Р Е Ш Е Н И Е
394/26.6.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми
състав
На 22 (двадесет
и втори) юни Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1467
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано
по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В
молбата си до съда молителите П.К.П. и Н.Д.П. излагат, че са съпрузи от 11.05.1997
година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно.
Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в
което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие
без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри
представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях
потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 11.05.1997 г., когато с акт № ***/11.05.1997
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен,
сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете – понастоящем
пълнолетната К.П.К., родена на *** г. (видно от представеното удостоверение за
раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/14.11.1997 г. на Община Шумен).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 11.05.1997 г. с акт № ***/11.05.1997 г. съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между П.К.П. с ЕГН **********
и Н.Д.П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***4, със съдебен
адресат – адв. А.А. ***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между П.К.П. и Н.Д.П. споразумение по чл.
51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака Н.Д.П. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Н.
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „С.”
№ 45, вх. 6, ет. 3, ап. 124, представляващо съпружеска имуществена общност ще
се ползва от двамата молители до прекратяване на съсобствеността.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като
ОСЪЖДА П.К.П.
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00
лева и Н.Д.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 15,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: