Р Е Ш Е Н И Е
820/8.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, ІV състав
на първи ноември
2017 година,
в публично
заседание, в състав:
Секретар: Д. Христова
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1586/2017 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.220 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът Г.А.Х., ЕГН **********,***, излага, че е бил в
трудовоправни отношения с ответника – „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***,
представлявано от Д.А.П., като било договорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит- 12% върху прослужените от ищцата 20 години.
Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща до 30-то число на следващия
месец. Първите три месеца работодателят ѝ изплащал заплатата, след което
спрял. За месец юли 2016 г. възнаграждението било изплатено частично- само сума
от 300.00 лева. Ищцата работила при ответника до 09.11.2016 г., като на
10.11.2016 г., поради отказа на работодателя да ѝ заплати
възнагражденията, подала сигнал в Инспекцията по труда. След подаване на сигнала,
дружеството затворило цеха си в гр. Шумен, като на ищцата и на другите две
работнички, на 15.11.2016 г. им били връчени едновременно предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, с основание за
прекратяване чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 10.11.2016 г. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да ѝ заплати следните суми: 68,75лева, представляваща размера
на нетното трудово възнаграждение за месец юли 2016 г. и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 5,44 лева представляваща лихва върху главницата за
периода от 31.08.2016 г. до 13.06.2017 г.- датата на подаване на исковата
молба, както и законната лихва върху нея до окончателното изплащане; 368,75лева, представляваща размера на
нетното трудово възнаграждение за месец август 2016 г. и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 26,24 лева представляваща лихва върху главницата
за периода от 01.10.2016 г. до 13.06.2017 г. -датата на подаване на исковата
молба, както и законната лихва върху нея до окончателното изплащане; 368,75 лева, представляваща размера на
нетното трудово възнаграждение за месец септември 2016 г. и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 23,06 лева, представляваща лихва върху главницата
за периода от 31.10.2016 г. до 13.0б.2017 г. -датата на подаване на исковата
молба, както и законната лихва върху нея до окончателното изплащане; 368,75лева, представляваща размера на
нетното трудово възнаграждение за месец октомври 2016 г. и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 19,99 лева, представляваща лихва върху главницата
за периода от 01.12.2016 г. до 13.06.2017 г. -датата на подаване на исковата
молба, както и законната лихва върху нея до окончателното изплащане; 129,06 лева, представляваща размера на
нетното трудово възнаграждение за 7 работни дни през месец ноември 2016 г. и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 5,88 лева, представляваща лихва
върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 13.06.2017 г. -датата на подаване
на исковата молба, както и законната лихва върху нея до окончателното
изплащане; на основание чл.224 от КТ, сума в размер на 202,81 лева и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 12,18 лева, представляваща
лихвата върху главницата за периода от 10.11.2016 г. до 13.06.2017 г., както и
законната лихва до окончателното изплащане; на основание чл. 220 от КТ, сума в
размер на 470,40 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и разноски. В съдебно заседание е
допуснато изменение на част от исковете, като главният иск по чл.128, т.2, вр.
с чл.270 от КТ се счита предявен за сума в общ размер на 1 292, 33 лева, а
акцесорният към него иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, се
счита предявен за сума от 80, 29 лева. Главният иск по чл.224, ал.1 от КТ се
счита предявен за сума от 246, 40 лева, а акцесорният към него иск за заплащане
на мораторно обезщетение- за сума от 13, 24 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът,
редовно уведомен на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, ищецът прави искане за произнасяне с неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за първото по делото заседание, не изпраща
представител. Не е направил искане да се разгледа делото в негово отсъствие.
Така
предявената молба за произнасяне с неприсъствено решение е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване
в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените
възражения, и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били надлежно указани.
Събраните доказателства сочат за вероятната основателност на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 342.00 лв.,
представляваща извършени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Шуменски
районен съд сумата от 144, 11 лева, от която 84.11 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото, изчислена съобразно уважената част от
исковете и 60.00 лв.- разноски за извършената ССЕ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДАВЕДА
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д.А.П.,
да заплати на Г.А.Х., ЕГН **********,***, следните
суми: сумата от 1 292, 33 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и тридесет и три
стотинки/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2016 г., ведно със обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 13.06.2017 г. до окончателното й изплащане; 80, 29 лева /осемдесет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща мораторно обезщетение върху горепосочените
главни задължения, считано за периода от 31.08.2016
г. до 13.06.2017
г.- датата на подаване на исковата молба в съда; 246, 40 лева /двеста четиридесет и шест
лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за единадесет
работни дни, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това
главно задължение, считано от 13.06.2017
г. до окончателното му изплащане; 13, 24
лева /тринадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху горепосоченото главно
задължение, считано за периода от 10.11.2016 г. до 13.06.2017 г.; 470, 40 лева /четиристотин и седемдесет
лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, по чл.220, ал.1 от КТ, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху това главно задължение, считано от 13.06.2017 г. до окончателното му изплащане,
както и да й заплати сумата от 342.00
лв. /триста четиридесет и два лева/, представляваща извършените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДАВЕДА
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д.А.П.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 144, 11 лева /сто четиридесет и четири лева
и единадесет стотинки/, от която 84.11 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото, изчислена съобразно уважената част от
исковете и 60.00 лв.- разноски за извършената ССЕ.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: