Р Е Ш Е Н И
Е
863/23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
заседание проведено на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемдесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1334/2017 г., по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба от „Перфект 2006“ ЕООД гр. Шумен, чрез пълномощника адв. С. от ШАК,
против М.А.М., в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, осъдителни искове, както следва: по чл. 288, ал. 1 вр.
чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена на 1 560 лв. (хиляда и
петстотин лева) - за присъждане на възнаграждение по Договор за посредничество
от 11.08.2016 г., при оттегляне на поръчката от доверителя, в размер на 2%
върху покупна цена на недвижим имот от 78 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от датaта на завеждане на настоящата искова
молба - 15.05.2017г. до окончателното плащане; по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и цена 1
800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева) за присъждане на неустойка по чл. ХIII от
Договор за посредничество от 11.08.2016 г., предявен като частичен от общо 7
800.00 лв. - 10% от покупна цена на недвижим имот, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба 15.05.2017г. до
окончателното плащане, както и, в условията на алтернативност, насрещно
възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност на претендираната неустойка.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки,
че на 11.08.2016 г. между страните бил подписан Договор за посредничество при покупка
на недвижим имот в град Шумен, по силата на който ответникът се е задължил да
плати възнаграждение в размер на 1 560.00 лв.. Счита, че е изпълнил в пълен
обем своите задължение, но ответникът не платил. Моли да бъде постановено
решение, с което ответникът бъде осъден да плати на ищеца договореното възнаграждение,
както и неустойка, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба 15.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът подава писмен отговор, като намира исковата молба за
допустима, но исковете за неоснователни. Твърди, че не отговарят на истината,
както изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, така и
твърдението за наличие на облигационна връзка между страните с параметри,
обективирани в представеното от ищеца писмено доказателство - Договор за
посредничество от 11.08.2016 г., като го оспорва, по реда на чл. 193 ГПК
относно автетичност. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. В условията на
алтернативност, възразява срещу размера на претендираната неустойка, като прекомерен,
по смисъла на чл. 92 ЗЗД. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба. Ответникът поддържа отговора.
По делото са
събрани писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства на четирима
свидетели: П. Е.П., Ф. Т. А., Ю. А. М. и Д. Р. И., даване обяснения от
управителя на ищцовото дружество – В. И. И. и от ответника. По направено оспорване
истинност на документ е открито производство по чл. 193 ГПК, по което е прието
е заключение на съдебно-графическа експертиза.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2016 г. между страните бил подписан
Договор за посредничество /лист 6 от делото/, с предмет осъществяване покупка
на недвижим имот – апартамент в град Шумен, ул. „***, с идентификатор № ***.,
по кадастралната карта на град Шумен, с офертна цена 78 000 лв.. Съгласно
клаузата на чл. ХII от процесния Договор, ответникът се е задължил да плати
възнаграждение в размер на 2%, а с клаузата на чл. ХIII – неустойка в размер на
10 % от договорена в предварителния договор цена. Договорът е попълнен от
свидетеля Ф. А. – брокер при ищеца, която го е подписала от страна на
изпълнителя, след упълномощаване от управителя на ищцовото дружество В. И. И. -
обстоятелство надлежно установено по реда на чл. 176 ГПК. Същият ден свидетеля Ф. А. завела
ответника и неговата съпруга на оглед, но предвид, че не разполагала с ключ за
апартамента, както и, че нямала уговорка с продавача /свидетелят П. П./, а с
неин близък, който не се явил, показала само жилищния блок, където се намира апартаментът.
Свидетелят П. П. пояснява, че като собственик през месец юли – август 2016 г.,
пуснала обява в сайтовете „Град БГ“ и „Шум БГ“, че продава имота. Докато
офертата била актуална на четири пъти П. допускала до оглед на апартамента
клиенти, но нито веднъж такива не са водени от „Перфект 2006“ ЕООД гр. Шумен или
негов представител, като твърди, че под никаква форма не е възлагала на ищеца да
предлага за продажба или да организира оглед на имота от нейно име. Последният
оглед бил с ответника и неговата съпруга, които били доведени от брокер в
агенция за недвижими имоти „Уютен дом“, от където се обадили на свидетелката Ю. А. М. – брокер в агенция за недвижими имоти „Тера Градев“, която
осигурила присъствие на представител на продавача /лицето „М.“ с неустановена
по делото самоличност/, който отключил жилището. На 16.08.2016 г. в случаен
разговор продавачът на имота – свидетеля П. Е.П. информирала представител на „Перфект
2006“ ЕООД гр. Шумен, че на 15.08.2016 г. сключила предварителен договор за
продажба на имота.
На 22.08.2016 г. ответникът и съпругата
му купили апартамента – НА *** г. по описа на Нотариус С. /лист 12 от делото/.
За извършеното посредничество ответникът платил на агенция за недвижими имоти
„Уютен дом“ сумата 1560 лева, за което е издадена Фактура №
0000000003/22.08.2016 г. /лист 86 от делото/
С Нотариална покана /лист 8 от делото/,
връчена на 10.10.2016 г., /лист 10 от делото/ ищецът предложил ответникът да му
плати сумата 1560 лева, а първият да не претендира обезщетение по чл. XIII от Договор
- неустойка в размер на 10% от стойността на имота. С писмен отговор на нотариалната
покана /лист 11 от делото/, ответникът отказал плащане като прави изявление за
разваляне на договора.
В производството по чл. 193 ГПК
ответникът оспорва истинността на подписа за „Изпълнител“ в представения от
ищеца Договор за посредничество, с твърдението, че не е на „М.А.М.“. От Заключение на допуснатата по делото
СГрЕ се установява, че действително подписът положен за „Изпълнител“ не
е на ответника,
но в обяснение по реда на чл. 176 ГПК ответникът потвърждава, че неговия подпис
в
процесния договор е положен
за „Възложител“.
Представени са и други неотносими
към правния спор писмени доказателсва.
При така установената фактическа
обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Относно
обуславящият иск с правно основание чл. 288, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл.
280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С предявеният
иск се претендира присъждане на възнаграждение по Договор за посредничество от
11.08.2016 г., при оттегляне на поръчката от доверителя. Договорът за
посредничество е вид Договор за поръчка уреден общо в чл.
280-292 ЗЗД. С договора за поръчка доверителят възлага, а
довереникът приема да извърши възложените му правни действия. По това договорът
за поръчка се различава от договора за изработка, при който изпълнителят приема
да извърши изцяло фактически неправни действия. В предметния обхват на договора за поръчка
попадат всички действия, всяка дейност, която се извършва в чужд интерес
- довереникът извършва действия, които обслужват насрещната страна.
Довереникът винаги действа за сметка на доверителя, но може да сключва
сделки, както от свое име, така и от името на доверителя, когато за това му е
дадено съответно пълномощие. Когато довереникът действа от свое име, правата и
задълженията по договорите, сключени с трети лица, възникват за него. Той е длъжен
незабавно или в определен срок да ги прехвърли на доверителя. Едва от този
момент доверителят става страна по сделката, сключена между довереника и
третото лице. Договорът за поръчка е консенсуален, едностранен и
неформален, с едноактно или с продължително изпълнение – по правило дейността
на довереника не се изчерпва с едно единствено действие, а се създава трайна
връзка между страните, но е възможно да е насочена към извършване на едно
единствено действие. Той се счита сключен с постигането на съгласие между
страните по него и може да създаде задължения и за двете страни
Договорът за поръчка е поначало безвъзмезден - за извършената работа
довереникът не получава възнаграждение. Законът обаче позволява договорът да
предвижда възнаграждение за довереника, ако той изпълни възложената му поръчка.
Неизпълнението
на задълженията на страните по договора за поръчка съставлява основание за
ангажиране на договорната им отговорност и за предявяване на искове пред съда
за реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това
число иск на довереника за заплащане на възнаграждение за приетата работа, ако
е уговорено, както и спорове за обезщетения.
В
процесния случай от довереника е предявен иск за плащане на уговорено
възнаграждение при оттегляне на поръчката от доверителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа. Следователно за основателността на такъв иск в
тежест на довереника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже: 1/наличието на
сключен договор; 2/че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката – чл.
284, ал. 1 ЗЗД; 3/оттегляне на поръчката от доверителя; 4/размер на разноските
и уговорено възнаграждение. В тежест на доверителя е да докаже, както плащане
на разноски и уговорено възнаграждение, така и че задължението на изпълнителя
не е изпълнено или е изпълнено лошо - тежестта на доказване, че задължението на
изпълнителя не е неизпълнено или е изпълнено лошо, е върху възложителя, чието е
възражението, че не дължи плащане /в този смисъл е Решение № 34/22.02.2010 г.,
ТД № 588/2009г., II т. о., по чл. 290 ГПК/.
По
делото от ищеца еднозначно, при условията на пълно и главно доказване, е установено,
че на 11.08.2016
г. между страните е сключен възмезден Договор за посредничество, с който
изпълнителят се е задължил да посредничи при осъществяване покупка на недвижим
имот в град Шумен, ул. „***, с идентификатор № ***., по КК на град Шумен, с
офертна цена в размер на 78 000 лв. - чл. III от Договор.
При преценката
доколко изпълнението на довереника е точно съдът съобрази, че такова изпълнение
предполага адекватност на дължимото в количествено, качествено и времево
отношение. Съгласно клаузите на чл. VIII - чл. Х от Договора
изпълнителят се е задължил при извършване на договореното посредничество да
проучи условията и евентуалните цени за предстоящата покупка и да рекламира по
подходящ начин намеренията на възложителя, като при намиране на продавач оформи
предварителен договор, в който да се фиксират всички съществуващи клаузи на
последващия договор, както и да изготви всички документи за сключване на
окончателен договор. Следователно довереникът се е задължил, не само да покаже
местонахождението на процесния имот, като заведе купувачите до адреса, но и да
договаря с продавача като при това положи грижата на добър стопанин, а не само
с грижата, която той сам обикновено полага за собствените си работи, да оформи
предварителен договор, след което да даде сметка на доверителя за извършените
правни действия. От показанията на свидетелят П. П. – бивш собственик и
продавач на процесния имот, които съдът намира за логични и като подкрепени от
другите доказателства по делото - за непротиворечиви, се установява, че
довереникът „Перфект 2006“ ЕООД гр. Шумен под никаква форма не е договарял от
името на ответниците условията, при които да бъде сключена сделката. Следователно
ищецът не е изпълнил основно свое задължение - да договаря с продавача от името
на довереника като положи грижата на добър стопанин, което налага извод, че
задължението му не е неизпълнено точно в количествено и качествено отношение, поради което искът, с правно основание чл. 288, ал.
1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Относно обусловеният
осъдителен иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е
договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за
обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение, без да е нужно те
да се доказват. Основателността на предявеният иск предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки, които ищецът трябва да установи, в условията
на пълно и главно доказване: че претендирания размер неустойка е предварително
установен в договор, че съществува главно задължение, което е правно, както и настъпване
на предпоставките за плащане.
Съгласно
клаузата на чл. ХIII от процесния Договор за посредничество от 11.08.2016 г., при
нарушаване на договорените задължения ответникът дължи неустойка в размер на 10
% от договорена в предварителния договор цена.
Съглашението за
неустойка има акцесорен характер. Акцесорността произтича от съществуването на
главно задължение, което може да няма договорен източник, но не може да е
естествено – т. е. следва да е правно. Последици от акцесорността на
съглашението за неустойка е, че недействително ли е главното задължение, няма и
неустойка, но ако задължението възникне, ще има и неустойка, поради което
основателността на иска за неустойка е предпоставено от основателността на
обуславящият иск по главното задължение.
В процесния
случай главното задължение на ответника е плащане на договореното
възнаграждение, за което бе установено, че не се дължи поради неточно изпълнение
в количествено и качествено отношение на насрещното задължение на ищеца, а предвид
установената неоснователност на обуславящият иск, с правно основание чл. 288,
ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, неоснователен се
явява и обусловеният иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предвид
изложеното по предявеното в условията на алтернативност, насрещно възражение по
чл. 92, ал. 2 ЗЗД - за прекомерност на претендираната неустойка, съдът не дължи
произнасяне.
Ответникът претендира разноски в общ размер
617 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и при този
изход на спора същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно
с отхвърлената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искът, с правно
основание чл. 288, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен
от „Перфект 2006“ ЕООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. ***, чрез пълномощника адв. С. от ШАК, срещу М.А.М., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, за осъждане ответникът да плати на ищеца сума в общ размер 1 560
лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща възнаграждение по Договор за
посредничество от 11.08.2016 г., при оттегляне на поръчката от доверителя - 2%
върху покупна цена на недвижим имот от 78 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от датaта на завеждане исковата молба до
окончателно плащане, като неоснователен.
Отхвърля искът, с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „Перфект 2006“ ЕООД, с ЕИК:***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, чрез пълномощника адв. С. от ШАК, срещу
М.А.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за осъждане ответникът да плати на
ищеца сума в общ размер 1 800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева) - неустойка по
чл. ХIII от Договор за посредничество от 11.08.2016 г., предявен като частичен
от общо 7 800.00 лв. - 10% от покупна цена на недвижим имот, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно
плащане, като неоснователен.
Осъжда „Перфект 2006“
ЕООД, с ЕИК:*** седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, да плати на М.А.М., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, сумата 617 лева, представляваща разноски в
производството, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Районен съдия: