Р Е Ш Е Н И Е
680/25.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1877 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.И.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез
адв.С. Г.от ШАК срещу ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П..
Ищецът твърди, че работил в ответното училище по
трудов договор като изпълнявал длъжността „старши учител на деца с умствена
изостаналост“. През учебната 2016/2017 год. бил класен ръководител на
VIIв-VIIIа клас – слята паралелка от ученици с УУИ. Твърди, че със Заповед
№191/27.04.2017 год. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Счита, че от страна на директора на ответното училище не е била спазена процедурата по изискване на писмени обяснения
преди налагане на дисциплинарно наказание, доколкото искането не съдържало
данни за вмененото му нарушение, а обяснения, свързани с изчезването на
учениците. В същото време твърди, че писмените обяснения са му били изискани в
рамките на един ден и не е имал възможност да организира защитата си. В същото
време твърди, че е член на синдикалното ръководство в синдикалната организация
в училището, а не е било дадено съгласие за прекратяване на трудовото му
правоотношение. С оглед на изложеното счита, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да му заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен
представител – адв.С. Г.от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да
бъде уважена. В съдебно заседание излагат конкретни съображения в подкрепа на
исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от
страна на ищеца искове. Твърди, че от тяхна страна изцяло е била спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорват изцяло
твърденията на ищеца относно задълженията, които е следвало да изпълнява с
оглед заеманата длъжност, като считат, че ясно е било посочено какво точно
нарушение е извършил ищецът и за какво му е наложено посоченото наказание. В
същото време в отговора не оспорват факта, че ищецът е бил член на синдикалната
организация, като твърдят, че процедурата по искане на съгласие е била спазена
от тяхна страна. С оглед на гореизложеното молят съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание за ответната страна се явява
упълномощен представител – адв.И. Г. Т.от ШАК, като поддържа становището,
изразено в отговора. В съдебно заседание и в представени по делото писмени
бележки изразява подробни правни съображения в подкрепа на становището,
изразено в отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът С.И.С. работил в ответното
училище по трудов договор като изпълнявал длъжността „старши учител на деца с умствена
изостаналост“. През учебната 2016/2017 год. бил класен ръководител на
VIIв-VIIIа клас – слята паралелка от ученици с УУИ. На 07.03.2017 год.
провеждал редовни учебни часове с учениците, като след приключване на втория
учебен час, съгласно организацията на учебното време в училището имало голямо
междучасие във времевия интервал от 09.00 до 09.30 часа. Част от учениците
останали в класната стая, а друга част от тях излезли на двора. Той самият
останал в класната стая. В същото време колежката му Ю.М.К. излязла на двора,
заедно с другата част от съседния клас, която искала да излезе. След
завръщането си в класната стая за следващия учебен час К. му съобщила, че един
ученик от неговия клас – А. Б. А., заедно с ученик от нейния клас – М. А. Р.са
прескочили оградата, за което е уведомила охраната и е започнало издирване.
След приключване на учебните часове ищецът
също се включил в издирването на избягалите ученици и подал сигнал в полицията
за тяхното изчезване, като уведомил и родителите на детето А. . Директорът на
училището бил уведомен от свидетелката Ю.М.К. около 12.50 часа на същия ден.
Впоследствие децата били намерени около 19.30 часа на 07.03.2017 год. в района
на Шуменското плато в недобро физическо и психическо състояние, което наложило
същите да бъдат отведени в МБАЛ Шумен за извършване на обстоен преглед.
Първоначално със Заповед
№366/07.03.2017 год., а впоследствие с писмо изх.№504/08.03.2017 год. и със Заповеди
№370/10.03.2017 год. и №371/10.03.2017 год. от страна на Директора на училището
му били изискани писмени обяснения. От страна на ищеца първоначално била
предоставена писмена информация на 07.03.2017 год., впоследствие на същата дата
и на 10.03.2017 год. били депозирани и допълнителни писмени обяснения.
Видно от представените по делото
писмени доказателства ищецът към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е бил секретар на синдикалната организация на СБУ в ПУ „***“,
гр.Шумен. В тази връзка с Писмо изх.№677/31.03.2017 год., адресирано до Председателя на КНСБ към СБУ, гр.Шумен, Директорът
на ПУ „***“, гр.Шумен е поискал разрешение за уволнение на ищеца на основание
разпоредбата на чл.330, ал.1, т.6 от КТ. С писмо изх.№9/31.03.2017 год.
Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, гр.Шумен е
уведомил директора на ПУ „***“, гр.Шумен, че не дава разрешение за уволнение на
учителя С.С., тъй като същият заема длъжността секретар на синдикалната
организация в училището.
Със Заповед №191/27.04.2017 год. му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта била връчена на
ищеца на 28.04.2017 год.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите З.И.В., Ю.М.К., Р. С. Х., И. И. Н., С. С. М., Г. Н. И.,, на
отговора на дадените от ищеца въпроси, зададени му от ответната страна на
основание разпоредбата на чл.176 от ГПК, от следните писмени доказателства: Заповед
№191/28.04.2017 год., Длъжностна характеристика, Ксерокопие на страници от
трудова книжка, Списък на учениците от VIIв-VIIIа клас за учебната 2016/2017
год., Писмо искане на обяснения от 08.03.2017 год., Обяснение от 07.03.2017
год., Заповед №370/10.03.2017 год., Обяснение от 10.03.2017 год., Списък на
запознатите с Правилника за дейността на ПУ „***“, гр.Шумен за учебната
2016/2017 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, материалите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, Утвърден
списък на учениците от VIIв-VIIIа клас за учебната 2016/2017 год., ведно с
медицинската документация на всяко от децата, Вътрешния правилник и Етичния кодекс,
справка от телефонен номер 112 относно обстоятелствата, касаещи
инцидента, станал на 07.03.2017 год., Заповед №24/15.09.2016 год., Заповед
№28/15.09.2016 год., Заповед № 79/15.09.2016 год., Заповед № 83/15.09.2016
год., Заповед № 95/15.09.2016 год., Заповед № 364/02.03.2017 год., Заповед
№РД09-1722/27.02.2017 год., Заповед № 366/07.03.2017 год., заверено копие на
информация от 07.03.2017 год., писмо искане, обяснение от 07.03.2017 год.,
Заповед №371/10.03.2017 год., обяснение от 10.03.2017 год., 2 бр. информация от
09.03.2017 год., правилник за вътрешен трудов ред от 2016 год., училищен
правилник от 2016 год., Етичен кодекс, длъжностна характеристика на длъжността
„старши учител на деца с умствена изостаналост“ код по НКПД 2352 5011, график
на дежурните учители за м. март 2017 год., график за м. март 2017 год.,
докладна записка, Заповед №367/08.032017 год., Протокол №1/08.03.2017 год.,
Протокол №25/17.03.2017 год., Протокол №2/21.03.2017 год., Протокол №4/07.04.2017
год., писмо от 31.03.2017 год., писмо изх. №9/31.03.2017 год. от СБУ, писмо
изх. № 46/13.02.2017 год., Протокол от Отчетно-изборно събрание от 16.02.2017 год.,
заверено копие на регистрационна карта на синдикална организация на СБУ от
16.02.2017 год., оригинал на писмо изх. № ДП/Д-Н/80-001/25.08.2017 год. от АСП
ДСП – Шумен, оригинал на писмо УРИ № 172900-12226/28.08.2017 год. от РУ гр.
Шумен, ведно със заверено копие на молба от 07.03.2017 год., заверено копие на
телеграма за обявяване на ОДИ, заверено копие на докладна записка от 08.03.2017
год., оригинал на удостоверение изх. № 15/11.09.2017 год., списък на учениците
от VIIв-VIIIа слята паралелка за ученици с УУИ и множество увреждания за учебната
2016/2017 год. ПУ „***“ гр. Шумен, ведно с удостоверение за преместване изх. №
345/22.12.2016 год., експертно решение № 2625 от 179/26.10.2016 год., експертно
решение № 1362 от 099/27.06.2013 год., Протокол на медицинска комисия изх. №
63/03.02.2009 год., експертно решение № 0522 от 031/17.02.2016 г., експертно
решение № 1341 от 087/25.05.2016 год., експертно решение № 2781 от
183/19.11.2014 год., експертно решение № 1656 от 118/02.10.2013 год., Протокол
на медицинска комисия изх. № 84/13.02.2009 год., Протокол на медицинска комисия
№ 64/15.04.2014 год., Протокол на медицинска комисия изх. № 06/12.01.2010 год.,
дневник на VIIв клас за 2016/2017 учебна година, дневник на VIIIа клас за
2016/2017 учебна година, ведно с отразяване на учебните часове конкретно за
07.03.2017 год..
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
От страна на ищeца са изложени твърдения за допуснати нарушения
при извършеното му уволнение със Заповед №191/28.04.2017 год. на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, които сочат на неспазена предварителна закрила по смисъла на
чл.333, ал.3 от КТ.
Посочената разпоредба предвижда, че в случаите по
чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, работодателят може да
уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация. В разглежданата хипотеза на чл.333, ал.3 от КТ е
уредена предварителната закрила при определени, изчерпателно посочени по-горе
основания за прекратяване на трудовия договор с лица, които имат качеството
„член на синдикално ръководство в съответната синдикална организация“. С
легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в §1, т.6 от
ДР на КТ, законодателят е ограничил приложението на закрилата само до
председателя и секретаря на „съответната синдикална организация“. В този смисъл
е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №9 от
12.12.2014 год. на ВКС по т.д. №9/2013 год. на ОСГК.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от представените от страните писмени доказателства – Писмо
изх.№9/31.03.2017 год. от Председателя на ОбщКС на СБУ, Удостоверение
изх.№15/11.09.2017 год., Регистрационна карта на синдикална организация на
СБУ в ПУ „***“, гр.Шумен, Протокол от
отчетно-изборно събрание от 16.02.2017 год., се установява по безспорен начин,
че считано от 16.02.2017 год. ищецът е избран за член на синдикалното
ръководство в синдикалната организация към СБУ при ПУ „***“, гр.Шумен и
по-конкретно на длъжност „секретар“. Следователно същият се е ползвал със
закрилата по чл.333, ал.3 от КТ и ответникът не е имал право да прекрати трудовото
му правоотношение на основание разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ без
предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация. От представените от страна
на ответника писмени доказателства – Писмо изх.№1/31.03.2017 год. и Писмо
изх.№9/31.03.2017 год. от Председателя на ОбщКС на СБУ се установява, че
ответникът е поискал съгласие от съответния орган по смисъла на чл.333 и сл. от
ГПК, но такова не е било дадено. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че въпреки, че писмото е подписано от Председателят на Общинския Координационен
съвет на СБУ, гр.Шумен, същото обективира и удостоверява взето решение на
колективния синдикален орган, поради което същото представлява становище и
по-конкретно липса на съгласие по чл.333, ал.3 от КТ. В този смисъл е и
константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №4 от
17.12.2013 год. на ВКС по т.д. №4/2013 год. на ОСГК.
Липсата на съгласие по чл.333, ал.3 от КТ от съответния
синдикален орган води до незаконосъобразност на уволнението и на основание
разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ налага отмяната му само на това основание,
без да се разглежда спорът по същество и да се установява дали уволнението е
незаконно и на други основания.
С оглед на изложеното съдът намира, че първият
предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като уволнението,
извършено със Заповед №191/28.04.2017 год. на Директора на ПУ „***“, гр.Шумен следва да бъде
признато за незаконно и отменено.
По повод възражението на ответната страна,
направено в съдебно заседание и в писмените бележки, свързано с твърдението, че
изборът на ищеца за секретар на синдикалното ръководство е нелегитимен, съдът
намира, че при преценка дали е налице хипотезата на чл.333, ал.3 от КТ съдът не
може да навлиза в обсъждане на обстоятелствата дали събранието е било надлежно
свикано, дали същото е протекло правилно, в каквато насока са доводите на ответната
страна, изложени едва в писмените бележки. Страната би могла да оспори
представените документи по реда на чл.193 от ГПК като писмени доказателства,
като при такъв вид оспорване съдът би бил в правомощията си да разпредели
доказателствената тежест и с оглед вида на оспорването да събере необходимите
доказателства. В настоящия случай такова обаче не е направено след
представянето на обсъдените по-горе писмени доказателства от ищцовата страна,
като от страна на ответника не са представени каквито и да е доказателства,
които да налагат извод в посочения по-горе смисъл. Още повече, че самият
ответник с отговора на исковата молба е представил писмени доказателства –
Писмо изх.№1/31.03.2017 год. и Писмо
изх.№9/31.03.2017 год. от Председателя на ОбщКС на СБУ, които също подкрепят
извода за качеството на ищеца като член на
синдикалното ръководство в училището и по-конкретно като негов секретар,
ползващ се от защитата по чл.333, ал.3 от КТ.
В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №211 от 05.11.2015 год. на ВКС по гр.дело №438/2015 год., III г.о., ГК, което е
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По
отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
и незаконността на уволнението обуславя разглеждането по същество и на
обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Доколкото уволнението е признато за незаконно по изложените по-горе
съображения, то очевидно е налице правно основание ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „старши учител на деца с умствена
изостаналост” при ПУ „***“, гр.Шумен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати дължащите се държавни такси по предявените и уважени искове в размер на
100 лева.
С оглед на обстоятелството, че предявените искове
са уважени изцяло на ответната страна разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението
на С.И.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.С. Г.от ШАК,
извършено на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ със Заповед №191/28.04.2017 год. на
Директора на ПУ „***“, гр.Шумен, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П., като ОТМЕНЯ Заповед №191/28.04.2017
год. на Директора на ПУ „***“, гр.Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.С., с ЕГН********** на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител
на деца с умствена изостаналост” при ПУ „***“, гр.Шумен.
ОСЪЖДА ПУ „***“, гр.Шумен на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на С.И.С., с ЕГН**********
сумата
от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА ПУ „***“, гр.Шумен на основание чл.78, ал.6 от
ГПК да заплати в полза на държавата по
сметка на ШРС сумата 100 лева /сто лева/, представляваща дължима държавна такса
по предявените и уважени искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните – 27.09.2017 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: