Р Е Ш Е Н И Е

435/7.7.2017г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 06 (шести) юли Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1233 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът П.Х.Х. твърди, че на 09.07.2014 г. и на 11.07.2015 г. сключил договори за наем с ответника Г.Г.Г..

По силата на същите, предоставил на ответника два недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен. И двете сделки били сключени за срок от една година, като по силата на първия Г. се задължил да плати наемна цена в размер на 40 лв. на декар или общо 2532,76 лв., а по силата на втория – по 50 лв. на декар или общо 3165,95 лв. Ответникът, обаче, не платил наемната цена и за двете стопански години. Моли съда да постанови решение, по силата на което Г.Г. да бъде осъден да му заплати цитираните суми, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба, както и деловодните разноски.

Ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава изцяло основателността на претенциите и моли същите да бъдат уважени.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор от 09.07.2014 г. е, че П.Х.Х. предоставил за временно и възмездно ползване на Г.Г.Г. следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен: имот № 019002, местност „С.“, с площ 53,319 дка и имот № 011046, местност „Ч.“, с площ 10 дка. Наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 40,00 лв./декар, като плащането се извършва до м. октомври 2015 г. Според чл. 2 от договора, срока на същия бил предвиден за една година. Представен е и договор за наем, сключен на 11.07.2015 г. между същите страни с предмет описаните имоти, отново за срок от една година, като уговорената наемна цена възлиза на 50,00 лв. на декар.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Доказа се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство възникнали две валидни наемни правоотношения. По силата на всяка от сделките, П.Х. предоставил на Г.Г. за временно възмездно ползване два недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника имотите, предмет на двата договора. Последният, в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на имотите в уговорения размер – по силата на първия договор 40,00 лв. на декар, или общо 2532,76 лв. за стопанската 2014/2015 г., а по силата на втория договор – 50,00 лв. на декар, или общо 3165,95 лв. за стопанската 2015/2016 година. В съдебно заседание, Г.Г. признава, че не е изпълнил задълженията си за плащане на наемните цени. Преценявайки същото и всички, събрани по делото доказателства, съдът намира за доказано наличието на неизпълнение на задълженията на наемателя.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че всеки от предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца: сума в размер на 2532,76, представляваща наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен, по договор за наем от 09.07.2014 г. и сума в размер на 3165,95 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2015/2016 г. за ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен, по договор за наем от 11.07.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 02.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на п.Х. направените разноски по делото в размер на 830,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на П.Х.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. В.Б. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Б.К.“ № 5, офис 7, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата 2532,76 лева (две хиляди петстотин тридесет и два лева и 76 стотинки), представляваща наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен, по договор за наем от 09.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на П.Х.Х., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата 3165,95 лева (три хиляди сто шестдесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща наемна цена за стопанската 2015/2016 г. за ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с. П.В., обл. Шумен, по договор за наем от 11.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА г.Г.Г. да заплати на П.Х.Х. направените разноски по делото в размер на 830,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: