Р Е Ш Е Н И Е
787/27.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
28 (двадесет и осми) септември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1291 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
В исковата си молба до съда ЕТ „А. – А.Х.С.“ гр. София,
представляван от А.Х.Ствърди, че на 01.07.2013 г. сключил с ответника
Застрахователно дружество „Бул инс” АД гр. София, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
договор за застраховка „Автокаско и злополука на местата в МПС“ за товарен
автомобил марка „Форд“ модел „***“ с рег. № *** МР. Срокът на действие на същия
бил от 02.07.2013 г. – 01.07.2014 г. На 08.05.2014 г. на път I-2, км 110+900 край гр. Шумен настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на описания автомобил, управляван от
лицето В.И.П., намиращ се в трудово правоотношение с ищеца. Тъй като виновен за
настъпване на ПТП бил именно П., едноличният търговец не получил
застрахователно обезщетение въз основа на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. За
събитието, на 13.05.2014 г. бил уведомен застрахователя, като между страните
била разменена кореспонденция. За извършване на ремонт на автомобила, ищецът платил
на автосервиз сума в общ размер 7527,47 лв. Ответникът, обаче, отказал да плати
каквото и да е обезщетение, без да сочи основание за отказа си. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 7527,47 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпило на 17.10.2011 г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в
повреди по товарен автомобил марка
„Форд” модел „***“ с рег. № *** МР, собственост на ищеца
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 05.05.2017
г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си –
юрисконсулт, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че
размерът на същия е завишен. Моли претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, и му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: видно от
приложената застрахователна полица № 1323138801/141657/01.07.2013 г., че
„Застрахователно дружество „Бул инс”” АД гр. София и ЕТ „А.– А.Х.С.“ гр. София
бил сключен договор за имуществена застраховка – автокаско, злополука на
местата в МПС – за товарен автомобил марка „Форд“ модел „***“ с рег. № *** МР. Срокът
на застраховката обхваща периода от 02.07.2013 г. до 01.07.2014 г. Страните
уговорили, че застрахователната сума възлиза на 13800 лева. Посочено е, че
условията на договора са уредени в общите условия на застрахователя. Според
представените „Общи условия за застраховка на сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства „Автокаско”“, приети от ЗД „Бул инс” АД,
застраховката покрива /съобразно клауза А/ пътнотранспортно произшествие при
сблъскване или удар на МПС помежду им. Съдът констатира от уведомление за щета
на МПС от 12.05.2014 г., че едноличният търговец уведомил застрахователя, че
„на 08.05.2014 г. служител на фирмата пътува от София към Варна и преди Шумен
се блъска челно в движещ се срещу него автомобил”. Видно от приложения
протокол за ПТП № 1480686/08.05.2014 г., съставен от полицай при ПП-КАТ гр.
Шумен се установява, че настъпило ПТП с участието на описания автомобил. В
протокола е описано, че на 08.05.2014 г. в 06,20 часа на път I-2, км 110+900, общ. Шумен, водачът на
товарен автомобил „Форд ***“ с рег. № *** МР В.И.П. предприема маневра за
изпреварване без да се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние,
за да извърши маневрата безопасно, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска движещо се по нея МПС. Описани са и видимите щети по товарния автомобил.
По делото е представен доклад по щета № 1 /недатиран/, изготвен по заявлението
на ищеца, че мнението на представителя на застрахователя е, че на едноличният
търговец не следва да бъде плащана сума за застрахователно обезщетение.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по товарен автомобил „Форд ***” с рег. № *** МР е следният: на 08.05.2014 г., водачът на описания автомобил изпреварвал МПС на път I-2 км 110+900, на десен завой и след навлизане в насрещната лента се ударил с лявата предна и странична част в движещия се срещуположно товарен автомобил „Скания“ с рег. № Н *** ВК. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените по автомобила вреди. Вещото лице, описвайки в табличен вид вредите по автомобила, заключава, че пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяването на автомобила в състоянието, в което е бил към 08.05.2014 г. възлиза общо на 7423,19 лева с ДДС.
В показанията си разпитаният като свидетел
К.М. описва настъпилото ПТП, както и повредите по товарния автомобил,
собственост на едноличния търговец, при който свидетелят работи. Сочи, че
ремонтът на превозното средство бил извършен изцяло за сметка на ищеца, тъй
като застрахователят отказал да му плати.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи се по
делото, че 01.07.2013 г. между „ЗД „Бул Инс”” АД гр. София от една страна и ЕТ „А.–
А.Х.С.” гр. София, в качеството му на
застраховано лице, възникнало застрахователно правоотношение по силата на
сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“. Предмет на същия бил товарен
автомобил марка „Форд“ модел „***“ с рег. № *** МР,, а срокът на действие бил
уговорен за периода 02.07.2013 г. – 01.07.2014 г.
Доказа се, че по време на действие на договора – на 08.05.2014
г. настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие. В процесния
договор за застраховка е налице препращане към общите условия за застраховане
на сухопътни превозни средства „Автокаско“. В същите, като покрит риск е
посочено „пътнотранспортно произшествие”. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.
1 от КЗ, общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването
на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени
при сключването на договора и той е заявил писмено, че ги приема. В случаят,
ищецът е запознат с общите условия.
Чрез заключението по
изготвената САТЕ се установи, че на 08.05.2014 г., ЕТ „А. –
А.Х.С.” гр.
София, претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в повреди по застрахования
автомобил, които са настъпили в резултат на пътнотранспортното
произшествие. Тоест, налице е причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и увреждането.
Според нормата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие, за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение
в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./. Съгласно
цитираната разпоредба, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Размерът на обезщетението
се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното
събитие вреда. В случаят, в договора страните са предвидили, че
застрахователната сума на застрахования автомобил възлиза на 13800 лв., като
застрахователното обезщетение не може да я надвишава. Доказа се, че размерът на
претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в повреди по застрахования лек
автомобил, към 08.05.2014 г. възлиза на 7423,19 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен и доказан. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 7423,19
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпило
на 08.05.2014 г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, изразяващи се в повреди по товарен автомобил марка „Форд” модел „***“ с рег. № *** МР,
собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска – 05.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния
предявен размер – 7527,47 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното
от ищеца възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща
заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в
съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението възлиза на 706,37
лв., а уговореният и платен от ищеца на пълномощника му адвокат – 705,00 лева. Тоест,
в случая не е налице превишение. Изложените съображения обуславят извода за
неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при
решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите,
представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат
съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 705,00 лева.
По
разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по
делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК се представя своевременно и от двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото /включващи платена държавна такса, възнаграждение за адвокат
и депозит за вещо лице/, съобразно уважената част от иска в размер на 1189,39
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в общ размер 6,93
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“” АД
с ЕИК -***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1407, общ.
Столична, обл. София, район Лозенец, бул. „Д.Б.” № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати, на основание чл. 208,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „А. – А.Х.С.”
с ЕИК ***, гр. София, 1517, общ. Столична, обл. София, район Подуяне, ж.к. „Л.“,
ул. „Г.Ц.“ № 20Б, представлявано от А.Х.С., сумата 7 423,19 лв. (седем хиляди четиристотин
двадесет и три лева и деветнадесет стотинки), представляваща неплатено дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпило на
08.05.2014 г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
изразяващи се в повреди по товарен автомобил марка „Форд” модел „***“ с рег. № *** МР, собственост на ищеца ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 05.05.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер – 7527,47 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“” АД гр.
София да заплати на ЕТ „А. – А.Х.С.“ гр. София направените деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска в размер на 1189,39 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА ЕТ „А.– А.Х.С.“ гр. София да заплати на „ЗД „Бул
инс“” АД гр. София направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 6,93 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: