Р Е Ш Е Н И Е

388/23.6.2017г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 22 (двадесет и втори) юни Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1506 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите О.Н.С. и И.К.С. излагат, че са съпрузи от 08.05.1988 година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 08.05.1988 г., когато с акт №***/08.05.1988 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Ловеч, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете – понастоящем пълнолетната М.О.С., родена на *** г. (видно от представеното удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №***/28.06.1989 г. на Община Ловеч).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 08.05.1988 г. с акт № ***/08.05.1988 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Ловеч, между О.Н.С. с ЕГН **********,*** и И.К.С. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между О.Н.С. и И.К.С. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака И.К.С. ЗАПАЗВА фамилното име – С..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите не притежават недвижими имоти, акции и дялове от дружества в режим на съпружеска имуществена общност. Притежаваните от тях движими вещи, пари и влогове са поделили извънсъдебно и нямат претенции един към друг.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА О.Н.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и И.К.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: