Р Е
Ш Е Н
И Е
911/8.12.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четвърти
декември 2017 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1963/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение трето и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на Ф.Ю., ЕГН
: **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “***” № 444, без посочено правно основание и цена
от 3900 лева главница и 2145 лева неустойка.
Ищецът сочи, че ответникът, не изпълнил
договор за отдаване на автомобили при условия на финансово-обвързан лизинг с
опция за прехвърляне правото на
собственост, като не му доставил автомобил съответен на поръчката, а такъв с
дефект. В следствие на това договорът бил развален от лизингополучателя, но
лизингодателят, задържал платената начална вноска – 3900 лева и отказвал да му
я върне. Считайки и, че неустоечна клауза в договора, в полза на лизингодателя
има двустранен характер, иска осъждането му да върне платената начална вноска
по договора в размер на 3900 лева и да му заплати неустойка за забава в размер
на 2145 лева, за периода 18.03.2017г. – 06.07.2017г. и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете неоснователни и
иска отхвърлянето им. Твърди, че не той, а ищецът бил неизправна страна по
договора, поради неплащане в срок на началната вноска в пълен размер, съответно
нямал възможност да развали договора, а и не бил дал подходящ срок за
изпълнение, преди това. Договорът бил прекратен поради негово неизпълнение, а
платеното задържано, съобразно клаузите му.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими и
основателен, този с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а този по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, неоснователен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :
Не се спори от страните, а и приложените
писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – сключване
на договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне правото на собственост на 15.03.2017г и поръчка № 1 от
същата дата. Съобразно уговорките в тях ищецът следвало в 50 дневен срок да
заплати първоначална вноска от 2513,90 EUR
без ДДС, а ответникът в същия срок от постъпването и да достави „…фабрично нов
автомобил…в техническа изправност и комплектност съгласно нормите и
документацията на завода-производител…“ – чл. 1 и чл. 46 от договора. На 16 и
17.03.2017г., ищецът превел по сметка на ответника сумата от 3900 лева. Няма данни,
на коя конкретно дата ответникът е представил на ищеца автомобила за оглед,
освен твърдението в тази насока на последния – 26.04.2017г., но във всички
случаи, това е било преди изтичане на уговорените срокове, предвид писмените
доказателства от кореспонденцията между страните. При огледа, ищецът установил
дефект на задна дясна врата и отказал да получи автомобил в такъв вид. Изпратил
уведомление на ответника, ясно съдържащо срок за изпълнение – 30.05.2017г., в
който поискал да получи автомобил съгласно поръчката си, без дефекти. Освен
срок, уведомлението съдържа желание за прекратяване на договорните отношения
между страните. Не е ясно, кога то е получено от ответника, но също с оглед
кореспонденцията, съдът приема, че това е било поне преди 04.05.2017г., от
когато датира ответния отговор. В него и останалата посочена, ответникът дал
ясно да се разбере, че друг освен представения първоначално за оглед автомобил
няма да достави, категорично отричайки съществуването на дефект, като от своя
страна го уведомил, че ще развали договора, ако той не изпълни задължението си
да внесе цялата уговорена първоначална вноска по договора, а вече внесената ще
задържи, като обезщетение /стр.38, 41, 43/. Приетото заключение на СТЕ, сочи че
на посоченото от ищеца място – задна дясна врата е имало дефект – „специфична
криволинейна следа в неметалното покритие (боята) на автомобила“, която не е могла да бъде причинена
от природно явление – градушка, на каквото бил подложен автомобила няколко
месеца след спомената дата, по недоказани ответни твърдения.
Така приетото за установено доведе до
следните изводи :
-
По
иска с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД – Налични са
всички предпоставки за уважаването му – отпаднало е основанието въз основа на
което ответника е получил сумата от 3900 лева и дължи връщането и. Договорът между
страните е развален от ищеца. Няма законова опора ответното твърдение, че
ищецът не може да развали договора, ако сам е неизправна страна. На първо място
нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, не въвежда изискване за изправност от страната
даваща срок на другата, по двустранен договор, неизпълняваща задължението си, а
на второ, ищецът, само формално погледнато, е бил неизправна страна.
Недвусмислено кореспонденцията между страните сочи, че ответникът въобще е
нямал намерение да изпълни точно задължението си по договора – да достави
автомобил без дефекти, различен от процесния, за който е установено, че е имал
такива, при представянето му за оглед и то от изследван материал предоставен от
ответника. Спорен действително е въпроса, установената криволинейна следа в
неметалното покритие, представлява ли дефект, но с оглед цената на автомобила,
това, че договора касае фабрично нов такъв и съдържащите се в него множество
клаузи, които по отделно и в съвкупност сочат явно несъответствие в правата и
задълженията на страните, най-малко представлява несъвпадане между предложената
и уговорената престация. При това положение, не може да се очаква от ищеца или
друг потребител, да възприеме като точно изпълнение, съответно на чл. 63 от ЗЗД
и с грижата по чл. 302 от ТЗ, предложеното от лизингодателя, а именно автомобил
с дефекти по неметалното покритие и изключва възможността да продължи да
изпълнява договорните си задължение, в случая да внесе остатъка от първоначалната
вноска, респективно ответникът да изисква внасянето и. Подобно разрешение
следва и от разпоредбата на чл. 83 ЗЗД – Р № 64/03.06.2011г. на ВКС по ТД №
558/2010, Iт.о.; Р № 31/22.03.2012г. на ВКС по ГД №
1393/2010г., IVг.о. и др.. От друга страна, само факта, че е
предложил неточно изпълнение, преди падежа на задължението му, не му дава право
да изисква точно изпълнение от насрещната страна. Поради тези съображения
съставът приема, че именно ответника е бил неизправна страна, което го лишава
от възможност да задържи платените му суми, въпреки уговорката от чл. 62 във
вр. с чл. 61.1 от договора, ако се възприеме, че те имат различен характер от
неустойка, а при такъв, с отпадане на основанието.
-
По
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – Както се посочи искът е
неоснователен и само поради липсата на валидна неустоечна клауза в разваления
договор, в ищцова полза. Ответното задължение за неустойка се обосновава с
неравноправния характер на уговорката от чл. 58, от договора, според която лизингополучателя
дължи такава от 0,5% на ден върху стойността на забавени плащания. Дали
клаузата е неравноправна, не е предмет на произнасяне, но ако е такава, тя би
била нищожна и не би се прилагала в отношенията между страните, но нямаше да
създава реципрочни права за насрещната страна. Неравноправните клаузи в
потребителските договори, които не са индивидуално уговорени са нищожни, според
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което изключва възможността да имат правопораждащ ефект, за
която и да е от страните по договора.
На основание чл.
78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски в производството,
като следва : ответникът на ищеца сумата от 891,48 лева и ищецът на ответника сумата от 170,32
лева, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.
Ответникът
следва да заплати по сметка на ШРС и сумата от 190 лева разноски за които е
останал задължен, на основание чл. 77 ГПК – половината от определеното
окончателно възнаграждение на вещото лице, превишаващо първоначално внесения
депозит.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” №
444, да заплати на Ф.Ю., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 3900 лева, в едно със законната
лихва върху нея от 06.07.2017г., до окончателното плащане, получена като част
от първоначална вноска по развален договор за отдаване на автомобил при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на
собственост от 15.03.2017г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Ю.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 444, иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане ответника да заплати сумата от 2145 лева
неустойка по договор за отдаване на автомобил при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост от
15.03.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” №
444, да заплати на Ф.Ю., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 891,48 лева,
разноски в производството.
ОСЪЖДА
Ф.Ю.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 444, сумата от 170,32
лева, разноски в производството.
ОСЪЖДА
„***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” №
444, да заплати по сметка на РС – Шумен сумата от 190 лева разноски за които е
останало задължено.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :