Р Е Ш Е Н И Е

722/9.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1288 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, ***, сграда 6, представлявано от М. П. Ф., съдебен адрес:***, чрез адв.В. П. Г. от САК срещу В.Р.А., с ЕГН**********,***.

Ищцовото дружество твърди, че между „***“ ЕАД /сега “***” ЕАД/ и ответницата В.Р.А. на 09.04.2014 год. бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0894/415844 за срок от 24 месеца по програма Globul Web Stаrt 5.90. Въз основа на посочения договор ответницата ползвала мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №001598837, по повод на което й били издадени следните фактури: №7218183357/10.12.2014 год. за отчетния период на потребление 10.11.2014 год. – 09.12.2014 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 31.40 лева, платима до 25.12.2014 год.; №7219470343/10.01.2015 год. за отчетния период на потребление 10.12.2014 год. – 09.01.2015 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 17.30 лева, платима до 25.01.2015 год., като със същата фактура била включена и сумата от предходния период в размер на 31.40 лева. Поради неизпълнението на ответника ищцовото дружество прекратило едностранно договора, като на 10.03.2015 год. била издадена крайна фактура №7222302941 за сумата от 246.60 лева и срок за пращане до 25.03.2015 год. Същата включвала освен дължимите по-горе суми и сумата от 200 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължима съгласно т.11 от договора. Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А., в резултат на което било образувано ЧГД №687/2017 год. по описа на ШРС. След издаване на заповедта за изпълнение за посочените по-горе суми, в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ЕАД сумата от 246.60 лева, от които 46.60 лева – главница за предоставени дълекосъобщителни услуги и 200 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължима съгласно т.11 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. По отношение на претендираната в хода на заповедното производство мораторна лихва в размер на 9.84 лева, дължима за периода от 26.03.2015 год. до 23.02.2017 год. заявяват че на основание разпоредбата на чл.233 от ГПК се отказват от тази част на иска.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба на 26.09.2017 год., в която изразяват становище по съществото на спора и молят, с оглед направеното от ответната страна признание на иска съдът да се произнесе с решение при признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е била депозирана писмена молба, в която излага, че е заплатила сумата от 246.60 лева, като прилага документ за заплатената сума.

В съдебно заседание ответницата се явяват лично, като заявява, че признава изцяло предявения иск, както и че е заплатила дължимата о нейна страна сума след завеждане на исковата молба и ще заплати претендираните от ищцовото дружество разноски.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2014 год. между „***“ ЕАД /сега “***” ЕАД/ и ответницата В.Р.А. бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0894/415844 за срок от 24 месеца по програма Globul Web Stаrt 5.90. Въз основа на посочения договор ответницата ползвала мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №001598837, по повод на което й били издадени следните фактури: №7218183357/10.12.2014 год. за отчетния период на потребление 10.11.2014 год. – 09.12.2014 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 31.40 лева, платима до 25.12.2014 год.; №7219470343/10.01.2015 год. за отчетния период на потребление 10.12.2014 год. – 09.01.2015 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 17.30 лева, платима до 25.01.2015 год., като в същата фактура била включена и сумата от предходния период в размер на 31.40 лева.

Поради неизпълнението на ответника ищцовото дружество прекратило едностранно договора, като на 10.03.2015 год. била издадена крайна фактура №7222302941 за сумата от 246.60 лева и срок за пращане до 25.03.2015 год. Същата включвала освен дължимите по-горе суми и сумата от 200 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължима съгласно т.11 от договора.

Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А., в резултат на което било образувано ЧГД №687/2017 год. по описа на ШРС. След издаване на заповедта за изпълнение за посочените по-горе суми, в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск.

По отношение на претендираната в хода на заповедното производство мораторна лихва в размер на 9.84 лева, дължима за периода от 26.03.2015 год. до 23.02.2017 год. ищцовото дружество се е отказало от тази част от иска на основание разпоредбата на чл.233 от ГПК.

След завеждане на иска ответницата е заплатила сумата от 246.60 лева, като с отговора на исковата молба прилага документ за заплатената сума.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за правна защита и съдействие от 03.05.2017 год., Пълномощно, Договор за мобилни услуги, Фактури – 3 бр., Общи условия, Платежно нареждане за заплатена държавна такса, писмени доказателства, приложени по ЧГД №687/2017 год. по описа на ШРС, Платежно нареждане от 14.06.2017 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В депозирания писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК ответницата признава изцяло предявения срещу нея иск, като признанието е потвърдено и в съдебно заседание на 27.09.2017 год. С писмена молба от 26.09.2017 год. от страна на процесуалният представител на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с решение при признание на иска.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на иска от страна на ответницата, налице е депозирано от страна на ищеца искане в този смисъл и не са налице визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.

В същото време съдът намира, че при постановяване на съдебното решение, доколкото производството има за цел установяване на вземането към момента на приключване на съдебното дирене /т.9 от Тълкувателно решение №4/2013 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК/, следва на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК да бъдат отчетени освен направеното в хода на производството признание и настъпилите в хода на съдебното производство факти и по-конкретно – извършеното плащане от страна на ответника.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, както и настъпилите след завеждане на исковата молба факти /извършено плащане от страна на ответницата/, счита, че предявените от страна на ищеца положителни установителни искове са допустими и следва да бъдат преценени съобразно направеното признание на иска, без да се мотивира решението по същество, но следва да бъдат отхвърлени, поради постъпилото плащане.

Доколкото ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 255 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът дължи заплащане и на направените от ищцовата страна разноски в хода на заповедното производство в размер на 205 лева, включващи заплатена държавна такса и и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА на основание разпоредбата на чл.233 от ГПК производството по делото по отношение на сумата от 9.84 лева /девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща претендирана в хода на заповедното производство мораторна лихва върху претендираната главница, дължима за периода от 26.03.2015 год. до 23.02.2017 год., поради отказ от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Р.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, ***, сграда 6, представлявано от М. П. Ф., съдебен адрес:***, чрез адв.В. П. Г. от САК сумата от 246.60 лева /двеста четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/, от които 46.60 лева /четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ – главница за предоставени дълекосъобщителни услуги за периода от 10.02.2015 год. до 09.03.2015 год. и 200 лева /двеста лева/, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължима съгласно т.11 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумите, поради извършено плащане от страна на ответницата след датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА В.Р.А., с ЕГН**********,*** да заплати на “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, ***, сграда 6, представлявано от М. П. Ф., съдебен адрес:***, чрез адв.В. П. Г. от САК сумата от 460 лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски в хода на заповедното и настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: