Р Е Ш Е Н И Е

771/23.10.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при участието на секретар Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1913/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Образувано по предявен осъдителен иск, от Д.С.Д., против Военно формирование 34200, с Булстат *** и адрес: гр. Ш., ул. ”***”№ 1, с правно основание чл. 195, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, вр. чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144, т. 1, вр. 143, вр. чл. 136а, ал. 5 КТ, за изплащане на обезщетение за положен извънреден труд при ответника като цивилен служител.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че от 01.02.2008 г до 07.09.2016 г. по силата на Трудов договор с ответника били в трудови правоотношения на длъжност „Пазач въоръжена охрана“, при пълен работен ден, с място на работа - Военно формирование 34200- Ш.. С Допълнителни споразумения към Трудовия договор месечното му трудово възнаграждение било променяно периодично. Със Заповед № ЗЛС-32/07.09.2016 г. на Командира на формированието, трудовото правоотношение, било прекратено, считано от 08.09.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение основното му месечно възнаграждение било в размер 425 лв., ведно със суми за допълнително възнаграждение - за работа в БА - 32% и за трудов стаж и опит - 1% за всяка прослужена година. Твърди, че съобразно КТД, действащ в системата на отбраната и тъй като бил синдикален член, работното време се изчислявало сумарно на шест месеца. Трудовите функции, които изпълнявал, били въоръжена охрана на два обекта: обект 2320- „К. р.“ - с. К. р. и обект 1289 - „Лагера“, които били извън територията на Военно формирование 34200 гр. Ш., на смени - дневна или нощна от по 12 часа, след които му се полагала почивка по график, утвърден от Командира на поделението. До 2014 г. служителите на длъжност „Пазач въоръжена охрана“ полагали дежурства на двадесет и четири часови и дванадесет часови смени, като след това преминали само на дванадесет часови смени и през периода от 01.01.2014 г. до 08.09.2016 г. били само дванадесет часови. Твърди, че преди и след приключване на дежурство бил длъжен да е на разположение общо 2 часа и 10 минути, което време счита, че е извънредно работно време и е незаплатено от работодателя. Претендира обезщетени в общ размер 2 098.86 лева, изменен на 3 319.89 лева, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане, за извънреден труд положен през дежурствата, когато е бил на смяна, в периода от 01.01.2014 г. до 08.09.2016 г., като време включващо: 1/получаване на оръжие, оформяне на документи и инструктаж на територията на войскови район 1276 /военното училище/ в град Ш.; 2/превозване с дежурен автомобил до войскови район № 2320 - „К. р.“; 3/приемане на дежурството от старата смяна, чрез обиколка на районите за проверка и приемане на отделните постове във войскови район № 2320 - „К. р.“ или войскови район 1289 - „Лагера“ – Ш.; 4/превозване с дежурен автомобил от войскови район № 2320 - „К. р.“ до войскови район 1276 /военното училище/ в град Ш.; 5/сдаване оръжието, бойните припаси и съответните документи; както и време включващоучастие в ежемесечни стрелби и обучения. Претендира разноски.

В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата молба, като намира иска, както за недопустим, така и за неоснователен. Относно твърденията за недопустимост на предявеният иск настоящият състав на ШРС намира, че изложените аргументи са относно основателността на исковата претенция, поради което се дължи произнасяне по съществото на спора. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено със заповед № ЗЛС-32/07.09.2016 г., на осн. чл. 325, ал. 1. т. 1 КТ.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея становища, като ответникът претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване фактите, че между ищеца и ответника е съществувало трудовото провоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 3/30.01.2008 г., по силата на който през процесния период ищецът е заемал при ответника длъжност „Пазач въоръжена охрана“, с място на работа - военно формирование (в. ф.) 34200 - гp. Ш., както и че същото е прекратено със Заповед № ЗЛС-32/07.09.2016 г. на Командира на военно формирование (в. ф.) 34200 - гp. Ш..

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът бил синдикален член - съгласно Списък на членовете на СО при ВФ 34 200 /л. 256 от делото/, поради което страните са обвързани с КТД обявен със Заповед на Министъра на отбраната /л. 258 от делото/, като полагал труд на дежурства при непрекъснат сменен режим.

Организацията на работа на лицата изпълнявали трудови функции на длъжност „Пазач въоръжена охрана“ при ответника, през процесния период от 01.01.2014 г. до 08.09.2016 г., относно войскови район 2320 - „К. р.“, е била регламентирана с „Правила за условията и реда за охрана на войскови район 2320, в сила от 26.09.2013 г.“ /л. 90 от делото/ и „Правила за условията и реда за охрана на войскови район 2320, в сила от 04.02.2015 г.“ /л. 97 от делото/, а относно войскови район 1289 - „Лагера“ Ш. – с „Правила за условията и реда за охрана на войскови район 1289, в сила от 21.12.2013 г.“ /л. 101 от делото/, „Правила за условията и реда за охрана на войскови район 1289, в сила от 10.09.2014 г.“ /л. 113 от делото/ и „Правила за условията и реда за охрана на войскови район 1289, в сила от 06.01.2015 г.“ /л. 125 от делото/, утвърдени от Командира на формированието. В тези вътрешноведомствени нормативни документи е предвидено пазачите да изпълняват задълженията си по охраната и отбраната на войсковите райони на смени с продължителност 12 часа, като дневната смяна застъпва на дежурство в 08,00 часа и сдава дежурството в 20,00 часа, а нощната смяна - застъпва в 20,00 часа и сдава в 08,00 часа. Всеки от пазачите от състава на дежурната смяна е следвало да е въоръжен с 9 мм пистолет „Макаров“, като оръжието се е получавало или от дежурния по технически район или от оперативния дежурен преди провеждане на инструктаж за застъпване на дежурство. За полагане на дежурство във войскови райони № 2320 - „К. р.“ дежурните пазачи е следвало да се явяват за дневна смяна в 07,20 часа и за нощна смяна в 19,20 часа. Мястото на явяване е определено да е във войскови район 1276 при Дежурния по военно формирование за получаване на оръжие и инструктаж, след което е следвало да бъдат извозвани с дежурния автомобил до войскови район 2320. При пристигане е следвало да приемат дежурството от старата смяна пазачи, след което старата смяна се превозвала със същия дежурния автомобил до войскови район 1276. Оперативният дежурен разрешавал смяната в книгата за сдаване и приемане на дежурството, след което пазачите сдавали оръжието и бойните припаси. За полагане на дежурство във втория войскови район 1289 - „Лагера“ гр. Ш. дежурните пазачи е следвало да се явяват за дневна смяна в 07,50 часа и за нощна смяна в 19,50 часа при дежурния по технически район за инструктаж и получаване на оръжие с боеприпаси.

От представени от ответната страна и приети по делото писмени доказателства се установява, че за периода м. януари 2014 г. – м. август 2016 г. ищецът е полагал труд при ответника на смени „дневна“ и „нощна“ – съгласно Графици за дежурствата на въоръжената охрана във ВР 2320 „К. р.“ и ВР 1289 „Лагера“ /л. 41-56 от делото/; ежемесечно е участвал в организирани занятия за повишаване подготовката на цивилните служители от състава на въоръжената охрана на ВФ 34200 – съгласно Планове и съответните им Присъствени протоколи отразяващи действителното участие на ищеца /л. 137-170 от делото/, както и че ежемесечно е участвал в организирани тренировки със стрелково оръжие – съгласно Заповеди на командира на ВФ 34200, Мерки за безопасност, Планове за провеждане и Протоколи от проведен инструктаж отразяващи действителното участие на ищеца /л. 171-239 от делото/.

В показанията си допуснатия при режим на водене от ищеца свидетел И. Б. твърди, че за изпълнение на задълженията си относно обекта „К. р.“ пазачите въоръжена охрана при ответното формирование се явявали в района на Военното училище в гр. Ш. в 07,15 часа за дневна смяна и в 19,15 часа за нощна смяна. След това им бил правен инструктаж, получавали оръжие и боеприпаси, което продължавало около 15 минути. В последствие пътували със служебен автомобил от гр. Ш. и обекта, отстоящ на около 28-30 км, като пътуването през топлите месеци продължавало средно около 45-50 минути, а през зимата – понякога часове. След пристигане на смяната в обекта за охрана, старите и новите пазачи извършвали сдаване/приемане на постовете, продължаващо около 25- 30 минути. Аналогично било времето на тези дейности при връщане на пазачите стара смяна от К. р. до гр. Ш.. По отношение на войскови район „Лагера“, който се намирал в района на града, първоначално пазачите следвало да се явят на територията на поделението в 07,50 /съответно 19,50/ часа, след което в продължение на около 10 минути се осъществявало сдаване/приемане на постовете. След 2014 г. явяването им следвало да бъде във военното училище за инструктаж, оръжието получавали във войскови район „Лагера“, а след приключване на смяната били задължени отново да се връщат във военното училище. След 2015г. и оръжието било получавано и сдавано във военното училище. Свидетелят твърди, че пазачите следвало да участват по график и в стрелби, на стрелбището до кв. Дивдядово, за провеждане на които следвало да се явяват в 08,00 часа в района на Военното училище в града, след което били превозвани до стрелбището. Стрелбите продължавали до обед, като около 12,00 часа се връщали в гр. Ш.. Освен това твърди, че ежемесечно е следвало да присъстват на инструктаж, който след назначаването на полк. С. за Командир военно на формирование 34200 се провеждал непосредствено след завръщането от стрелбите. Свидетелят пояснява, че от ноември 2010 г. до края на 2015 г. бил отговорник на групата за охраната, в чиито състав бил и ищецът, и в това си качество имал задължението да изготвя Графиците за дежурствата на въоръжената охрана във ВР 2320 „К. р.“ и ВР 1289 „Лагера“ и да ги предлага за утвърждаване от командването на поделението – Началник щаб или Заместник – началник щаб, като на шестмесечие лично следял за изравняване на реално положените часове дежурства със законовата норма. Твърди, че служителите на длъжност „Пазач въоръжена охрана“, имали претенции за времето предхождащо и следващо дежурството, като искали да бъде включвано в сумарното работно време на шестмесечие, които свидетелят докато бил отговорник лично поставял на ръководителите утвърждаващи месечните графици, но последните не разрешавали като казвали: „Който не му отърва - там е портала“, поради което и той ги изготвял, както му било разпоредено. На Началник щаба поставял въпроса този труд да бъде заплащан, на което той отговарял „Мен ми е по – лесно да те уволня, отколкото да ти платя извънреден труд“. Съдът намира показанията на този свидетел, като подкрепени от другите писмени доказателства, за логични и правдоподобни.

Свидетелят В. В., твърди, че пътя между гр. Ш. и войсковия район „К. р.“ продължава средно около 35-40 минути. Предвид, че той свидетелства само за част от процесния период – след м. април 2015 г. и само за организацията по транспортиране на пазачите до единия от двата обекта, както и, че работи като шофьор при ответника, съдът цени неговите показанията при условията на чл. 172 ГПК, с оглед всички други данни по делото, с оглед възможна заинтересованост.

В обяснения, допуснати по реда на чл. 176 ГПК, ищецът твърди, че през 2013 г. е живял в с. Ч., което е в близост до ВР 2320 „К. р.“ и от там е пътувал до охранявания обект, но от 01.01.2014 г. започнали да дават оръжието в Ш. и поради това, за да застъпи на смяна, както другите пазачи, идвал до Военното училище в града. Доколкото установеното обстоятелството, че ищецът е живял в с. Ч. се отнася за време предхождащо процесния период, както и, че не са представени други доказателства които да оборват това твърдение, съдът намира дадените обяснения за правдоподобни.

В Заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че количеството часове положен от ищеца извънреден труд, над определените 12 часа дежурство, за периода 01.01.2014 г. – 08.09.2016 г., съобразно Правилата за условията и реда за охрана, на войскови район 2320 и войскови район 1289, включващи: явяване за дежурство, инструктаж и получаване на оръжие, транспортиране до войскови район 2320, приемане/сдаване на постове, връщане от войскови район 2320, предаване на оръжие, както и ежемесечно участие в стрелби и в обучение, възлиза общо на 715.57 ч., равняващи се на обезщетение от 3 319.89 лева.

Представени са и други не относими към правния спор писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предвид установеното по делото, че ищецът е работил като цивилен служител в поделение от състава на БА, то относими към процесното трудово правоотношение са както разпоредбите на ЗОВСРБ така и разпоредбите на КТ – извод който се извежда от чл. 283, ал. 2 ЗОВСРБ, съгласно който статусът на цивилните служители по трудово правоотношение в българската армия се урежда с този закон и с КТ. От доказателствата по делото се установява, че ищецът бил синдикален член, поради което към трудовото правоотношение са приложими клаузите на действалите КТД /2013 г. и 2015 г./. Страните не спорят, че поради особения характер на работата изпълнявана от ищеца, през процесния период 01.01.2014 г. – 08.09.2016 година се налагало същият да полага дежурства. С клаузата на чл. 39 КТД от 16.12.2013 г. /л. 259 от делото/, както и с клаузата на чл. 38 КТД от 29.12.2015 г. /л. 262 от делото/, е определена максимална продължителност на дежурствата - 12 часа, като в тези случаи работното време е следвало да се изчислява сумарно за календарен период, който не може да бъде по-голям от 6 месеца в календарната година, като отработеното в повече от нормалната сумарна норма за този период се явява извънреден труд и е следвало да се заплаща в съответствие с чл. 64, ал. 1 КТД. Спорният между страните въпрос е дали времето предхождащо и следващо действително положеното работно време от 12 часа на смяна, което за охрана на войскови район „К. р.“ е включвало: явяване за дежурство във Военното училище – Ш., инструктаж и получаване на оръжие, транспортиране до войсковия район, приемане/сдаване на постове, връщане във Военното училище – Ш. и предаване на оръжие, а за охрана на войскови район “Лагера“ - явяване за дежурство във Военното училище – Ш., инструктаж и получаване на оръжие след 2015 г., придвижване до войсковия район и получаване на оръжие преди 2015 г., приемане/сдаване на постове, връщане във Военното училище – Ш. и предаване на оръжие след 2015 г., както и времената включващи участие в ежемесечни стрелби и обучения, са били част от работното време на ищеца или не т. е дали тези времена са „извънреден труд“, положен от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗОВСРБ, служителите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от Министъра на отбраната. Според ал. 3 на същата разпоредба, времето за дежурство е служебно време, като съгласно ал. 5 при дежурство не се прилагат разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и ал. 4 ЗОВСРБ. Според КТД /от 2013 г. и от 2015 г./ максималната продължителност на дежурствата е 12 часа, като в тези случаи работното време се изчислява сумарно за календарен период, който не може да бъде по-голям от 6 месеца на календарна година, като отработеното в повече от нормалната сумарна норма за този период се явява извънреден труд и се заплаща. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ - за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време на служителят се изплаща допълнително възнаграждение. Следователно при превишаване на времето за дежурство, което е служебно време, на служещите в БА, следва да се изплащат обезщетения, аналогични на „извънреден труд“. Според легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време, като следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 КТ, извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в закона случаи, сред които е и за извършване на работа във връзка с отбраната на страната – т. 1. Съгласно чл. 136а, ал. 5 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се изплаща като извънреден труд, а съгласно разпоредбата на чл. 150 за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 136а, ал. 1-4 КТ регламентират възможността на работодателя по производствени причини да удължава работното време на работниците и служителите, при което следва да ги компенсира чрез съответно намаляване на работното време в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден, като в противен случай е предвидена възможност служителят сам да определи времето за компенсация, като писмено уведоми за това поне в двуседмичен срок.

Предвид тези правни норми в ЗОВСРБ и наличието на изрични такива в КТ, уреждащи полагането, компенсирането и плащането на извънреден труд от цивилните служители по трудово правоотношение в българската армия, исковата претенцията, както и спорът между страните, следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, вр. чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144, т. 1, вр. 143, вр. чл. 136а, ал. 5 КТ.

В сключения между ищеца и ответника Трудов договор като място на работа е посочено – „в. ф. 34200 гр. Ш.“. От гласните доказателствата по делото се установява, че във „в. ф. 34200 гр. Шумен“ са включени различни войскови райони, между които 1276 /„Военно училище“/, 2320 /“К. р.“/, и 1289 /“Лагера“/. Според действалите в ответното ВФ Правила за условията и реда за охрана във войсковите райони, а и според свидетелските показания, пазачите въоръжена охрана следвало да се явяват по-рано от началото на дежурството във военното училище – Ш., след което им бил извършван инструктаж и им били предавани оръжия и боеприпаси, били превозвани или се придвижвали до охранявания обект, а при пристигането се извършвало приемане/сдаване на смяната. Съответно същите били превозвани или се връщали във военното училище – Ш., където сдавали оръжието. Съгласно Длъжностната характеристика на заеманата длъжност ищецът бил задължен периодично, но не по – малко от веднъж месечно да участва в провеждането на стрелби със стрелково оръжие.

Предвид установеното, че ищецът се е явявал по-рано от установеното време за дежурства, съдът приема, че през този времеви период е бил на разположение на работодател, поради което се явява част от работното му време, като през процесния период е отработил в повече от нормалната сумарна норма за всеки шестмесечен период, тоест положил е извънреден труд. При всяко дежурство този извънреден труд по отношение на обект 2320 /“К. р.“/, възлиза общо на 2,10 минути, от които: 15 минути - за получаване на оръжие и инструктаж във ВР 1276 /„Военно училище“/, около 45 минути - за превозване до охранявания обект, 20 минути - за сдаване на постовете от стара на нова смяна, около 45 минути - за превозване до ВР 1276 /„Военно училище“/ и 5 минути - за сдаване на оръжието, а по отношение на обект 1289 /“Лагера“/ - общо 40 минути от които: 15 минути - за инструктаж и получаване на оръжие, 20 минути – придвижване и сдаване на постовете от стара на нова смяна и 5 минути - за сдаване на оръжието. Установи се, че ищецът е участвал ежемесечно и в стрелби и обучения, съобразно утвърдени графици, както и че му бил извършван ежемесечен инструктаж, като тези дейности продължавали около 4 часа.

От приетото и неоспорено Заключение на допуснатата по делото Съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на часовете, положен от ищецът извънреден труд през процесния период 01.01.2014 г. – 08.09.2016 година възлиза на 715 часа и 34 минути, време отработеното в повече от договореното, като обезщетението за положения такъв е в общ размер на 3 319.89 лева.

С възражение в отговора на исковата молба ответникът обосновава недопустимост на исковата претенция позовавайки се на неспазена процедура по чл. 136а, ал. 1-4 КТ, поради което намира, че правото на ищеца да предяви иск, при прекратяване на трудовото правоотношение, за заплащане на извънреден труд по реда на чл. 136а, ал. 5 КТ е упражнено без наличието на материалноправните предпоставки за това. Процедурата по чл. 136а, ал. 1-4 КТ регламентираща възможността на работодателя да удължава работното време на служител и корелативното право последният сам да определи времето за компенсация за всеки удължен работен ден, като писмено уведоми за това работодателя поне в двуседмичен срок, предполага наличието на „производствени причини“. От една страна „производствени“ са тези причини, които са свързани с дейността извършвана от работника или служителя, а не с други събития, а от друга страна - тези причини следва да водят до сериозни затруднения в предприятието и трудно да могат да бъдат преодолени при липсата на конкретния работник или служител, т. е това са причини които възникват при извънредни обстоятелства. Преценката за наличието на „производствени причини“ е предоставено на работодателя, но във всички той трябва да издаде писмена заповедта, в която да мотивира удължаване работното време на конкретния служител или работник. В процесния случай причините ищецът да е бил на разположение на ответника във времевите периоди преди и след дежурства, за ежемесечни стрелби и инструктаж, са производствени, тъй като пряко са свързани с дейността извършвана от служителя, но работодателят не е представил доказателства те да са възниквали инцидентно, при извънредни обстоятелства, както и не е представил доказателства за наличието на писмен акт обосноващ необходимостта от удължаване работното време на Д.С.Д., като цивилен служител по трудово правоотношение на длъжност „Пазач въоръжена охрана”, през процесния период 01.01.2014 г. – 08.09.2016 година, което да дава право на последния сам, писмено, да определи времето за компенсация за всеки удължен работен ден, поради което настоящият състав на ШРС намира възражението за неоснователно.

Предвид всичко изложен, съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и доказана, поради което ответникът - Военно формирование 34200 гр. Ш. следва да бъде осъдено да заплати на ищецът сума в претендирания размер от 3 319.89 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска (30.06.2017 г.) до окончателното й изплащане.

При този изход на спора по делото искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата сума в общ размер на 132.80 /сто тридесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща дължими държавни такси върху уважения иск, изчислена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК вр чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както и сумата 200 /двеста/ лева – представлява възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за обезщетения за работа, ведно с дължимите лихви, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Р Е Ш И :

Осъжда Военно формирование 34200 с Булстат ***, постоянна дислокация гр. Ш., обл. Ш., ул. „***“ № 1, да плати на Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, сумата 3 319.89 лева (три хиляди триста и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за положен извънреден труд през периода 01.01.2014 г. – 08.09.2016 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 30.06.2017 г. до окончателно плащане, на основание чл. 195, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, вр. чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144, т. 1, вр. 143 КТ.

Осъжда Военно формирование 34200 с Булстат ***, постоянна дислокация гр. Ш., обл. Ш., ул. „***“ № 1, да плати на Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, сумата 500 (петстотин) лева - разноски за платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Военно формирование 34200 с Булстат ***, постоянна дислокация гр. Ш., обл. Ш., ул. „***“ № 1, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сума в размер на 332.80 лева (триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки), от която 132.80 лв. - държавна такса върху уважения иск, изчислена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК вр чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и 200 лв. - възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта, относно присъдените суми за обезщетение за работа, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 25.10.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Решението, в частта за допуснатото предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК, имаща характер на определение, може да се обжалва от ответника, с частна жалба, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 ГПК и чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд гр. Шумен, в едноседмичен срок, считано от 25.10.2017 г. година.

Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи на решението не променя началния момент на срока за подаване на жалба, съответно – частна жалба.

Районен съдия: