Р Е Ш Е Н И Е

740/16.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На трети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1479 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от “Вива Прима“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Б” № 81, вх.В, ет. 8, представлявано от И.И.Г., чрез адв. В.Г. срещу К.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 60.13 лв., представляващо главница от потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в настоящото производство и тези по издаване на заповедта за изпълнение.

В исковата молба се излага, че по силата на сключен между ответника и “Българска телекомуникационна компания” ЕАД Договор № 12051720001 от 16.08.2005г., с анекс от 20.12.2008г. била издадена фактура № 1170341266 от 22.10.2014г. , с краен срок на плащане 19.11.2014г. с обща сума за плащане 62.40 лв. Поради частично изпълнение остатъчната сума за плащане била в размер на 60.13 лв. На 29.05.2015г. бил сключен договор за цесия между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а на 20.02.2017г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило с договор за цесия задълженията към „Вива Прима“ ЕООД – гр.София. Предвид неизпълнението по договора, по инициатива на „Вива Прима“ ЕООД било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 849/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира и разноски.

В подадения в законоустановения срок писмен отговор се оспорва допустимостта и основателността на иска. Основния аргумент е, че длъжника не е уведомяван за прехвърлянето на вземането с договор за цесия, както и че не се сочи на какво основание се претендира сумата и от какво произтича задължението за заплащането й. Оспорва се съдържанието на представените по делото доказателства, като в заключение се моли да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебното заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноските.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, като изпраща упълномощен представител – адв. С.Е. от ШАК. Моли се за отхвърляне на иска, като се излагат подробни аргументи за това.

Съдът след преценка на представените писмени и гласни доказателства, като взе предвид становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 849/2017г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Вива Прима” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 511/29.03.2017г. за сумата от 60.13 лв. представляваща потребена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги от 16.08.2005г. с индивидуален клиентски номер 12051720001, дължима съгласно фактура № 1170341266/22.10.2014 г. с падеж на плащане 09.11.2014г. за отчетен период 22.09.2014г. до 21.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящото заявление до окончателното заплащане на дължимата сума, както и мораторната лихва за забава в размер на 14.31 лв. за период от 10.11.2014г. до 13.03.2017г., както и разноски в размер на 205 лв. По тази заповед постъпило в срок възражение от ответника, в което се посочва, че не дължи сумите по заповедта. По указания на съда заявителя е внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Видно от представено по делото Допълнително споразумение № S1-428178647 от 20.12.2008г. към Договор за домашен POTS/ISDN сключено между К.С.С. и „БТК“ АД, ответника, заявил смяна на абонаментния си план. С. заявил абонаментен план „БТК Минимум“, който влизал в действие, считано от 01.09.2009г.

По делото са представени месечни сметки № 1157164626/22.03.2014г., № 1158974548/22.04.2014г., № 1160980092/22.05.2014г. , № 1162858963/22.06.2014г., № 1164682424/22.07.2014г., № 1166605796/22.08.2014г., № 1168472249/22.09.2014г. и № 1170341266/22.10.2014г., в които е вписано, че абоната дължи месечен абонамент по план „Минимум“ за периода с начална дата на отчитане 22.02.2014г. и крайна дата 22.10.2014г. (или общо осем месеца) в размер на по 6.50 лв. на месец без ДДС или 7.80 лв. месечно с ДДС. В крайната месечна сметка № 1170341266/22.10.2014г. е посочена сумата общо 62.40 лв. с ДДС, получена в резултат на натрупванията на месечните абонаменти за тези общо осем месеца.

По делото са представени и Общи условия на „БТК“АД (стр.98), които не са датирани, но съдът намира, че са действали в процесния период, тъй като същите са издадени на основание Закона за електронни съобщения (обн. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007г.). Съгласно чл.7 от ОУ абонатите удостоверяват съгласието си с Общите условия с подписването на индивидуален договор, какъвто по делото има доказателство да е сключен, а именно договора от 22.02.2014г. Съгласно Раздел V, чл. 66 от ОУ абонатът се задължава да заплаща в срок дължимите суми по предоставените телефонни услуги. Във всички сметки по делото (стр.90 – стр.97) е посочен срокът, в който е следвало да бъде извършено плащането, а именно 19 – то или 20 – то число на месеца, следващ възникването на вземането. По делото не се спори, че към момента не е извършено плащане на дължимите по месечните сметки суми.

От представения по делото Договор за цесия от 29.05.2015г. вземането на „БТК“ ЕАД било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, като в последствие с Договор за цесия от 20.02.2017г. било прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца – „Вива Прима“ ЕООД.

Към исковата молба е приложено и Уведомление за цесия (стр.11 от делото), изхождащо „БТК“ ЕАД и от „С.Г.Груп“ООД, с което „С.Г.Груп“ ООД уведомява ответника, в качеството си на цесионер (с изрични пълномощия за уведомяване) и цедент, за обстоятелството, че вземането му към „БТК“ЕАД е прехвърлено на „Вива Прима“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. Настъпилото правоприемство на ищеца встъпил в правата на кредитора „БТК“ ЕАД се основава на извършени последователни цесии, поради което и съдът намира активната процесуална легитимация на ищеца за надлежно установена по делото.

По основателността на иска: В хода на производството следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на задълженията на ищеца по договора. Съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за посочената сума в размер на 60.13 лв., представляваща сбора на дължими и неплатени общо осем месечни абонаментни такси от по 7.80 лв. с ДДС всяка, защото между ответника и цедента „БТК“ ЕАД е възникнало правоотношение по допълнително споразумение от 20.12.2008г., представляващо неразделна част от първоначалния договор. В случая е налице неизпълнение на задължението на абоната за плащане на месечните вноски по договора. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че не следва да заплаща сумата, тъй като липсвало основание, на което да се дължат от него. Наличието на облигационна връзка между ответника и „БТК“ ЕАД (цедент) се доказва с представеното по делото Допълнително споразумение от 20.12.2008г. (стр.42 от делото). Налице е и правно основание, на което сумите да се изискват от ответника. В случая със сключването на договора, ответника се е съгласил да заплаща месечната такса, съгласно избрания от него абонаментен план – „Минимум“, за което му е бил предоставен телефонен пост за процесния период. Ирелевантно в случая е дали има реално използване на предоставените на абоната минути, извън включените за регионалните разговори, тъй като в месечните сметки е посочено, че посочените в тях суми са за заплащане на месечния абонамент на ответника. Или в настоящия случай претендираната сума е за предоставена услуга, съгласно договореното между страните. Предвид, че по делото не беше проведено оспорване от представените от ищеца документи (договори и фактури) на основание чл.193, ал.1 от ГПК, то това дава основание на съда да приеме за доказани фактите, за които са издадени документите и на които се позовава ищеца.

По отношение на спорния в настоящото производство въпрос дали длъжника е бил надлежно уведомен за извършените цесии, съдът намира следното: В настоящия случай уведомлението за извършените цесии е достигнало до длъжника с исковата молба, по която е образувано настоящото производство, тъй като са приложени като доказателства към нея. Уведомяването по този начин представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. В този смисъл са Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., I т.о. и Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. II т.о. Затова и този аргумент на ищеца, подкрепен с цитиране на задължителна съдебна практика се възприема изцяло от съда. Факта на валидното съобщаване на цесията на длъжника следва да бъде доказан от ищеца, в който случай само цесията ще породи действие, тъй като от този момент цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор на вземането срещу длъжника, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай ищецът доказа валидно уведомяване и без значение е възражението на ответника кога е направено уведомяването.

По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземането в размер на 60.13 лв. е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават извода, че ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за двете производства. В заповедното производство разноските са в общ размер на 205 лв., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. заплатен адвокатски хонорар. В настоящото производство претендираните от ищеца разноски, съгласно представен списък (стр.88 от делото) също са в размер на 205 лв., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, като по делото има доказателства за реалното им заплащане.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ВИВА ПРИМА“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Б“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г., в качеството му на цесионер по договор за цесия от 20.02.2017г., сключен със „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ***, в качеството му на цедент, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника К.С.С. с ЕГН ********** ***, в размер на 60.13 лв. (шестдесет лева и тринадесет стотинки), представляваща главница за задължение по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.08.2005г. и Допълнително споразумение към него от 20.12.2008г., за което е издадена фактура № 1170341266/22.10.2014г. и за което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № 511/29.03.2017г. по ч.гр.д.№ 849/2017г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.С.С. с ЕГН ********** да заплати на “Вива Прима” ЕООД с ЕИК *** разноски, направени в исковото и заповедното производство в общ размер на 410 лв. ( четиристотин и десет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото, както и възнаграждение за адвокат, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: