева, като така увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 год. до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се дължи. В останалата част искът по отношение на всяко едно от децата, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката по отношение на всяко от децата в общ размер на 57.60 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 101.67 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение и такса за издаване на съдебно удостоверение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

С оглед на обстоятелството, че исковете са отхвърлени частично на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 203.33 лева, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №556/26.04.2013 год. по ГД №4522/2012 год. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА, дължима от Н.Т.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Г. от ШАК в полза на малолетното дете М. Н. Т., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д.Й.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, к.23, чрез адв.С. Т. от ШАК, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120 лева /сто и двадесет лева/ на 140 лева /сто и четиридесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2017 год. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №556/26.04.2013 год. по ГД №4522/2012 год. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА, дължима от Н.Т.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Г. от ШАК в полза на малолетното дете Д. Н. Т., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д.Й.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, к.23, чрез адв.С. Т. от ШАК, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120 лева /сто и двадесет лева/ на 140 лева /сто и четиридесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2017 год. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Т.Н., с ЕГН********** да заплати по сметка на държавата и по сметка на ШРС сумата от 57.60 лева /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото, съобразно увеличения размер на издръжката и 5 лева /пет лева/ такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Т.Н., с ЕГН********** да заплати на ищцата Д.Й.Д., с ЕГН********** сумата от 101.67 лева /сто и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение и такса за издаване на съдебно удостоверение в настоящото производство, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Д.Й.Д., с ЕГН********** да заплати на ответника Н.Т.Н., с ЕГН********** сумата от 203.33 лева /двеста и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 26.07.2017 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: