Решение по Гражданско дело 1338/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

465/17.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1338 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ЕТ „***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***” №3А, представляван от М. Х. И., с ЕГН**********, чрез адв.Р.С. от ШАК срещу „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, област Варна, р-н ***, ***, бул.“***“ №258, представлявано от *** Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на Постановление от 12.06.2008 год. на ЧСИ Н. Н., с рег.№773 на КЧСИ му били възложени следните недвижими имоти: 1. ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 83510.669.175, представляващ урбанизирана територия с площ 1800 кв.метра и ½ ид.част от построената в поземления имот едноетажна сграда с идентификатор 83510.669.175.1 със застроена площ от 456 кв.метра с предназначение: друг вид производствена, инфраструктурна сграда и 2. ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 83510.669.176 по кадастралната карта, находящ се в промишлената зона на гр.Шумен, представляващ урбанизирана територия с площ от 4212 кв.метра и ½ ид.част от построената в поземления имот промишлена сграда с идентификатор 83510.669.176.1 със застроена площ 1455 кв.метра, като имотите били собственост на длъжника „***“ ООД. Другата ½ ид.част от посочените имоти и сгради били собственост на „***“ АД, с ЕИК***, което към настоящия момент било обявено в несъстоятелност и му е назначен синдик.

На 21.01.2008 год. между „***“ АД и „***“ ООД бил сключен договор за наем на собствената на първото дружество ½ ид.част от имотите, като последните са били ползвани от „***“ ООД и „***“ ООД, като в имотите била доставяна електроенергия по открита партида само на името на „***“ ООД. По тази партида бил захранван обект с идентификатор 83510.669.175.1. Твърдят, че въпреки многократни искания от тяхна страна и предоставените документи за собственост и съгласие от името на „***“ АД, ответното дружество отказало да прехвърли партидата на името на ищеца. Считат, че ответното дружество неправомерно е прекъснало ел.захранването на обекта и на това основание претендират неустойка.

С настоящата искова молба молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати сумата от 910 лева, представляваща неустойка за прекъсване на електрозахранването в обекта за периода от 21.01.2017 год. до 13.02.2017 год., дължима на основание чл.49 от ОУДПЕЕ и по смисъла на чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират и направените в настоящото производство деловодни разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява лично представляващия едноличния търговец с упълномощен представител – адв.Р.С. от ШАК, като поддържат исковата молба, а в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Счита, че за ищеца не съществува активна процесуална легитимация да води този иск, доколкото същият не се намира в договорни отношения с ответното дружество. В същото време излагат, че електроенергията в обекта е била прекратена въз основа на писмено искане от страна на клиента, на чието име се води партидата, поради което смитат, че не следва да носят отговорност за причинени вреди. Твърдят, че ищецът е стартирал процедура за присъединяване към електропреносната мрежа, но след извършено проучване и издадено Техническо становище №1364/11.04.2016 год., е отказал да подпише предварителен договор за присъединяване на обект с идентификатор 83510.669.176. С оглед на изложеното считат, че ищецът не е клиент на „***“ АД по смисъла на Общите условия, поради което считат предявения иск за недопустим. При условията на алтернативност молят предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, като им бъдат присъдени и направените разноски.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – юрисконсулт С. М., като поддържа отговора на исковата молба. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Постановление от 12.06.2008 год. на ЧСИ Н. Н., с рег.№773 на КЧСИ на ищеца били възложени следните недвижими имоти: 1. ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 83510.669.175, представляващ урбанизирана територия с площ 1800 кв.метра и ½ ид.част от построената в поземления имот едноетажна сграда с идентификатор 83510.669.175.1 със застроена площ от 456 кв.метра с предназначение: друг вид производствена, инфраструктурна сграда и 2. ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 83510.669.176 по кадастралната карта, находящ се в промишлената зона на гр.Шумен, представляващ урбанизирана територия с площ от 4212 кв.метра и ½ ид.част от построената в поземления имот промишлена сграда с идентификатор 83510.669.176.1 със застроена площ 1455 кв.метра, като същите били собственост на длъжника по изпълнителното дело „***“ ООД.

Другата ½ ид.част от посочените имоти и сгради били собственост на „***“ АД, с ЕИК***, което към настоящия момент било обявено в несъстоятелност и му е назначен синдик.

На 21.01.2008 год. между „***“ АД и „***“ ООД бил сключен договор за наем на собствената на първото дружество ½ ид.част от имотите, като последните са били ползвани от наемателя „***“ ООД и „***“ ООД, като в имотите била доставяна електроенергия по открита партида само на името на „***“ ООД. По тази партида бил захранван целия обект с идентификатор 83510.669.175.1.

След момента на придобиване на собствеността от ЕТ „***“ до 14.12.2016 год. посоченият по-горе имот с идентификатор 83510.669.175.1 е бил захранван с електроенергия от ответното дружество, като отношенията са продължили да бъдат уреждани по партида, открита на името на „***“ ООД.

Съсобствеността между ЕТ „***“ и „***“ АД била ликвидирана чрез съдебна делба, по повод на която било образувано ГД №2811/2010 год. по описа на ШРС. Същото е приключило, като Протоколът от съдебно заседание от 18.07.2016 год. по ГД №2811/2010 год., по силата на който на ищеца са били възложени имотите, намиращи се в дял втори от обособените дялове е вписан в СВ под вх.№7137/11.10.2016 год.

На 23.08.2012 год. от името на ЕТ „***“ било подадено заявление №1081916 до ответното дружество, с което са поискали партидата, по която се захранва имота да бъде прехвърлена на ЕТ „***“ и същия да бъде регистриран като потребител на електрическа енергия.

На 13.10.2016 год. отново от ищеца било подадено искане вх.№4304566, с което уведомяват ответното дружество, че са придобили собствеността върху посочените имоти, считано от 25.06.2008 год. и че молят партидата, по която се електроснабдяват същите да бъде прехвърлена на името на ЕТ „***“. В същото искане са посочили, че „***“ ООД, на чието име се води партидата не е нито собственик, нито наемател на обекта.

На 31.10.2016 год. ищецът е получил отговор от ответното дружество, в което го уведомяват, че посочения от тях обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа и че следва да подадат „Искане за проучване“ и да заплатят такса за проучване на външно електрозахранване на обекта.

На 11.11.2016 год. от името на „***“ ООД било подадено искане до ответното дружество вх.№433285 за временно преустановяване на захранването от стълб, считано от 15.11.2016 год. По този повод електрозахранването в обект било преустановено.

На 01.04.2016 год. от ищеца било подадено искане за проучване вх. №1601006117, което касаело само имот с идентификатор 83510.669.176.1, по повод на което било изготвено техническо становище и предварителен договор за присъединяване, отново за посочения имот, който не е предмет на настоящия спор.

На 20.01.2017 год. от името на ищеца отново било подадено заявление до ответното дружество, в което молят електрозахранването в обекта да бъде възстановено и партидата да бъде прехвърлена на името на ЕТ „***“. Електрозахранването на имот с идентификатор 83510.669.175.1 било възстановено на 31.05.2017 год., за което бил съставен констативен протокол №13139684 и на ищеца бил определен клиентски номер 1300099983.

Претенцията на ищеца обхваща периода от 21.01.2017 год. до 13.02.2017 год., през който е било временно прекъснато електрозахранването на имот с идентификатор 83510.669.175.1.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Вносна бележка за заплатена държавна такса, Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2008 год., Договор за наем от 21.01.2008 год., Протокол от съдебно заседание по ГД №2811/2010 год. по описа на ШРС, Пълномощно, Декларация, Искане – заявление №1081916/23.08.2012 год., Искане за смяна на партида, Заявление за смяна на партида, Писмо от 31.10.2016 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка, Пълномощно, Искане №1601021039/11.11.2016 год., Искане за проучване, Техническо становище, Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електропреносната мрежа, Писмо относно сключване на предварителен договор за присъединяване от 18.05.2016 год., Констативен протокол № 13139684/31.05.2017 год., Заявление № 4515904/23.05.2017 год. и извлечение от компютърна програма на „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с облигационно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. В настоящия случай от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, произтичащо от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД. По силата на чл.4, т.7 от същите ищецът се явява „ползвател на мрежата“, доколкото е бил снабдяван с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител, считано от момента на придобиване на собствеността върху посочените по-горе имоти и по-конкретно на спорния имот с идентификатор 83510.669.175.1. Не се спори между страните по делото, че от момента на придобиване на собствеността ищецът е заплащал доставяната до обекта електроенергия чрез партидата, открита по отношение на обекта, водеща се на името на предишен наемател – „***“ ООД. С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото ищецът се явява ползвател на електрическа енергия по отношение на обект с идентификатор 83510.669.175.1, то страните са били в облигационни отношения, породени по силата на Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД. А с оглед на изложеното за ищеца съществува правен интерес от водене на настоящия спор.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на ответната страна за липса на правен интерес от водене на настоящия иск, доколкото представените от тяхна страна писмени доказателства /Искане за проучване вх.№1601006117/01.04.2016 год., Техническо становище, Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електропреносната мрежа, Писмо относно сключване на предварителен договор за присъединяване от 18.05.2016 год./ не касаят спорния имот, а имот с идентификатор 83510.669.176.1, който не е предмет на претенцията на ищеца. В подкрепа на този извод е и факта, че видно от представения като писмено доказателство по делото Констативен протокол № 13139684/31.05.2017 год., считано от 31.05.2017 год. електрозахранването в обект с идентификатор 83510.669.175.1 е било възстановено, като партидата е била прехвърлена на името на ищеца и същият е получил клиентски номер №1300099983, който не е нов, а съвпада с първоначалния клиентски номер за този имот.

В качеството си на ползвател на електрическа енергия, след придобиване собствеността върху имота, ищецът, с подаване на Заявление №1081916/23.08.2012 год. е изпълнил задължението си по смисъла на чл.16, т.7 от ОУ да уведоми ответника за смяната на собствеността. В този смисъл ответното дружество е било уведомено, че като нов собственик на имота ищецът продължава да ползва електрическа енергия и да заплаща същата, но по партидата на друго юридическо лице, което е било предишен наемател в имота и по отношение, на който липсват валидни договорни отношения.

В този смисъл при преустановяване на електрозахранването в обект с идентификатор 83510.669.175.1, считано от 15.11.2016 год., ответното дружество вече е било наясно, че ползвател на електрическа енергия в посочения обект е именно ищеца, а не дружеството, на чието име се е водила партидата и от което е било депозирано искането за временно преустановяване на електрозахранването. А с оглед на изложеното се налага извода, че електрозахранването в обекта е било преустановено неправомерно. В този смисъл, доколкото потребителят е останал без електрическа енергия по вина на ответното дружество, то съгласно чл.49 от ОУ последното дължи заплащане на обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Доколкото в срок от 24 часа след уведомяване на „***“ АД със Заявление от 20.01.2017 год. електрозахранването в обекта не е било възстановено, се налага извода, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за претендирания от страна на ищеца период, а именно – 21.01.2017 год. – до датата на предявяване на иска 13.02.2017 год. При преценка размера на иска съдът съобрази разпоредбата на чл.49 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД, регламентираща начина на изчисляване на дължимото обезщетение, при което за претендирания период от 22 дни същото е в размер на 910 лева.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 910 лева, представляваща дължимо на основание чл.49 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД обезщетение /неустойка/ за оставане на потребителя без електрическа енергия по вина на „***“ АД за периода от 21.01.2017 год. до 13.02.2017 год.

С оглед претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху присъдената, като неустойка сума, считано от датата на завеждане на иска – 13.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, съдът като съобрази обстоятелството, че по изложените по-горе причини, бе прието за установено, че ответникът дължи заплащане на неустойка в посочения размер, намира, че е допустимо, доколкото в настоящия случай се касае за компенсаторна, а не мораторна неустойка, едновременно присъждане на обезщетение /неустойка/ за вреди от неизпълнението и лихва за забава. Поради изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва върху дължимата неустойка, считано от датата на завеждане на иска – 13.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 350 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че искът е уважен изцяло на ответника разноски н есе дължат, независимо от направеното в тази насока искане.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, област Варна, р-н ***, ***, бул.“***“ №258, представлявано от *** Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***” №3А, представляван от М. Х. И., с ЕГН**********, чрез адв.Р.С. от ШАК сумата от 910 лева /деветстотин и десет лева/, представляваща дължимо на основание чл.49 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД обезщетение /неустойка/ за оставане на потребителя без електрическа енергия по вина на „***“ АД за периода от 21.01.2017 год. до 13.02.2017 год. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 13.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: