841/14.11.2017г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на двадесет и осми септември
, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
при секретаря
А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. №1277 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и
чл.294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86
ал.1 от ЗЗД
Депозирана е искова молба от „Дидис „
ООД , ЕИК ***, седалище и адрес на
управление : гр.Шумен , ул „***, представлявано от Д.Р., съдебен адрес *** ,
кантора 32 срещу ЕТ „Й. Н. К.“ ЕИК *** , седалище и адрес на управление :
гр.Ямбол , ул.“***, представлявано от Н. С. К. , в която посочва , че Ищецът излага, че между страните има сключен рамков договор от 02.04.2015 г. , по силата на който ответникът е получил стоки, които не е
заплатил за сума в общ размер на 5 013.90 лв., съгласно
данъчна фактура № 0000104664 от 27.05.2015 г.
за сума в размер на 2 150.48 лв. като ищецът заявява, че по тази фактура имало
частично плащане на сума в размер на1479.51 лв. и претенцията му е за остатък в размер на
670.97 лв.; данъчна фактура № 0000104674 от 27.05.2015 г. на обща стойност
734,71 лв.; данъчна фактура с № 0000104982 от 01.06.2015 г. на обща стойност
495.47 лв., данъчна фактура № 0000105329 от 08.06.2015 г на обща стойност 496.93 лв.; данъчна фактура №0000107141/07.07.2015г.
на обща стойност 2615.82 лв. Ищецът претендира заплащане на законна лихва
за забавено плащане в размер на 926,64
лева , за периода от 11.07.2015г. до 04.05.2017г. , както и законната лихва
върху главницата , до окончателното и плащане . Моли присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира
отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът се явява и поддържа
иска , моли за постановяване на неприсъствено решение , ответникът
не се явява , не изпраща представител.
Съдът
след като се запозна с представените по делото доказателства , преценени
отделно и в съвкупност , прие за установено от фактическа и правна страна
следното
:
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение . Съдът като констатира , че ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба , въпреки , че е редовно призован , не се е явил в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание , както и че не съществуват пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК , намира , че са налице кумулативно изискуемите
процесуално –правни предпоставки по чл.
чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение .
От друга страна , при преценка на представените по
делото доказателства :
Удостоверения
за АПС за ищеца и ответника; справка за
лихва; пълномощно с фактура № 0000002114
от 04.05.2017 г.; рамков договор от 02.04.2015 г.; фактура № 0000104664 от
27.05.2015 г.; фактура № 0000104674 от 27.05.2015 г.; фактура № 0000104982 от
01.06.2015 г.; фактура № 0000105329 от 08.06.2015 г.; фактура № 0000107141 от
07.07.2015 г.; счетоводна справка от
ищеца за задълженията на ответника към
дата 02.05.2017 г.; покана за заплащане на дълг от ищеца до ответника от 26.11.2016 г.;
счетоводна справка от ищеца за задълженията на ответника към дата
19.10.2016 г.; известие обратна разписка на ЕКОНТ експрес 22604313 до ответника с дата на получаване 31.10.2016 г. и ССЕ съдът намира , че исковете се явяват вероятно основателни по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК .
Тук следва да се отбележи , че предявеният по делото
главен иск , за присъждане на главница в размер на 2615.82 лева , следва да се
отхвърли , т.к. видно от заключението по ССЕ , след датата на подаване на
исковата молба , задължението е погасено
поради плащане . Това обстоятелство обаче според съда не отрича възможността за
постановяване на неприсъствено решение , т.к. не опровергава извода за
вероятната основателност на иска . Претенцията ще бъде отхвърлена , но не
защото е неоснователна , а само поради настъпилото плащане .
Независимо от
отхвърлянето на един от кумулативно предявените искове , доколкото причината е заплащането на
претендираните суми , но след датата на подаване на иска , следва да се приеме
, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на делото , по арг. за противното чл. 78,ал.2 от ГПК и носи отговорност за направените от кредитора
, впоследствие ищец , деловодни разноски
в исковото производство в размер на 1 254,56 лева .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Дидис „ ООД , ЕИК ***, седалище и адрес
на управление : гр.Шумен , ул „***, представлявано от Д.Р., съдебен адрес *** ,
кантора 32 СРЕЩУ ЕТ „Й. Н. К.“ ЕИК *** , седалище и адрес на управление :
гр.Ямбол , ул.“***, представлявано от Н. С. К., иск по чл.327 , ал.1 от ТЗ , за заплащане на
сумата 2615,82 (две хиляди
шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и две ст.) лева – стойност на продадени стоки по Рамков договор от 02.04.2015 г. , за което са
издадени фактури №№ 0000104664
/27.05.2015 г. , 0000104674/27.05.2015
г. , 0000104982/01.06.2015 г. , 0000105329/08.06.2015 г. и
0000107141/07.07.2015г. ,
поради
погасяване на задължението чрез заплащане в хода на делото .
ОСЪЖДА ЕТ „Й. Н. К.“ ЕИК *** да заплати на „Дидис „ ООД , ЕИК ***,
сумата 926,64 (деветстотин двадесет и шест лева и
шестдесет и четири ст.) лева , представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД , в
размер на законната лихва , върху посочената главница от 2615,82 лева , за периода от 11.07.2015г. до
04.05.2017г.
ОСЪЖДА ЕТ „Й. Н. К.“ ЕИК *** да заплати на „Дидис „ ООД , ЕИК ***,
сумата 1 254,56 (хиляда двеста петдесет и четири лева и петдесет и
шест ст.) лева – деловодни разноски .
Решението не подлежи на
обжалване .
На основание чл.240 ал.1 от ГПК
препис от настоящото решение да се връчи на ответника .
СЪДИЯ: