Р Е Ш Е Н И Е

476/21.7.2017г., Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На осемнадесети юли, през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1240 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с искове за издръжка, с правно основание чл. 143 от СК и искове за издръжка по чл. 149 от СК, предявени от Ж.И.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н. ,ЕГН **********, чрез адв. С. срещу К.В.Н. ,ЕГН **********.

Ищцата твърди, че на ***г. ответникът е напуснал жилището, в което двамата отглеждали децата, родени от съвместното им съжителство- И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н., ЕГН **********. Твърди, че това негово поведение е нееднократно, като по този начин ответникът търсел отмора при предишната си съпруга.

Заявява, че именно поради това обстоятелство, тя не възнамерява да живее повече с него и заедно с децата им е напуснала жилището. С горните твърдения ищцата обосновава и правния си интерес за претендиране на издръжка за бъдеще време за всяко от децата И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н., ЕГН **********- по 225лв. месечно и издръжка за минало време за периода от 14.04.17г до ***г., в размер на по 150 лв .

Моли ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за всяко от децата И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н., ЕГН ********** за периода от 14.04.17г до ***г.- датата, на която е подадена исковата молба, в размер на по 150 лв., както и да бъде осъден да заплаща издръжка за бъдеще време за децата И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н., ЕГН **********- по 225лв. месечно, за всяко от децата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на подаване на исковата молба, до възникване на обстоятелства, водещи до изменение на издръжката .Претендира разноски. Прави доказателствени искания .

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. В отговора заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че не са представени доказателства, обосноваващи изключителни нужди на децата с оглед претендирания необосновано висок размер на издръжка за бъдеще време. Твърди, че по делото не са представени данни за реализирания доход от ищцата, за притежаваните от нея недвижими имоти и МПС, за реализирани доходи от наеми, ренти, а това е нужно с оглед преценка на възможностите на двамата родители .

Моли съда да определи издръжка за минало време за всяко от децата в размер на 95лв., а издръжката за бъдеще време да бъде в размер на 160 лв. за всяко от децата. Представя доказателства . Прави доказателствени искания.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат две родени деца- И. К. Н., ЕГН ********** и Ж. К. Н., ЕГН **********.

Видно от приложените по делото Удостоверения за раждане на И. К. Н.- на 13 години и Ж. К. Н.- на 12 години е , че ищцата Ж.И.Д. и ответникът К.В.Н. са техни родители .

От приетото по делото удостоверение № ***г. се установява, че ищцата работи на длъжност «машинен оператор», с отразен брутен доход от 425лв., а средното нетно възнаграждение за периода от м.април 2016г. до м.март. 2017г., е 333,54лв.

От представеното по делото удостоверение на ответника, изх. № ***г. е видно, че за периода от м.06.2016г. до м.05.2017г., средният му брутен месечен доход възлиза на 1118,94лв. ,а средният нетен доход е 901,36лв .

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелката М.Т., живееща към момента на семейни начала с ответника. От показанията й се установява, че ответникът реализира доходи само от трудовото си правоотношение, като има периоди, в които получава повече и такива, в които получава по-малко .

От даденото в съдебно заседание устно становище на социалния работник Х. от Д”СП” гр. Шумен, се установява, че децата се отглеждат от майката, че са ученички с отличен и много добър успех, че детето И. е завършила седми клас, посещава курсове по английски , по български език и по математика.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Относно исковете по чл. 143 от СК:

Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. задължението за издръжка е безусловно. За да бъдат установени елементите от състава на този иск, ищцата следва да установи, освен, че децата са низходящи на ответника, така и да се докажат нуждите от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.

Нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето И. е на 13 г., а детето Ж.- на 12 години и съдът съобрази, че и двете деца навлизат в трудна възраст, момиченца са и безспорно е налице необходимост от финансови средства, предвид бързото израстване в този период от развитието им. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че размерът на получаваните доходи от ищцата е почти три пъти по- малък от този на ответника. За да определи размера на месечната издръжка за всяко от децата, съдът прецени потребностите им, съобразно тяхната възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни и учебни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното им отглеждане и възпитание, факта, че двете са на сходна възраст и са ученички. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като същевременно съобрази и обстоятелството, че ВАС, с решение от 17.05.2017 г., отмени постановлението на Министерския съвет, с което формално бе фиксирана минимална работна заплата от 460 лв., считано от 1 януари 2017 г., като приема, че размерът на минималната месечна работна заплата за страната, е съобразно предишното ПМС № 375/28.12.2015г., а именно 420лв., .т.е. минималният размер на издръжката е 105лв.

За преценката на размера на издръжката не без значение е обективният факт, че децата са съответно на 12 и на 13- годишна възраст, който факт сам по себе си обосновава по-големи разходи за обучение, облекло, транспорт, обществен и социален живот на всяко едно дете.

Съобразявайки горното и при така преценените потребности на децата и с оглед възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето И. в размер на 280.00 лв, и обща месечна издръжка за детето Ж. в размер на 260.00 лв., от която бащата следва да заплаща съответно за детето И.- 180.00 лв, а за детето Ж.-180лв., като разликата следва да се поеме от майката, както следва: за И.- в размер от 100 лв. за Ж. -80лв. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на двете деца и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Действително липсват данни някое от децата да е със специфични нужди, но предвид възрастта им и възможностите на бащата, издръжка в размер на определения е съвсем реалистичен и необходим, с оглед покриване на базисните нужди на децата всеки месец. В този смисъл, представеното доказателство от ищцата, амб. лист № ***г., съдържащ заключение в графа „терапия“ –за изписване на очила, съдът намира, че не е от категорията доказателства, обосноваващи извод на специфични нужди за детето Ж..

Началният момент на дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка за всяко от двете деца .

За разликата от 180 лева до пълния предявен размер от 225 лева за детето И. и за разликата от 180лв. до пълния предявен размер от 225лв за детето Ж., исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне .

Относно исковете по чл. 149 от СК

Съобразно чл.149 от СК, може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването на иска). В настоящия случай се търси издръжка за период от 20 дни от ***г. до ***г . за минало време за всяко дете.

Съдът, съобразявайки изложения отговор на ответника, приема за безспорно установено, че се дължи издръжка на децата за претендирания период от 20 дни, от ***г. до ***г., като по делото не се представиха доказателства да е давана такава. Относно конкретния дължим размер на претендираната издръжката за минало време, съдът прецени, че искът е основателен до сумата от 120 лв., преценявайки, че тази сума представлява 2/3 от 180лв. - присъдената издръжка за месец .

В този смисъл предявените искове за издръжка за минало време от ***г. до ***г . следва да се уважат до размера на 120 лв. за всяко дете и да се отхвърлят в останалата част до пълния предявен размер от 150 лв., като неоснователни.

Относно разноските по делото

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, каквито са исковете с правно основание чл. 143 от СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сбора на платежите за издръжките на двете деца, за три години.

Относно исковете за издръжка за минало време, се дължи държавна такса в размер на 50 лв. за всеки един от двата иска, общо 100лв ., съобразно чл.1 от ТДТГПК. В този смисъл, в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Шумен, сумата 518,40 лева, сумата от 100 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, в размер на 1016лв. на основание чл. 7, ал.2, т 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на процесуалния представител на ответника- адв. Г. за прекомерност, съдът намира за неоснователно, поради следното: Съгласно задължителните разяснения на ТР № 5 от 13.11.1992г. по гр. д. № 5/1991г. на ОСГК, цената на иска за издръжка се определя от сбора на платежите за три години, т.е. по реда, установен в чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, като при иск за увеличение на издръжка, цената се изчислява само върху увеличението. При претендирани искове по чл. 143 от СК -по 225лв. за дете, общо за двете деца 450лв , цената на исковете възлиза на 16 200лв. Основанието за безплатно предоставяне на правна помощ и съдействие изрично е посочено в сключения между ищцата и процесуалния й представител договор и с оглед свободата на договаряне, е допустимо договорът за правна помощ и съдействие и пълномощното да бъдат сключени за осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции. Размерът на претендираното с представения списък с разноски адвокатското възнаграждение, е определен, съгласно изискванията на чл. 38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл. 36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.2, т 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл търсеният размер на адвокатското възнаграждение за 1016лв. е правило определен, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000лв. до 100 000лв. – възнаграждението за процесуално представителство е 830лв., плюс 3% за горницата над 10 000лв. Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Следователно, адвокатът е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА е функция на установените в чл. 78 от ГПК правила за дължимост на направените разноски . Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно. В горния смисъл е съдебната практика по чл. 290 от ГПК / О. № 55 от 29.01.2016г. на ВКС; Р.№ 67 от 03.04.2014г. на ВКС;Р. № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС; ТР ОСГТК ВКС № 1/2010 по тълк. дело № 1/2009г./

При присъждане на дължимата част за това адвокатско възнаграждение от ответника, съдът съобрази размера на уважената част на определената издръжка, която възлиза общо на 12 960лв., като сбор от тригодишните платежи за двете деца /за всяко по 180 лв/. В този смисъл дължимото адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния представител на ищцата, възлиза в размер на 812,80лв., съразмерно на уважената част .

На основание 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.В.Н. ,ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща в полза на детето И. К. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лв./сто и осемдесет /лева, считано от датата на подаване на исковата молба – ***г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 30-то число на съответния месец, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяванена издръжката, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180 лв. до пълния му размер от 225 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА К.В.Н. ,ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща в полза на детето Ж. К. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лв./сто и осемдесет/лева, считано от датата на подаване на исковата молба – ***г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 30-то число на съответния месец, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяванена издръжката, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180лв. до пълния му размер от 225лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на детето И. К. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в размер на 120 лв. /сто и двадесет/лева, считано от ***г. до ***г., ведно със законната лихва, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част, за разликата над 120 лв. до пълният предявен размер -150 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на детето Ж. К. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в размер на 120 лв. /сто и двадесет/лева, считано от ***г. до ***г., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част, за разликата над 120 лв.до пълният предявен размер 150лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА К.В.Н. , ЕГН **********, адрес: ***, да заплати да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Шумен, с IBAN ***, при ТБ „А. Б.“ АД – Шумен, сумата 518,40 лв./петстотин и осемнадесет/ лева, представляваща държавна такса, съразмерно уважената част от исковете, както и сумата от 100лв. /сто/лева- на основание чл. 1 от ТДТГПК, както и 5.00 лв./пет/лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да плати в полза на процесуалния представител на ищцата -адв. С.С. при ШАК, разноски за адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно уважената част на исковете, в размер от 812,80 лв.

ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН **********, да плати в полза на К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, разноски по делото, съразмерно отхъврлената част на исковете, в размер от 60 лв./шестдесет/лева.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: