Р Е Ш Е Н И Е
627/12.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на тридесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 1585 по описа за 2017 година на
ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, т.2 от КТ.
В исковата си молба
до съда ищецът – В. Й. И., ЕГН **********,***, излага, че е работел при ответника- „К.“
АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** и
адрес за призоваване: ***, представлявано от М.Ж.Н.
– Д. – изпълнителен директор, като изпълнявал длъжността „Зонов супервайзор“. Ищецът отговарял за
района на областите Шумен и Силистра, а мястото му на работа било в офис на
ответника, находящ се в гр. Шумен. Ищецът твърди, че е уволнен, като преди
уволнението работодателят не бил изпълнил изискванията на разпоредбата на
чл.193 от КТ, като наложил наказанието след изтичане на предвидените в чл.194
от КТ давностни срокове. Сочи, че ответникът е спазил изискванията на
разпоредбата на чл.193 от КТ само формално, тъй като не му предоставил
достатъчен срок да даде писмените си обяснения, като не е обсъдил в мотивите на
заповедта за уволнение обясненията, дадени от ищеца. На следващо място се
твърди, че работодателят е установил извършване на нарушението на 16.02.2017
г., а не на посочената от него дата- 03.04.2017 г., като в този смисъл
наказанието било наложено след изтичане на двумесечния давностен срок. Ищецът
излага и твърдения относно липсата на нарушения от негова страна, обуславящи
налагане на най-тежкото наказание, като сочи факти и обстоятелства по
съществото на спора. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъде признато за незаконно, извършеното от
ответника със Заповед №1214/24.04.2017 г. уволнение, както и да бъде отменено;
да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при ответника преди уволнението
- “Зонов супервайзор”, с място на работа- отдел Търговски- североизток.
Претендира и разноски.
Ответникът, в
законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че
оспорва така предявените искове, сочейки аргументи. Твърди, че извършеното
уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Излага твърдения за
спазване на нормата на чл.193 от КТ, като сочи, че наказанието е наложено в
предвидените в чл.194 от КТ срокове. Твърди, че уволнението е законосъобразно,
тъй като ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, а именно нарушил
е задължението си за неразпространение на поверителни за него сведения
касателно работодателя, като е злоупотребил с доверието на работодателя, като е
извършил груби нарушения на трудовите му задължения. Претендира и разноски.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работил при
ответника и е изпълнявал длъжността „Зонов супервайзор“, с място на работа отдел
Търговски- североизток. Видно от представения от ищеца частно заверен препис от
Заповед №1214/24.04.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество,
се установи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл.187,
т.8 и т.10 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е
връчена на 24.04.2017 г. В същата обстоятелствено са отразени мотивите за
налагане на наказанието, като е посочено, че ищецът съзнателно е организирал
събирането на свои парични средства, в размер на 5 000 лева от търговец „П.
Т.Л.С“ ЕООД, гр. Шумен, чрез използване на представители от специализирана
охранителна фирма. Представителите на охранителната фирма са претендирали
посочената сума от името на „К.“ АД във връзка с подписани през 2015 г., между
„К.“ АД и „П. Т.Л.С“ ЕООД, гр. Шумен /Търговеца/, документи за сътрудничество.
Последното посещение на представител от охранителната фирма било през месец
февруари 2017 г. Това посещение мотивирало Търговеца да подаде оплакване в
ответното дружество за оказания му натиск и неправомерни действия.
Работодателят проучил и разбрал, че организатор на тези действия бил ищецът. Последният
бил попитан, като първоначално отрекъл, като е укрил действителните си
отношения с Търговеца. В заповедта е отразен и резултатът от проведено интервю
с ищеца, в което ищецът е признал, че е посещавал Търговеца преди около три
години по повод договореност за съвместна работа, като последно го е виждал
преди около година. Не е спазил задължителната вътрешнофирмена „Процедура за
одобрение, сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“,
но въпреки това е получил от Търговеца подписан Договор за сътрудничество
„Хорека“, ведно с приложения, с дата 01.05.2015 г. и запис на заповед, издаден
от Търговеца в полза на „К.“ АД за сумата от 5 000 лева. Отбелязано е
също, че уреждане на търговски взаимоотношения по този начин не е в
съответствие с „Процедура за одобрение, сключване, модифициране и прекратяване
на договори за сътрудничество“. Ищецът бил признал, че тъй като Търговецът в
последствие отказал да работи с ответното дружество, той лично заплатил на
дистрибутора „Ч.“ ООД сума от 5 000 лева, като е посещавал търговеца, за
да иска връщане на тази сума. Ищецът признал, че при неуспешни опити сам да се
справи /да си получи парите/ е ангажирал негов приятел, който работел във фирма
за събиране на вземания, като за целта представил достъп до подписания от
Търговеца Договор за сътрудничество и издаден запис на заповед. Посочено е в
заповедта, че след проведеното интервю, състояло се на 03.04.2017 г., се
потвърждавало установеното от работодателя в цялостната проверка, че в началото
на месец февруари 2017 г., както и период една година преди това ищецът е
възлагал на охранителна фирма събиране на сума от 5000 лева от Търговеца, с цел
удовлетворяване на лични парични претенции, като за целта е използвал вътрешно
фирмени, невалидни документи, в които „К.“ АД е вписана като кредитор, без това
да отговаря на действителността. Предоставил е достъп до тези документи на
представители на охранителните фирми и същите документи са сочени като
основание за предявяване на вземането към търговеца, с мотив, че се търси
плащане на вземане на „К.“ АД. В заповедта си работодателят е посочил, че с
тези си действия ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя и съзнателно
е нарушил задължението си за неразпространение на поверителни за него сведения.
Действията на ищеца противоречали на добрите търговски нрави и уронват публично
добрата търговска репутация на работодателя, като съставляват съществено и
грубо нарушение на задълженията му по т.4.1 от трудовия му договор-
неизпълнение задълженията, принципите и ценностите, указани в длъжностната му
характеристика, по 4.3- неизпълнение поведението за лоялност и защита
интересите на фирмата, неразпространение на конфиденциална информация, т.4.4-
неспазване кодекса за етично бизнес поведение на М.К., изразяващо се в
съзнателно създаване на ситуация, която може да го е накарала да действа или да
изглежда да действа по начин, различен от най-добрите интереси на М. К. и
Политика за сигнализиране при нарушения, неспазване на „Процедура за одобрение,
сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“,
утвърдена като съдържание на 09.11.2012 г.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните,
изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението.
На първо място,
съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените мотиви /чл.195, ал.1 от
КТ/. В атакуваната заповед /Заповед №1214/24.04.2017 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество/, работодателят подробно, с думи, е описал в
какво се състоят извършените от служителя нарушения, като обстоятелствено е
описал и установените факти по случая, включително и обясненията, дадени от
ищеца по повод организирано от работодателя, след постъпилия при работодателя
от представител на търговска фирма „П. Т.Л.С“ ЕООД, гр. Шумен /Търговеца/,
сигнал за нарушения. Ето защо съдът намира, че така издадената заповед е
мотивирана и отговаряща на изискванията на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ.
Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да
получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание и от тук- да извърши преценка на
тези обстоятелства, както и да ги обори при евентуалното им оспорване
пред съда.
По отношение на
процедурата по чл.193 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното: Текстът на
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ предвижда задължение на работодателя, преди
налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Безспорно съгласно правната доктрина и съдебната практика задължението на
работодателя за изслушване на работника или служителя или за приемане на
писмените му обяснения е съществен елемент от дисциплинарната процедура. В
разглеждания казус, не се спори между страните, а се потвърждава и от приетите
по делото писмени доказателства, че преди налагане на процесното наказание, на
03.04.2017 г., ищецът е бил изслушан от ответника по повод оплакването от
представител на „П. Т.Л.С“ ЕООД, гр. Шумен. В това интервю са му задавани
множество въпроси за вида и характера на работата му, както и за начините на
действие при осъществяване на трудовите му задължения. Зададени му са и въпроси
по повод на конкретния случай и конкретното оплакване. В същия документ е
отразено, че работодателят ще продължи да събира информация като се разпитат и
други хора. Не се спори, а се потвърждава и от документите по делото, че на
19.04.2017 г. на ищеца писмено му е връчено искане за обяснения, в което е
посочено, че на 16.02.2017 г. при дружеството е постъпило оплакване от
представител на „П. Т.Л.С“ ЕООД, гр. Шумен, в което се твърди, че лице от
фирма, която събира необслужени дългове, осъществява неоснователен тормоз като
претендира от името на „К.“ АД връщане на сума от 5 000 лева. Ищецът е
уведомен, че е започнала процедура по проучване на сигнала, като е посочено и
изслушването на ищеца. Посочено е, че от интервюто работодателят е разбрал, че
ищецът не е спазил задължителната „Процедура за одобрение, сключване,
модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“, утвърдена като
съдържание на 09.11.2012 г. Цитираните са и изявленията на ищеца на проведеното
интервю, като са му поискани обяснения, чрез обстойно зададени във връзка със
случая въпроси. На ищеца му е предоставен
срок за даване на обяснения до 20.04.2017 г., 13.00 часа. Не се спори, че на
20.04.2017 г. ищецът е поискал допълнителен срок за даване на писмените си
обяснения по случая, като срокът е удължен да края на работния ден на
20.04.2017 г., като е предупреден, че ако не спази този срок, ще се счита, че е
налице отказ от негова страна. Същевременно му е разрешено ползването на платен
годишен отпуск за 21.04.2017 г. На 23.04.2017 г., при работодателя по
електронната поща са изпратени от името на ищеца писмени обяснения. Обясненията
са изпратени от адв. С. С., представящ се за пълномощник на ищеца. Ето защо
съдът приема, че в случая, преди налагане на дисциплинарното наказание,
работодателят надлежно е изпълни законовото изискване да поиска писмени обяснения
от ищеца във връзка с констатираните нарушения, като по повод молбата му е и
удължил първоначално предоставения срок. Законът вменява като задължение на
работодателя единствено да изиска от работника обясненията му по повод
констатираните нарушения, но не и задължение да включва в заповедта за
уволнение обсъждане на тези обяснения, т.е. обсъждането на обясненията на
работника или служителя не е от задължителните реквизити на заповедта за
налагане на наказанието. В този смисъл е и константата съдебна практика. Ето
защо счита, че в случая ответникът е изпълнил изискванията на разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ.
На следващо място, нормата
на чл.194, ал.1 от КТ предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една
година от извършването му. В настоящата хипотеза няма спор, а се установява и
от събраните писмени доказателства, че сигналът от търговеца „П. Т.Л.С“ ЕООД,
гр. Шумен, дал повод на работодателя да започне дисциплинарно производство, е
подаден до дружеството на 16.02.2017 г. Предвид същността на направеното към
работодателя оплакване, последният е започнал процедура по установяване
действителните факти и обстоятелства по случая, като е изслушал работници и
служители в дружеството, включително е изискал и сведения от самия ищец
/интервюто, проведено на 03.04.2017 г./. Видно от съдържанието на заповедта за
уволнение, съдът приема, че в разглеждания случай, работодателят е узнал за
наличието на нарушение и същината на същото след изслушване разясненията,
дадени от ищеца по повод оплакването, постъпило при работодателя., т.е. приема,
че двумесечния срок е започнал да тече от 03.04.2017 г. Ето защо и доколкото
наказанието е наложено на 24.04.2017 г., приема, че е спазен предвидения в
закона двумесечен давностен срок. Съдът не споделя доводите на ищеца, че
работодателят е разбрал за нарушението още през месец февруари /на 16.02.2017
г./, когато е постъпило оплакването от търговеца „П. Т.Л.С“ ЕООД, тъй като към
този момент, предвид същността на
сигнала за извършени нарушения е било необходимо технологично време да се
извърши проучване относно обстоятелствата- налице ли е някакво нарушение на
трудовата дисциплина, какъв е видът и характерът на нарушението, кой е извършителят
и т.н. На следващо място, с оглед установеното, че представители на
охранителната фирма са посетили търговеца последно през месец февруари 2017 г.,
съдът приема, че е спазен и предвидения едногодишен срок, считано от извършване
на нарушението.
Поради
гореизложеното, счита, че настоящият спор следва да бъде разгледан по
същество.
По
съществото на спора, съдът съобрази следното: В настоящия казус в тежест на
работодателя е да извърши пълно доказване на сочения от него факт –
законосъобразността на уволнението, като в този смисъл следва да докаже
осъществяването на дисциплинарното нарушение от работника, а в настоящия
случай- злоупотреба с доверието на работодателя и съзнателно нарушаване
задължението на ищеца за неразпространение на поверителни за него сведения;
публично уронване на добрата търговска репутация на работодателя, които
съставляват съществено и грубо нарушение на задълженията му по т.4.1 от
трудовия му договор; неизпълнение задълженията, принципите и ценностите,
указани в длъжностната му характеристика; неизпълнение поведението за лоялност
и защита интересите на фирмата, неразпространение на конфиденциална информация;
неспазване кодекса за етично бизнес поведение на М.К., изразяващо се в
съзнателно създаване на ситуация, която може да го е накарала да действа или да
изглежда да действа по начин, различен от най-добрите интереси на М.К. и
Политика за сигнализиране при нарушения; неспазване на „Процедура за одобрение,
сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“,
утвърдена като съдържание на 09.11.2012 г. При преценка законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, т.е. извърши преценка на формата на вината, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на работника. Както стана ясно от изнесената по-
горе фактическа обстановка, на ищеца му е наложено най- тежкото наказание,
поради това, че същият е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина,
подробно описани в заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от
КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, както и за
други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В разглеждания казус, съобразно
събраните писмени доказателства, включително и от признанията на ищеца, съдът
приема за безспорно установено, че във връзка с изпълняваната от него работа,
същият се е отклонил от изискванията, въведени от работодателя за сключване на
договори за сътрудничество, регламентирани с „Процедура за одобрение,
сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“,
утвърдена като съдържание на 09.11.2012 г., като е пристъпил към сключване на
договор за сътрудничество с търговец „П. Т.Л.С“ ЕООД без спазване на така
регламентираната процедура. Съдът приема за безспорно установено и, че в
последствие, предвид отказа на търговеца да се обвърже договорно с ответното
дружество, ищецът е пристъпил към уреждане на свои лични облигационни отношения
с търговеца, като е потърсил съдействие от лица, занимаващи се със събиране на
вземания. До тези отношения се е стигнало именно поради неспазване въведената
от работодателя процедура по сключване на договори, респ. поемане на задължения
и предоставяне на права. Установено е и, че по повод събиране на личния си
дълг, ищецът е използвал фирмени, на работодателя си, документи /договор и
запис на заповед, с поемател ответното дружество/, като безспорно по този начин
е предоставил на трети лица информация за своя работодател. Безспорно, част от
трудовите задължения на ищеца са били да има лоялно, спрямо работодателя си
поведение, като при работата си следва да действа, защитавайки интересите на
фирмата. Същият следва да не разпространява конфиденциална за работодателя си информация,
както и да спазва Кодекса за етично бизнес поведение, политиките и процедурите
на компанията. Сам ищецът, в писмените си обяснения, признава, че с „действието
си може да е накърнил търговския авторитет и репутация на „К.“ АД в нарушение
на трудовия договор, длъжностната характеристика и Кодекса за етично
поведение“. Предвид гореизложеното и с оглед значимостта на неизпълнените
задължения от страна на ищеца, формата на вина, като в случая, предвид
характера на извършените нарушения, съдът намира, че ищецът е действал
умишлено, /самото нарушение предполага тази форма на вина/, съдът заключава, че
така извършените нарушения на трудовата дисциплина съставляват тежки нарушения
и обуславят налагане на най- тежкото наказание. Поради изложеното съдът намира,
че така извършеното уволнение е законосъобразно, извършено при спазване на
нормативно предвидената процедура, а от друга страна наложеното дисциплинарно
наказание съответства на извършените нарушения, като първият обективно съединен
иск следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето
на първия обективно съединен иск влече след себе си същата правна последица и
по отношение на другата акцесорна претенция- по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 1 300.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В. Й.
И., ЕГН **********,***, срещу
„К.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** и
адрес за призоваване: ***, представлявано от А.Й.К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 от КТ, за признаване за незаконно, извършеното от
ответника със Заповед №1214/24.04.2017 г. уволнение, както и да бъде отменено, както и
да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при ответника преди уволнението
- “Зонов супервайзор”, с място на работа- отдел Търговски- североизток, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В. Й.
И., ЕГН **********,***, да заплати
на „К.“
АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от А. Й. К.,
сумата от 1 300.00
лева /хиляда и триста лева/, представляваща извършените от ответника
разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявяването
му- 12.09.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: