Р
Е Ш Е
Н И Е
705/3.10.2017г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на двадесети
септември 2017 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д. Х.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1508/2017 г. по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99
и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано
поотделно от Н.С. и М.Д. , излага, че по
ч.гр.д.№899/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника К.Т.А.,
ЕГН **********,***, за следните суми: 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
главница съгласно сключен на 20.08.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника договор за заем с №2129622, като вземането по договора в последствие
е прехвърлено на ищцовото дружество; договорна лихва, в размер на 59,92 лева
(петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), начислена за периода от
18.09.2014 г. до 15.2.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда - 30.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 45,00 лева
(четиридесет и пет лева) - такса разходи; 353,40 лева (триста петдесет и три
лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, считано за периода от 18.09.2014 г. до 15.02.2015 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 158.26 лева (сто петдесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава, считано за
периода от 19.09.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
30.03.2017 г. Ответникът бил подал възражение срещу заповедта по реда на чл.414
от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че на
20.08.2014 г. е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника договор за
заем с №2129622, по силата на който дружеството предоставило на ответника сума
от 500.00 лева. Ответникът се задължил да върне заема чрез погасителни вноски,
описани по брой и размер в договора. Уговорена била и възнаградителна лихва,
като общото задължение по договора се равнявало на сума от 559, 92 лева.
Ответникът следвало да изпълни задълженията си в срок до 15.02.2015 г., чрез
шест равни месечни вноски, всяка в размер на 93, 32 лева. Длъжникът не е
извършил плащане по договора, поради което изпаднал в забава и дължал
съответното обезщетение за забавено изпълнение. Същият дължал и предвидената в
договора неустойка за неизпълнение на задължението му да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията си. На 01.03.2015 г. кредиторът
прехвърлил вземанията си по договора към ответника на ищеца. Длъжникът бил
надлежно уведомен за настъпилата цесия. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът му дължи сума в общ размер на 1116,58 лева (хиляда сто и шестнадесет
лева и петдесет и осем стотинки), от която 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща главница съгласно сключен на 20.08.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника договор за заем с №2129622, като вземането по
договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; договорна лихва, в
размер на 59,92 лева (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
начислена за периода от 18.09.2014 г. до 15.2.2015 г. (падеж на последна
погасителна вноска), ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението; 45,00 лева (четиридесет и пет лева) - такса разходи;
353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, считано за периода от
18.09.2014 г. до 15.02.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 158.26
лева (сто петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава, считано за периода от 19.09.2014 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 30.03.2017 г., за които суми е издадена
Заповед № 534 от 31.03.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр. дело № 899/2017 г. по описа на Районен съд- Шумен. Претендира и
разноски.
В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен,
не подава отговор.
В съдебно заседание, страните, редовно
призовани, като ищецът чрез процесуалния си представител прави искане за
произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в съдебно
заседание, като не изпраща и представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения
иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установен е и размерът на дължимото
плащане.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ
размер на 600.00 лева /75.00 лева, разноски, извършени в заповедното
производство и 525.00 лева, разноски, извършени в исковото производство/.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.А., ЕГН **********,***,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано поотделно от Н.С. и М.Д. , сума в общ размер на 1116,58
лева (хиляда сто и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки), от която
500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница съгласно сключен на
20.08.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника договор за заем с
№2129622, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; договорна лихва, в размер на 59,92 лева (петдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки), начислена за периода от 18.09.2014 г. до 15.2.2015
г. (падеж на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението; 45,00 лева (четиридесет и пет лева) -
такса разходи; 353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, считано за
периода от 18.09.2014 г. до 15.02.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 158.26 лева (сто петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 19.09.2014 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2017 г., за които суми е
издадена Заповед № 534 от 31.03.2017 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 899/2017 г. по описа на Районен съд- Шумен.
ОСЪЖДА
К.Т.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано поотделно от Н.С и М..Д., сума в общ размер на 600, 00 лева /шестстотин лева/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете,
от която 75.00 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 525.00
лева, разноски, извършени в исковото производство.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :