Р Е Ш Е Н И Е
966/21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1435 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен
адрес:***, чрез адв.С. Т.от ШАК срещу Д. С. Ю., с ЕГН**********,***.
Ищцата излага, че на 20.03.2017 год. около 16.30
часа се прибирала към дома си в с.***, област Шумен, когато на улицата, пред
Джамията на селото срещнала своя съсед Д.Ю.. Последният разхождал кучето си
порода „хъски“, в присъствието на съпругата си и
малолетната си дъщеря. След като видяла детето, ищцата твърди, че се насочила
към него, за да му се порадва, при което била нападната неочаквано от кучето на
ответника. Докато кучето се нахвърляло върху нея Ю. гледал встрани неучастно, като единствено виковете на съпругата му
предотвратили по-сериозни последици от нападението на животното, което за
пореден път захапвало лявата ръка на ищцата. В исковата молба излага, че в
резултата на случилото си получила разкъсно-контузни
рани по предната страна на лявата мишница, по предната и по задната страна на
лявата предмишница, кръвонасядания,
оток и възпалителна реакция около раните.
С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени й на 20.03.2017 год. вследствие на
нападение и ухапване от куче порода „хъски“,
собственост на ответника, като твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
претърпени от ищцата телесни увреждания, болки и страдания, дискомфорт
и психически терзания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 20.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 35 лева, представляваща
обезщетение да претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплатени разходи
за медицински преглед в „МБАЛ-Шумен“ АД. Моли да й бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явяват лично и с упълномощен
представител – адв.С. Т.от ШАК, като поддържа изцяло
предявените искове, излагайки допълнителни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора
ответникът заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
В отговора ответникът излага, че действително на посочената дата е бил на
разходка, заедно със съпругата, двете си деца и кучето си порода „хъски“, което водели на повод с дължина около 1.5 метра. В
района до Джамията в с.***, спрели, за да изчакат преминаването на такси, след
което възнамерявали да пресекат улицата. Твърди, че в този момент ищцата се
намирала отсреща и тъй като решила да се порадва на детето им тръгнала срещу
тях. Счита, че в този момент, кучето им, пазейки стопаните си, се е почувствало
застрашено, поради което я е ухапало по ръката. Първоначално не възприел
случващото се, но след като съпругата му изпищяла, се обърнал и извикал на
кучето, при което то пуснало ищцата. Твърди, че тъй като в този момент с колата
приближил негов познат, му махнал с ръка и след спирането му го помолил да
закара Б. до медицинския пункт, за да й бъде указана медицинска помощ. Счита,
че случилото се е поради невнимание от страна на ищцата и в резултат на нейното
поведение, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – адв.А. В.от
ШАК, който поддържа отговора и направените с него искания. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да им присъди
направените по делото разноски. В условията на алтернативност
моли при определяне на обезщетението да бъде съобразен приноса на пострадалата
за настъпилия резултат, както и имотното и семейно положение на ответника.
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата А.А.Б. и ответникът Д. С. Ю. ***.2017 год. около
16.30 часа Б. се прибирала съм дома си в с.***, област Шумен, когато на
улицата, пред Джамията на селото срещнала ответникът, който разхождал кучето си
порода „хъски“, в присъствието на съпругата си и
малолетната си дъщеря. След като видяла детето, ищцата се насочила към него, за
да му се порадва, при което била нападната неочаквано от кучето на ответника. Тъй
като в този момент Ю. бил отклонил
вниманието си в друга посока не възприел веднага случващото се, като след като чул виковете на съпругата си дръпнал
животното и то от своя страна пуснало ръката на ищцата. В резултат на случилото се Б. получила разкъсно-контузни рани по предната страна на лявата
мишница, по предната и по задната страна на лявата предмишница,
кръвонасядания, оток и възпалителна реакция около
раните. От ръката й се стичала кръв, при което се опитала с дясната си ръка чрез
притискане да спре кръвотечението. Тъй като свидетелката Р. Р. М., която била нейна
съседка, станала свидетел на случилото се, дошла при нея и с помощта на друг
техен познат – свидетеля Е.Б.Р. я откарали до филиала на ЦСМП-с.***. Там раните
били обработени, но поради необходимост от хирургична намеса ищцата била
насочена към „МБАЛ-Шумен“ АД. Около 18.00 часа на същата дата била приета в
спешния център на „МБАЛ-Шумен“ АД, където за получените физически травматични
увреждания било проведено лечение, като й била направена ваксинация, 7 броя
хирургични шева на рани и превръзка. Било й предписано лечение с антибиотици,
като на 22.03.2017 год., 27.03.2017 год. и 05.04.2017 год. й били провеждани последващи прегледи, а на последната от посочените дати
били отстранени конците от направените шевове.
Вследствие преживяната уплаха и психически стрес, ищцата
получила нарушения на съня, сънувала кошмари, а инцидентът отключил и страхова невроза към кучета. Това довело до невъзможност да
храни домашния си любимец. Няколко дни след случилото се била в невъзможност да
обслужва както себе си, така също и съпруга си, който бил със 100 %
нетрудоспособност, поради злокачествено заболяване на ларингса.
Последният вследствие претърпяна медицинска интервенция, се нуждаел от
ежедневни промивки и превръзки, които преди инцидента били извършвани от
ищцата. Това наложило използването на помощта и грижите на техни приятели и
съседи. По този повод първоначално помощ й оказвала свидетелката Р. Р. М., а по-късно се наложило свидетелката
Й. М. Р., която била приятелка на ищцата и живеела в гр.Варна, да пристигне при
нея, за да й оказва нужната помощ, както по отношение на нея самата, така и по
отношение на съпруга й.
Тъй като след инцидента, ответникът продължил да
разхожда кучето си по улиците без намордник, ищцата потърсила съдействие от
Община *** и подала жалба до РП-Шумен,
по която била образувана преписка с вх.№783/2017 год. по описа на ШРС.
Последната е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно
производство.
По повод инцидента ищцата е заплатила сумата от 35
лева, представляваща разходи за медицински преглед в „МБАЛ-Шумен“ АД.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а
именно: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р. Р. М., Р. А. М., Й. М.
Р., Н. Н. Ю. и Е.Б.Р., от приетите като писмени доказателства по делото: Съдебно-медицинско
удостоверение №43/2017 год., Фактура №3864/27.03.2017 год., Лист за преглед на
пациент №005516/20.03.2017 год., Амбулаторен лист №395/22.03.2017 год.,
Амбулаторен лист №412/27.03.2017 год., Амбулаторен лист №466/05.04.2017 год.,
Рецепта за предписани медикаменти, ведно с 5 броя фискални касови бонове,
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.04.2017
год., Експертно решение №435/029/02.03.2017 год., Епикриза,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна
бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложено по преписка с
вх.№783/2017 год. по описа на РП-Шумен, Договор за правна защита и съдействие,
ведно с адвокатско пълномощно, Извлечения от интернет сайтове, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение
за раждане, издадено въз основа на АР №386/08.04.2005 год., удостоверение за
раждане, издадено въз основа на АР №1135/25.08.2015 год., регистрационна карта
от Бюрото по труда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди,
причинени от животно отговаря собственика или лицето, под чийто надзор то се
намира, като тези лица отговарят дори когато животното е избягало или се е
изгубило.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, а и не се спори между страните, че ответникът е
собственик на куче, порода „хъски“ и че последното е
ухапало ищцата, като й е нанесло множество травматични увреждания. В подкрепа
на този извод са показанията на свидетелите Р. Р. М. и Р. А. М., които са преки свидетели на случилото се и лично са
възприели поведението на пострадалата и момента, в който същата е била ухапана
от кучето на ответника. В тази връзка и двамата заявяват, че непосредствено
преди инцидента са разговаряли с Б., като след срещата им, последната е
продължила в посоката, от която са идвали ответника, съпругата му и дъщеря му.
Целта на Б. е била да се порадва на малката дъщеря на ответника на име Т., но
преди да достигне до тях е била нападната от кучето. Вследствие ухапването на Б.
са били нанесени множество травматични увреждания, които са подробно описани в
приложеното като писмено доказателство по делото Съдебномедицинско
удостоверение №43/2017 год. и представляват разкъсноконтузни
рани по предната страна на лявата мишница, по предната и по задната страна на
лявата предмишница, кръвонасядане,
оток и възпалителна реакция около раните, които са и причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба и на процесуалния му
представител, изложени в съдебно заседание, че пострадалата с поведението си е
допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат.
От събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно от разпита
на свидетелите Р. Р. М., Р. А. М. и Н.
Н. Ю. се установява, че въпреки, че целта на Б. е била да отиде до детето, за
да го види и да му се порадва, всъщност тя изобщо не е успяла да стигне до
него, доколкото кучето я е захапало в момент, в който е вървяла срещу тях по
тротоара. В същото време вниманието на ответника е било насочено встрани от
кучето, доколкото същият е бил обърнат в обратна посока към намиращ се в
близост таксиметров автомобил. В същото време е държал синджира, с който е
водел кучето на разстояние около един метър. Следователно от изложеното се
налага извода, че с поведението си пострадалата по никакъв начин не е
предизвикала кучето, като нито е била достигнала до детето, нито е предприела
каквито и да е действия, които да представляват провокация или някаква заплаха,
предизвикваща ответно поведение от страна на животното. В същото време ответникът, поради факта, че не е
наблюдавал непрекъснато воденото от него животно, не е успял да предотврати
ухапването или своевременно да издърпа същото, за да ограничи щетите от
ухапването.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че по делото се установиха всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.50 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на ответника, спрямо увредения ищец за обезщетение на причинените
вреди. За ангажиране отговорността на ответника на основание посочения законов
текст е необходимо да се установи че той е собственик на кучето или е лице, под
чиито надзор е било животното; че са причинени вреди на ищцата и техния вид; че
кучето е причинило същите вреди (причинно-следствена връзка между причинените
вреди и бездействието на лицето, под чийто надзор се е намирало животното по
време на инцидента). Както бе
посочено и по-горе от материалите по делото се установи по безспорен начин, че
собственик на това куче е именно ответникът Д. С. Ю., че към сочения момент
кучето е било под негов надзор, което налага извода, че собственикът не е
положил достатъчна грижа или необходимото за опазване на животното, като по
такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди, в което се
изразява и неговата вина. Не се ангажираха категорични доказателства ищцата да
е провокирала или предизвикала реакцията на кучето. Ето защо, поради изложеното
и доколкото са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.50 от
ЗЗД, настоящият състав намира, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за непозволено увреждане.
По отношение претенцията за заплащане на
причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за
извършения й преглед, съдът намира, че в тази насока от страна на ищцата са
представени като писмени доказателства по делото фактура №83864/27.03.2017 год.
и фискален бон, от които се установява, че размерът на извършените разходи в
тази насока е 35 лева и че същите са извършени именно по повод станалия
инцидент и във връзка с причинените на ищцата травматични увреждания. В тази
връзка съдът намира, че така предявения иск за заплащане на сумата от 35 лева,
представляваща претенция за причинени имуществени вреди се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на
неимуществени вреди съдът установи, че причинените на пострадалата травматични
увреждания са довели до силни болки и страдания от нейна страна. В тази връзка
видно от материалите по делото – съдебномедицинско удостоверение №43/2017 год.,
лист за преглед на пациент от 20.03.2017 год., амбулаторен лист от 22.03.2017
год., амбулаторен лист от 27.03.2017 год., амбулаторен лист от 05.04.2017 год.,
вследствие травматичните увреждания, които са й били причинени се е наложило
хирургична интервенция, при която са й били поставени 7 шева, като раните са
били придружени с кръвонасядания и възпалителен оток
около тях, които са й причинил допълнителни болки и страдания. В подкрепа на
този извод са показанията на свидетелите Р. Р. М., Р. А. М., Й. М. Р., които
имат пряко наблюдение на състоянието на пострадалата след инцидента и
свидетелстват, че същата е изпитвала силни болки, както през деня, така също и
нощно време. В тази връзка свидетелката Р.заявява, че през периода, през
който е спяла заедно с ищцата на едно
легло, е чувала нощно време как стене, особено когато се е налагало да се
обърне и да промени положението на ръката си.
От изложените гласни доказателства се установява,
че вследствие инцидента пострадалата е получила страхова
невроза, която е довела до панически страх от кучета. Това обстоятелство и
факта, че семейството притежавало куче, за което ищцата се грижела преди
инцидента, довело до необходимост първоначално свидетелката М., а впоследствие
и свидетелката Р.да се грижат за него и да го хранят, а впоследствие и до раздяла
на семейството с домашния им любимец.
При изследване въпроса за причинените на ищцата
неимуществени вреди съдът намира, че
следва да бъде отчетен и факта, че видно от приложените по делото като писмени
доказателства Експертно решение №0435/029/02.03.2017 год. и Епикриза
на лицето Р. Н. Б.се установява, че съпругът на ищцата е страдал от
злокачествено заболяване на ларингса, като е бил в
състояние след проведена ларингектомия и лъчелечение и определена недрудоспособност
в размер на 100 %. Отново от разпита на свидетелите Р. Р. М., Р. А. М. и Й. М.
Р. се установява, че след инцидента
ищцата е била в невъзможност да се грижи за съпруга си, което е наложило част
от грижите за него да бъдат поети първоначално от свидетелката М., а след това
и от свидетелката Р.. Това обстоятелство е причинило на ищцата допълнителни
неудобства, страдания и неразположения.
При преценка на размера на дължимото на ищцата
обезщетение за причинените й неимуществени вреди съдът съобрази и
обстоятелството, че ищцата е била с превързана ръка в период около един месеца,
като след махане на конците по ръката й са останали силни белези, като
продължава да изпитва болки и затруднения да си служи с нея по нормалното й
предназначение.
С оглед на така описаните болки и страдания и
данните за периода, в който същите са продължили, съдът намира за справедливо
на ищцата да бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 3000 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът
съобрази освен събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени и
гласни доказателства, имущественото състояние на ответника и константната
съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за
неимуществени вреди. В този смисъл съдът съобрази Решение №134 от 01.03.2010
год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел
уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, както и Постановление №7 от 1959 год. на Пленум
на ВС, Постановление №4 от
23.XII.1968 год. на Пленум на ВС, Решение
№249 от 24.09.2012 год. на ВКС по гр.д.
№1450/2011 год., III г.о., ГК, Определение №220 от 4.12.2009 год. на ВКС по гр.д.
№1761/2009 г., III г.о., ГК, Решение №646 от 17.09.2005 год. на ВКС по гр.д.
№234/2003 год., IV г.о., Решение №527 от 18.06.2009 год. на ВКС по ч.гр.д.
№1112/2008 год., IV г.о., ГК и др.
С оглед уважаването на главните искове се явява
основателен и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава плащането на дължимите обезщетения, считано от датата на
увреждането – 20.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото производство в размер
на 534.04 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 123.92 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Д. С. Ю., с ЕГН**********,*** да заплати на А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Т.от ШАК сумата от 3035 лева /три
хиляди тридесет и пет лева/, от която 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 35 лева /тридесет
и пет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие ухапване от куче на 20.03.2017 год. с правно основание чл.50 от ЗЗД,
във вр. с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.03.2017 год. до окончателното
изплащане на сумите, като отхвърля исковете в останалата им част за разликата над
3035 лева до пълния предявен общ размер от 4035 лева, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Д. С. Ю., с ЕГН**********,*** да заплати на А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Т.от ШАК сумата от 534.04 лева /петстотин
тридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща направени от нейна страна разноски,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА А.А.Б., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.С. Т.от ШАК да заплати на Д. С. Ю., с ЕГН**********,***
сумата от 123.92 лева /сто двадесет и
три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: