Р Е Ш Е Н И Е

380/22.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1386 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.А.Т. с ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл.49 от СК срещу Д.С.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.Г.Т., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. Излага се, че страните са законни съпрузи, като сина им е навършил пълнолетие. Твърди се, че съществуващото между страните отчуждение не може да бъде преодоляно и брака е изчерпан от съдържание. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Във фазата на размяна на книжа е депозиран писмен отговор от ответницата, в която се сочи, че иска е основателен, като в последствие се депозира и споразумение между страните, като се моли съда да го утвърди. Поради горното във фазата на изготвяне на доклад по делото, съдът го е насрочил за разглеждане, като производство по чл.50 и сл. от ГПК.

Молителя се явява лично в съдебно заседание, като моли съда да утвърди споразумението.

За молителката се явява адв. Т. от ШАК, като се сочат уважителни причини за отсъствието на Т., предвид че същата пребивава трайно във чужбина. При даване ход на делото съдът е счел, че постоянното пребиваване на молителката в чужбина се явява уважителна причина за неприсъствието ѝ в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му молителката е изразила категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено нейното процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 30.06.1988г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № *** От брака си имали родено едно дете – син, към момента навършил пълнолетие. Семейното жилище ще се ползва от молителя. В молбата се излага желание от молителката да запази брачното си фамилно име – Т.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В. и Д. Т. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, която следва да е в размер на 40 лв. Съдът констатира, че при образуване на делото е заплатена държавна такса в размер на 25 лв. от мъжа, поради това разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.А.Т. с ЕГН ********** и Д.С.Т. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се в гр.***** се предоставя за ползване на В.А.Т. с ЕГН **********, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му;

ІІ. Молителката след прекратяване на брака запазва брачното си фамилно име - Т..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Д.С.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съобщението за изготвеното решение да се връчи на молителите чрез адв. И.Г.Т. от ШАК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: