Р Е Ш Е Н И Е

872/27.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемдесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1328/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Териториално поделение на НОИ – Шумен против Л.И.П., в която в условията на обективно кумулативно съединение са предявени, както следва: осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сума в размер на 6 272,48 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) равняващ се на изплатено еднократно парично обезщетение за безработица и осъдителен иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, за присъждане на неустойка в размер на мораторна лихва върху претенцията за връщане на изплатеното еднократно парично обезщетение за безработица, в размер на 555.86 лева (петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), за периода от 28.06.2016 г. (датата на получаване на покана за доброволно изпълнение) до 12.05.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че считано от 05.01.2016 г. до 04.12.2016 г., на ответника било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 13.84 лв. дневно, което, след подадено на 10.01.2016 г. Заявление от ответника, одобрен от Директор Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен бизнеспроект и сключен на 23.02.2016 г. тристранен Договор между ищеца, Агенцията по заетостта и ответника, било прекратено, а остатъкът трансформиран и под формата на еднократна парична сума от фонд „Безработица“, в размер на 6 272,48 лв., преведен по посочена от него банкова сметка. ***, че ответникът не изпълнил поетите задължение, поради което с писмо от 21.06.2016 г., получена лично на 28.06.2016 г., бил поканен да възстанови доброволно в 14-дневен срок получената по договора сума, ведно с договорена неустойка. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати общо сумата 6 828,34 лв., от която: 6 272,48 лв. получената по договора еднократна парична сума от фонд „Безработица“, и неустойка, в размер на мораторна лихва върху главницата, в размер 555,86 лв., за периода от 21.06.2016 г. до 12.05.2017 г., както и законна лихва върху общо претендираната сума от датата на исковата молба до окончателно плащане. Не претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор, като намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва, че на 23.04.2016 г., между двете страни има сключен валиден договор, пораждащ определени права и задължения. Не оспорва, че по силата на договора му е изплатена сумата от 6 272,48 лв., с цел започване на дейност по одобрения бизнес-проект. Твърди, че в уговорените срокове започнал изпълнението на дейността като регистрирал „Риск Проект 2016“ ЕООД и представил в Дирекция „Бюро по труда“ документ за актуално състояние. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът отговора, като прави възражение за допуснато процесуално нарушение – неучастие на Агенцията по заетостта като необходим другар в процеса.

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани гласни доказателства на един свидетел Г. Д. Г..

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

По Заявление вх. № 271-00-84/07.01.2016 г., по описа на ТП на НОИ – Шумен /лист 4 от делото/, с Разпореждане № 271-00-84-1/12.01.2016 г., на Директор ТП на НОИ – Шумен, който е ищецът в настоящото производство /лист 6 от делото/, в полза на ответника Л.И.П. било отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 05.01.2016 г. до 04.12.2016 г., в размер на 13.84 лв. дневно.

След подадено от ответника Заявление № 10-03-14-67/19.01.2016 г. /лист 92 от делото/, с Решение № 1/10.02.2016 г. на Директор Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен /лист 9 от делото/, бил одобрен Проект за самостоятелна стопанска дейност /лист 93 -98 от делото/, по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ, за консултантски услуги.

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3, че между ищеца, ответника и Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, на 23.02.2016 г. е сключен валиден тристранен Договор № 314-0018-16-51471/23.02.2016 г. пораждащ определени в него права и задължения, по силата на който на ответника е изплатена сумата от 6 272,48 лв., с цел започване на дейност по одобрения бизнеспроект.

С Разпореждане № 271-00-84-2/24.02.2016 г. на Директор Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, /лист 16 от делото/, в изпълнение на т. 2.1 от Договора, изплащането на паричното обезщетение за безработица за периода 23.02.2016 г. до 04.12.2016 г. е прекратено считано от 23.02.2016 г. и на ответника е отпусната еднократна парична сума от фонд „Безработица“, в размер на 6 272,48 лв.. Страните не спорят, че сумата е преведена по банкова сметка ***.

На 04.05.206 г. с писмо вх. № 10-03-14-465/04.05.206 г., по описа на Дирекция „Бюро по труда“ - Шумен /лист 109 от делото/, ответникът представил Удостоверение, изх. № 20160328111022/28.03.2016 г., по описа на Агенция по вписванията /лист 110 от делото/, за актуално състояние на регистриран търговец – ЕООД, с ЕИК: 203944230 и фирма „Риск Проект 2016“, с едноличен собственик на капитала и управител Л.И.П..

С писмо рeг. № 20-03-14-94/06.06.2016 г., по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен /лист 21 от делото/, ответникът е уведомен, че в срок до 01.05.2016 г. не е изпълнил задълженията си по т. 4. 1 и т. 4. 2 от Договора – не е представил изискуемите документи за започваме на стопанска дейност, като предупреден, че поради неизпълнение на тези си задълженията до 01.06.2017 г. /т. е. до 1 месец от определение срок по т. 4.1 от Договора/ дължи, на основание т. 6.1.2 от Договора, неустойка в размер на сумата по т. 2.1, ведно със законната лихва върху нея.

С писмо № 1029-27-1912/21.06.2016 г., по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен /лист 22 от делото/, Директорът на ТД на НОИ — Шумен поканил ответника в 14-дневен срок да възстанови доброволно изплатеното еднократно парично обезщетение за безработица в размер от 6 272,48 лв., ведно със законната лихва.

Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от ответника на 28.06.2016 г., удостоверено с Известие за доставяне /лист 23 от делото/,

За провеждане на пълно и насрещно доказване ответникът представя писмени доказателства, от които се установява, че на 21.03.2013 г., между Л.И.П. и „Риск Проект 2016“ ЕООД, е сключен Договор за наем на МПС, марка „Дачия Сандеро“ /лист 61 от делото/; фискални бонове от: 12.04.2016 г., 28.04.2016 г., 24.03.2016 г., 16.06.2016 г., 10.05.2016 г., 15.03.2016 г. и 24.03.201 6 г. /лист 63-65 от делото/, за заредено гориво от МОЛ в „Риск Проект 2016“ -Л.И.П.; фактура от 14.04.2016 г. за ремонт на МПС марка „Дачия Сандеро“ /лист 60 от делото/; фактура от 24.03.2016 г. за закупен от „Риск Проект 2016“ преносим компютър /лист 58 от делото/ и фактура от 28.03.2016 г. за закупен от „Риск Проект 2016“ визитки и печат /лист 59 от делото/.

От показанията на свидетеля Г. Д. Г., се установява, че през месец април 2016 г, заедно с ответника ходили при познати в гр. Шумен, гр. Варна, с. Кайнарджа и още 2-3 други места извън Шумен, за да търсят работа, но не сполучили.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Относно възражението на ответника за допуснато процесуално нарушение – неучастие на Агенцията по заетостта като необходим другар в процеса.

От съдържанието на Договора, от който ищецът претендира исковите претенции се установява, че ищецът е платец, ответникът – изпълнител, а Агенцията по заетостта – възложител. Доколкото предмет на исковите претенции са суми дължими при неизпълнение на задължения по чл. 4.2.3 и чл. 4.2.4, на основание чл. 6.1.2 от договора, които се внасят/превеждат в полза на ищеца, следва че негова е активната процесуална легитимация да предяви настоящите искове. Дори да е налице хипотезата на другарство, между платец и възложител, то същото не е необходимо, при което възражението е неоснователно.

Относно искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

С предявеният осъдителен иск се претендира връщане на предоставена сума от 6 272,48 лв. равняваща се на платено еднократно парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на договорно задължение. По същество исковата претенция е за връщане на даденото, като последица от разваляне на договора. Последното за страните означава, че се прекратява облигационното отношение с обратна сила, като отпада и основанието за изпълнение на насрещните престации. Възстановява се положението отпреди сключване на договора, като всичко получено в изпълнение на договора се връща /реституция/ на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т. е. след разваляне на договор поради неизпълнение, отношенията между страните се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване за връщане на даденото по договора. Развалянето е способ за прекратяване действието на двустранните договори, което има своята правна регламентация в разпоредбите на чл. 87 и сл. ЗЗД. Правото да се развали двустранния договор е потестативно, то възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря (т. е. и при безвиновна отговорност) и принадлежи на кредитора, който не е необходимо да е изправен. Формата на договора определя и формата на изявлението за разваляне на договора. Неизпълнението не е задължително да е пълно и може да е само на някое от задълженията. По правило правото да развали договора се упражнява извънсъдебно. Общият режим изисква и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. Ако подходящ срок за изпълнение не е даден и не последва изпълнение в достатъчен срок, както и ако даденият срок е неподходящ, но в достатъчен срок не е последвало изпълнение - предоставянето на допълнителен срок е без значение. Не се дава допълнителен срок за изпълнение, когато длъжникът е в невъзможност да изпълни по причина, за която отговаря, когато кредиторът няма интерес от изпълнението поради забавата, както и при фикс сделките.

Следователно основателността на исковата претенция е предпоставена от наличието на предпоставките за упражняване на правото на ищеца да развали извънсъдебно договора между: ищеца, Агенцията по заетостта и ответника, поради неизпълнение на договорно задължение, което се изразява в неосъществяването на правния резултат, който ответникът се е задължил да постигне.

С писмо рeг. № 20-03-14-94/06.06.2016 г., по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, с което ответникът е уведомен, че не е изпълнил задълженията си по т. 4. 1 и т. 4. 2 от Договора в срок и е предупреден, че поради неизпълнение на тези си задълженията до 01.06.2017 г. дължи, на основание т. 6.1.2 от Договора, неустойка в размер на получената сума в размер от 6 272,48 лв., ведно със законната лихва върху нея, по същество съставлява претенция за връщане на дадената сума. С това изявление съдът намира, че ищецът извънсъдебно е упражнил потестативно правото да развали процесния договор поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, като е съобразил формата за разваляне с формата на договора – писмена.

Спорът между страните е относно изпълнението на задължението ответникът да започне стопанска дейност по одобрения Проект за самостоятелна стопанска дейност по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ. Според клаузата на т. 4.1 от Договора, в срок до 01.05.2016 г. ответникът е следвало да започне стопанска дейност и в същия срок да представи съответни документи за това в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. От съдържанието на одобрения Проект, се установява, че консултантските услуги, които ответникът се е задължил да осъществи в три етапа: 1 етап до 01.02.2016 г. – регистриране на търговец; 2 етап 02-03.2016 г. – подбиране на специалисти по отделните специалности при необходимост и 3 етап 04.2016 г. - работа по същинска дейност, включват: изготвяне на Програми и планове по управление на кризи при бедствия и аварии и оценка на риска; изготвяне на проекти по отношение на Закона за управление на отпадъци; подготовка на тръжна документация съгласно ЗОП и даване на консултации; изготвяне на технически проекти по отношение на ЗУТ, ЗУО, ЗОП, ЗБА и ЗУВодите.

От представените писмени доказателства при проведеното от ответника пълно и насрещно доказване, относно изпълнението на поетото договорно задължение, се установява, че задължението по първия етап /регистриране на търговец/ е било изпълнено далеч преди сключването на процесния Договор тъй като според съдържанието на представения и приложен на лист 61 от делото Договор за наем на МПС, марка „Дачия Сандеро“, между Л.И.П. и „Риск Проект 2016“ ЕООД, същият е сключен на 21.03.2013 г., от което съдът извежда извод, че към момента на изготвяне от ответника на Проекта за самостоятелна стопанска дейност по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ търговецът е бил регистриран. Представените разходо - оправдателни документи /фискални бонове и фактура от 14.04.2016 г./ са за подръжката и ремонта на същото МПС през периода март – юни 2016 г., а фактурите от 24.03.2016 г. и от 28.03.2016 г. са за купени преносим компютър, визитки и печат, в актива на „Риск Проект 2016“. От показанията на свидетеля Г., които съдът намира за обективни, се установява, че пред процесния период с ответника са търсили работа за нещо в областта на строителството, като поизпълнители: свидетелят да сключи договор за нещо в строителство, а ответникът – договор за нещо в областта на бедствия и аварии, също в строителство.

При така събраните доказателства съдът намира за установено по делото, че е налице пълно неизпълнение, което се изразява в неосъществяването на правния резултат, който длъжникът е поел да осъществи в срок до 01.05.2016 г. по причина, за която отговаря – нито едно от представените доказателства не е относимо към същинска дейност, включена от ответника в Проекта за самостоятелна стопанска дейност, за изпълнението на която е следвало в същия срок /до 01.05.2016 г./ да представи съответни документи за това в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, каквито доказателства и по делото не са представени.

Предвид изложеното съдът намира, че искът, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Относно обуславящият иск за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД

По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Следователно неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение, без да е нужно те да се доказват.

Основателността на предявеният иск предполага кумулативното наличие на следните предпоставки, които ищецът трябва да установи, в условията на пълно и главно доказване: че съществува главно задължение, което е правно – т. е да установи основанието, от което произтича вземането му; че претендирания размер неустойка е предварително установен в договор; както и настъпване на предпоставките за плащане, в това число, предвид, че се претендира законна лихва - забава, както и размера на претенцията.

Съглашението за неустойка има акцесорен характер. Акцесорността произтича от съществуването на главно задължение, което следва да е правно. Последици от акцесорността на съглашението за неустойка е, че недействително ли е главното задължение, няма и неустойка, но ако задължението възникне, ще има и неустойка, поради което основателността на иска за неустойка е предпоставено от основателността на обуславящият иск по главното задължение. Предвид установената основателност на обуславящият иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съдът приема за установено съществуването на главно задължение на ответника, което е за връщане на сума в размер на 6 272,48 лв. равняващ се на изплатено еднократно парично обезщетение за безработица поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, след извънсъдебно упражнено от ищеца потестативно правото да развали двустранния договор.

Съгласно т. 6.1.2 от Договора, при неизпълнение на поетите договорни задължения ответникът дължи неустойка в размер на получената сума в размер от 6 272,48 лв., ведно със законната лихва върху нея. Следователно неустойката при неизпълнение на задълженията по процесния договор е уговорена като лихва в размер на законната. В този случай, независимо от използвания термин „лихва“, която обичайно се изразява в процент, начисляван върху главницата, същата представлява включена в договора клауза за неустойка. Неустойка под формата на лихва се дължи, наред с главното задължение, но само при неточно изпълнение и то, ако неустойката е уговорена за обезщетяване на вредите от вида и за конкретното неизпълнение. При разваляне на договор също може да се уговори неустойка само ако е уговорена такава за „в случай на разваляне“. Съгласно чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД развалянето на договора има ретроактивно действие, при което отпадат задълженията по него и съответно дължимостта на уговорената неустойка за неизпълнение като обезщетяваща изпълнението, освен ако изрично такава при разваляне не е уговорена. В процесния случай такава изрично е уговорена, поради което следва да се приеме, че неустойка е предварително установен в договор.

Доказването на предпоставките за настъпване на плащане е предпоставено от установяване момента на изискуемост на главното вземане, от който момент длъжникът е в забава, като следва да се има предвид, че ако главното вземане е с определен срок /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/ - доказването се осъществява с договора, а ако вземането става изискуемо след покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ - ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение. В процесния случай след получаване на 28.06.2016 г. лично от ответника на писмо № 1029-27-1912/21.06.2016 г., по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, с което Директорът на ТД на НОИ — Шумен е поискал да възстанови доброволно изплатеното еднократно парично обезщетение за безработица в размер от 6 272,48 лв., длъжникът е изпаднал в забава.

Предвид гореизложеното искът, с правно основание чл. 92 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Ищецът не претендира разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда Л.И.П., с ЕГН: **********, и адрес: ***, да плати на Териториално поделение на НОИ – Шумен, с ЕИК: *** и седалище: гр. Шумен, ул.***, сума в размер на 6 272,48 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), равняващ се на изплатено еднократно парично обезщетение получено от фонд „Безработица“ по Договор № 314-0018-16-51471/23.02.2016 г. въз основа на одобрен Проект за самостоятелна стопанска дейност, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателно плащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. чл. 87, ал. 1 ЗЗД,

Осъжда Л.И.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Териториално поделение на НОИ – Шумен, с ЕИК: *** и седалище: гр. Шумен, ул. ***, сума в размер на 555.86 лева (петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), равняващ се на законната лихва върху уважената претенцията за връщане на изплатено еднократно парично обезщетение за безработица, за периода от 28.06.2016 г. (датата на получаване на покана за доброволно изпълнение) до 12.05.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателно плащане, на основание чл. 92 ЗЗД.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Районен съдия: