Р Е Ш Е Н И Е

398/26.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1320 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.М.А., ЕГН**********,*** и Г.Й.А., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа молбата и моли брака да бъде прекратен.

Молителят в съдебно заседание също се явява лично, като също потвърждава желанието си бракът им да бъде прекратен.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите В.М.А. и Г.Й.А. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 08.05.1983 год. в гр.Попово, област Търговище, за което бил издаден Акт за граждански брак №058/08.05.1983 год. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент били навършили пълнолетие. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №59. В молбата заявяват, че на 20.12.2016 год. са сключили Брачен договор, с нотариална заверка на подписите, съгласно който са се договорили по отношение на правата върху имуществото, което са придобили по време на брака, след датата на сключването му, да се прилага законов режим на разделност и придобитите недвижими имоти, движими вещи, влогове и ценни книжа да останат собственост на съпруга, който ги е придобил, независимо от общия принос или възмездност при придобиването. Относно имуществените отношения преди сключване на Брачния договор заявяват, че са поделили извънсъдебно придобитото по време на брака движимо имущество и че нямат претенции един спрямо друг. Придобитото по време на брака, преди сключване на Брачния договор, недвижимо имущество в режим на СИО, остава в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при равни квоти. Страните заявяват, че нямат депозирани влогове в банки. При сключване на брака молителката е променила фамилното си име, като е приела фамилното име на своя съпруг А.. В молбата заявява ,че желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име А.-

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 08.05.2016 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 11.05.2017 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и лично в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.М.А. и Г.Й.А. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер поне на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил сумата от 25 лева, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.М.А., ЕГН**********,*** и Г.Й.А., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №058/08.05.1983 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.М.А. и Г.Й.А. споразумение в следния смисъл:

І. Ползването на Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №59 се предоставя на молителката Г.Й.А., с ЕГН**********.

II. Относно имуществените отношения Молителите декларират, че на 20.12.2016 год. са сключили Брачен договор, с нотариална заверка на подписите, съгласно който са се договорили по отношение на правата върху имуществото, което са придобили по време на брака, след датата на сключването му, да се прилага законов режим на разделност и придобитите недвижими имоти, движими вещи, влогове и ценни книжа да останат собственост на съпруга, който ги е придобил, независимо от общия принос или възмездност при придобиването. Относно имуществените отношения преди сключване на Брачния договор заявяват, че са поделили извънсъдебно придобитото по време на брака движимо имущество и нямат претенции един спрямо друг. Придобитото по време на брака, преди сключване на Брачния договор, недвижимо имущество в режим на СИО, остава в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при равни квоти.

III.Страните заявяват, че нямат депозирани влогове в банки и нямат претенции един спрямо друг.

IV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

V. След прекратяване на брака молителката Г.Й.А. запазва брачното си фамилно име А..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Г.Й.А., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: