Р Е Ш Е Н И Е

748/17.10.2017г. , гр.Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1762 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 1762/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 222 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, от Ю.Р.Х., с ЕГН ********** срещу „Титан БКС“ ЕООД – гр. Шумен, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ***, представлявано от Н.Г.К. и С.И.Д. , за признаване за установено, в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от прекратяване на Трудов договор №*** от 12.10.2015 г., в размер 735.00 лева, сума, представляваща начислено и дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.04.2017 г., до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените разноски по настоящото дело на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направените по заповедното производство разноски. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ищецът сочи, че вземането по договора в така посочения размер не е платено с оглед на което се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №***/2017 г. по описа на ШРС. В срока по чл. 412, ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Представя с исковата молба писмени доказателства. В откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Станчо Станчев поддържа предявената искова молба и доказателствата.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по делото трудов договор №*** от 12.10.2015 г. е, че между „Титан БКС“ ООД, ЕИК *** – гр. Шумен и Ю.Р.Х., ЕГН ********** *** е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил“. Със заповед №***/01.10.2016 г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – „спиране на работа за повече от 15 работни дни“. Видно от удостоверение изх. №***/21.12.2016 г., изходящо от „Титан БКС“ ЕООД - Шумен, на ищеца е начислено обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ за периода от 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г., което към 21.12.2016 г. не е изплатено.

По отношение размера на дължимото обезщетение по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от нейното заключение, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца Ю.Р.Х. по трудовото правоотношение за календарен месец възлиза на 735 лв., а във ведомостта за месец октомври 2016 г. на същия е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 735 лв.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение, поради спиране работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. По делото се доказа наличието на предпоставките за възникване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ – трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, както и размерът на дължимото от ответника обезщетение.

Поради това, съдът приема, че претенцията е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 625.00 лв., съобразно представения списък на разноските, от които 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 325.00 лв. – разноски по ч. гр. д. 1036/2017 г. по описа на ШРС.

Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати в полза на Районен съд – Шумен, държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв., както и 60 лв. – разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Р.Х., с ЕГН **********, че „Титан БКС“ ЕООД – гр. Шумен, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ***, представлявано от Н.Г.К. и С.И.Д. , дължи на ищецът сумата от 735,00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/- обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени по гр.д.№***/2017 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Титан БКС“ ЕООД – гр. Шумен, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ***, представлявано от Н.Г.К. и С.И.Д. , да заплати на Ю.Р.Х., с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 635.00 лв. /шестстотин тридесет и пет лева/, от които 300.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 325.00 лв. – разноски по ч. гр. д. ***/2017 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Титан БКС“ ЕООД – гр. Шумен, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ***, представлявано от Н.Г.К. и С.И.Д. , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху уважения иск в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ и разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: