Р Е Ш Е Н И Е

 

704/2.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На деветнадесети септември                               две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1234 описа на ШРС за 2017  г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК. 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “***“ ООД с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“***“ № 1, представлявано от К. Г. М., чрез адв. К. П.от ШАК срещу В.К.Г.  с ЕГН ********** ***.

Ищецът сочи, че ответника е клиент на ищцовото дружество с партиден номер 143/246 във връзка с доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в гр.Шумен, бул.“***“ № 9, вх.А, ап.7. Във връзка с това  ответника дължал сума в размер на общо 206.70 лв., от които главница 187.44 лв. и лихва 19.26 лв. за периода от 02.03.2015г. до 02.03.2017г. За дължимата сума била изпратена покана за доброволно плащане, която се върнала в дружеството с отразяване „непотърсена“. Поради това и по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и по ч.гр.д. № 613/2017г. на ШРС  в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, поради което и се наложило провеждане на настоящото исково производство. След подаване на възражението ответника погасил частично задълженията си по последните четири фактури с дати  01.11.2016г., 01.12.2016г., 03.01.2017г. и 01.02.2017г. в размер общо на 93.62 лв. Поради това в настоящото производство се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 95.04 лв. главница и 18.18 лв. мораторна лихва за периода 02.03.2015г. – 02.03.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

В законоустановения срок, ответника депозирал писмен отговор по делото, в който се оспорва дължимостта на сумите. Излага се, че задълженията следва да бъдат преизчислени по цени за предоставяне на вода за други цели, а не за вода, подходяща за пиене. Твърди, че задълженията за процесния период са незаконосъобразно изчислени. Счита, че доставената му в качеството му на потребител вода не е с питейни качества, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001г., като показателя „мътност“ е завишен и  този факт е ноторно известен. Позовава се на чл.143 от ЗЗП, като счита, че клаузите в договора действащ между него и ищеца са неравноправни и моли клаузите на чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от Общите условия действащи в периода м.декември 2014г. – март 2015г. да бъдат обявени за такива. Правят се доказателствени искания. В заключение се моли исковете да не бъдат уважавани.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява юрисконсулт Д. К.. Поддържа се исковата молба, като се моли съда да уважи предявените искове, като се излагат аргументи в тази връзка.

В съдебното заседание ответника се явява лично, като моли съда да не уважава исковете. Представя се писмено становище по съществото на делото, като в хода на съдебните прения се развиват идентични доводи.

              Съдът, като взе предвид събраните доказателства, становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на ШРС се установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът издал Заповед за изпълнение № 363 от 06.03.2017г., съгласно която  разпоредил длъжника – ответник да заплати на кредитора – ищец сума в размер на 187.44 лв., представляваща главница за дължима сума за изразходвана и неплатена вода по партида № 143246 в имот, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ № 9, вх.А, ап.7 по издадени и неплатени фактури по справка-извлечение № 3690/02.03.2017г. и мораторна лихва в размер на 19.26 лв. от 02.03.2015г. до 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК своевременно е направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния срок по закон.  Ответника заплатил частично задълженията си към ищцовото дружество,     като останал задължен за вземания по фактура № 2006334176 от 02.02.2015г. за отчетен период  13.12.2014г. – 21.01.2015г. за сумата 29.04 лв. главница и 5.89 лв. лихва; по фактура № 2006392020 от 04.03.2015г. за отчетен период  21.01.2015г. – 18.02.2015г. за сумата 21.12 лв. главница и 4.11 лв. лихва; по фактура № 2006449577 от 01.04.2015г. за отчетен период  18.02.2015г. – 20.03.2015г. за сумата 23.76 лв. главница и 4.43 лв. лихва; по фактура № 2006507204 от 04.05.2015г. за отчетен период  20.03.2015г. – 21.04.2015г. за сумата 21.12 лв. главница и 3.75 лв. лихва. По делото е представена справка за потреблението от клиентски номер 143246 и  извлечение от сметка към 02.03.2017г. и изброените по-горе фактури. Представени са и Общите условия на дружеството, действащи в процесния период, както и решения на регулационния орган Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.  Събрани са и доказателства, касателно качествата на водата, а именно Протоколи за физикохимичен и микробиологичен контрол на води и Сертификати за контрол за процесния период (стр.  103 – стр. 127 от делото), съставени от Орган за контрол – Регионална здравна инспекция - Шумен, в които е отразено, че питейната вода е „неприемлива“, поради превишаване на показател „мътност“ в FAU, поради което не съответства на изискванията на Наредба № 9 на МЗ.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства и обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:  Правното основание на исковете е по чл.422 от ГПК, като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими.

По основателността на исковете: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват, унищожават или го погасяват. 

В настоящия случай ответника оспорва наличието на облигационна връзка между него и „***“ ООД, както и качеството си на „потребител“, позовавайки се на чл.142а от ЗЗП, тъй като не е приел Общите условия на „***“ ООД.

 Съдът не възприема този довод на ответника, поради следното: От една страна между страните не се спори, че жилищната сграда, находяща се в гр.Шумен, бул.“***“ № 9, вх.А (където се намира и процесното жилище – апартамент № 7) е присъединена към водопреносната канализационна система, стопанисвана от ищеца. Не се спори и че ответника е собственик на апартамента, за който обект е открита партида № 143246 с титуляр ответника и по тази партида са отразявани потребените количества вода. С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на § 1, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ ( в сила от 20.01.2005г.). този текст е възпроизведен и в Общите условия на ***, които имат действие и без изричното им писмено приемане. Повдигнатия от ответника въпрос за приложението на

чл.142а от ЗЗП е несъотносим, защото посочената разпоредба е в сила от 25.07.2014г., а ответника е потребител на услугите на ищеца отпреди този период. Дори и да не се възприеме този довод, то съгласно чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, одобрените от ДЕКВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните по силата на закона в едномесечен срок от публикуването им.  Отделно от това за пълнота следва да се отбележи, че с направеното частично плащане на претендираното вземане след образуване на заповедното производство е налице фактическо действие на приемане на услугата от ВиК, което представлява признание на договора, като източник на облигационно правоотношение между страните. Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая е налице валидна облигационна връзка между страните по делото, която ги обвързва с конкретни задължения и права. За периода от 13.12.2014г. до 21.04.2015г. ищецът е доставил на потребителя – ответник вода на обща стойност 95.04 лв., за което са издадени процесните 4 фактури, подробно описани в справката за задължения, приложена в хода на заповедното производство, като по този начин ищеца е изпълнил задължението си за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги. Ответника не оспорва обстоятелството, че не е заплатил посочената сума и мораторната лихва върху нея, нито обстоятелството, че посочените количества вода са му били реално доставени.  Макар, че въвежда възражения в хода на съдебното заседание, че отчитането на водомера не е ставало от инкасатора в съответствие с реда, регламентиран в ОУ, то ответника не оспорва по никакъв начин показанията, вписани в карнетите.

Основните възражения на ответника за недължимост на претендираните от ищеца суми касаят неспазване от страна на *** на Общите условия на дружеството в отношенията си с потребителя, както и неспазване на Закона за защита на потребителите. В този смисъл се оспорва реда на уведомяване на потребителя, че дължи сумите чрез поканата за доброволно плащане, която не му е връчена по съответния ред. Главния довод обаче при оспорването на исковете е  относно качеството на доставената му услуга и конкретно качеството на доставената му вода с твърдението, че същата не притежава качествата на „питейна вода“. Ответника счита, че поради влошените ѝ качества следва да се приеме, че е налице неточно изпълнение на задълженията на доставчика, като потребителя се освободи от задължението си да заплати услугата в размера претендиран от доставчика. Навеждат се аргументи, че цената следва да е съобразена с качеството на водата. Прави твърдения и за неравноправния характер на някои клаузи от Общите условия на водоснабдителното дружество, действащи в процесния период.

По отношение на възражението от страна на ответника за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ***:  Съдът дължи произнасяне по този въпрос и служебно. В този смисъл е Решение № 23 от 07.07.2016г. на ВКС по т.д. № 3686/2014г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че пър***станционния и въззивния съд следят служебно за наличие по делото на фактически и / или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза (и) в потребителски договор.  В мотивите на решението се излага още, че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. В случая обаче възражението не следва да се разглежда от съда, доколкото § 12а от ДР на ЗЗП (съответстваща на чл.1, § 2 от Директива 93/13/ЕИО) предвижда, че разпоредбите на Глава шеста от Закона за защита на потребителите не се прилагат за договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции. В случая в Общите условия на *** се възпроизвеждат разпоредбите от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следва да се отбележи, че Общите условия на ВиК дружествата са одобрени от ДКЕВР, а сред принципите, за които регулатора следи са и предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и защита на интересите на потребителите. Поради това и съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

            По отношение на възражението за връчването на поканата за доброволно плащане:  Съгласно Глава Девета, чл.67, ал.3 от Общите условия връчването на съобщения и уведомления може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка или нотариална покана.  В случая след като не е бил намерен на адреса, ответника не е потърсил препоръчаното си писмо в пощата.  Действително в поканата е посочена сума от 208.84 лв. към дата 17.10.2016г., като в последствие ищеца претендира в заповедното производство сума в размер на 206.70 лв. към дата 02.03.2017г. Следва да се отбележи обаче, че не доброволната покана е основанието, на което се претендира плащането от длъжника, а това основание са издадените фактури за потреблението на услугата. Затова и въведеното възражение е неоснователно.

            По отношение на възражението за предоставяне на некачествена услуга от оператора: В чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите, се сочи, че водоползвателите,  които са В и К оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно – битови цели, са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Самата дейност по водоснабдяване с питейна вода, предвид особения й характер, е предмет на специално нормативно регулиране.  Конкретните параметри, на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите ( обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата предвижда, че водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на Наредбата питейната вода е чиста и безопасна, когато не  съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; когато отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б и когато са изпълнени изискванията на чл.5-10 и чл.13 от Наредбата.

В конкретния случай, видно от събраните доказателства -  Сертификати за контрол и Протоколите за физикобиологичен и микробиологичен контрол на води, при последователни петнадесет проверки в рамките на процесния период 13.12.2014г. – 21.04.2015г., извършени на водопроводната мрежа в гр.Шумен,  било установено несъответствие на  показателя „мътност“ FAU. В Протоколите е посочено, че водата е „неприемлива“ по този показател, като по този начин не съответства на Наредба № 9/2001г. Този извод е отразен в сертификатите за контрол, издадени от официален орган - Орган за контрол (Регионална Здравна инспекция Шумен), приложени по делото.  

В чл.7, т.1 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (стр.50 от делото) е посочено, че В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство и/или/ да отвежда и/ или да пречиства отпадъчни води. В § 1, т.1 от Наредбата е дадено легално определение на понятието „питейна вода“, а именно, че   „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна или други битови цели, независимо от нейния произход и независимо дали се доставя чрез водоразпределенителната мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки.  Изхождайки от дадената легална дефиниция на понятието, съдът намира, че законодателят не прави разлика между това дали предоставената от оператора вода е предназначена и използвана от потребителя само и единствено за пиене, а напротив качествата на водата, които следва да притежава, се отнасят и за други дейности, извършвани от потребителите, имащи чисто битов характер, като приготвяне на храна, къпане и други. Затова водата, доставена по водоснабдителната мрежа до всеки един потребител, съгласно Общите условия,  следва да отговаря на всички изисквания по  Наредба № 9/2001г..  Когато един от показателите на водата, по които се преценява дали е безопасна и чиста или не, а именно „мътността по FAU“ трайно и за продължителен период от време е с такива отклонения, че Регионалната Здравна инспекция, като официален орган за контрол дава показател  „неприемливост“ на водата, то безспорно е налице некачествено и лошо изпълнение на задължения на доставчика. С това е нарушен чл.7, т.1 от Общите условия на самия доставчик.  Следователно „В и К“ Шумен, действайки в качеството си на "ВиК-оператор" по смисъла на чл.2 ЗРВКУ и предоставяйки услугата "водоснабдяване за питейно-битови цели", не е изпълнило задълженията си, произтичащи и от разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 от ЗВ, а именно да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Предвид, че доставчика не е изпълнил задълженията си по договора, то длъжника следва да се освободи от отговорност по аналогия на чл.83, ал.1 от ЗЗД, предвид, че неизпълнението на длъжника се дължи на обстоятелства, за които самият кредитор е виновен. В тази връзка съдът съобразява писмо от ответника към доставчика (стр.40 от делото). Следва да се отбележи, че самия доставчик в отговора си на писмото не оспорва факта на увеличаване на мътността в суровата вода, а напротив го потвърждава.

 Така съдът намира, че ответника в условията на пълно и главно доказване е провел успешно доказването на факта, че предоставената му услуга от *** вода е била негодна за консумация, поради което е налице неизпълнение на оператора на задълженията му по чл.7 от Общите условия през процесния период.

Поради това иска за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 95.04 лв. за консумирана, но неплатена вода по партида № 143/246 с титуляр ответника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  Поради отхвърляне на главния иск, то акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 18.18 лв. също следва да бъде оставена без уважение.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски, сторени от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***“ ООД с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“***“ № 1, представлявано от К. Г. М., чрез адв. К. П.от  ШАК, срещу В.К.Г. с ЕГН ********** ***,  положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на “***“ ООД сумата от 95.04 лв., представляваща главница за изразходвана и неплатена вода по партида № 143246 в имот, находящ се в гр.Шумен, бул. „***“ № 9, вх.А, ап.7 по издадени и незаплатени фактури по справка извлечение № 3690 от 02.03.2017г.  за периода от 13.12.2014г. до 21.04.2015г., сума в размер на 18.18 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 02.03.2015г. до 02.03.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК  с № 363 от 06.03.2017г. по ч.гр.д.№ 613/2017г. по описа на ШРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните. 

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: