Р Е Ш Е Н И Е

759/18.10.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на единадесети октомври 2017 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1965/2017 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „ДЕЙМОС КОРЕКТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.С.Д., излага, че през 2015-2016 г. поддържал с ответника „БУЛПРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. В., търговски взаимоотношения, като по силата на устно сключен договор и съобразно изискванията на ответното дружество, доставял на последното стоки- машини и материали за отоплителна, вентилационна и соларна техника. Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като ответникът е приел стоките без възражения. За доставените стоки са били съставяни и съответните фактури, като задължението за плащане цената на стоките е следвало да се изпълни в месечен срок от предаване на стоката и представяне на фактурата. Сочи се в молбата, че дължимите суми по част от фактурите са платени изцяло, а за останалата част са извършени частични плащания. С цел доброволно уреждане на отношенията, между страните, на 10.06.2016 г. била подписана спогодба, с която ответникът признавал задължението си за заплащане на сума в общ размер на 8 232, 06 лева по посочени в молбата фактури. Търговските взаимоотношения са продължили и след подписване на спогодбата, като ищецът продължил да доставя стоки на ответника. През 2017 г. ответникът е заплащал суми на ищеца, като при плащането не е посочвал кое от задълженията си погасява, а е отразявал като основание единствено, че плаща по фактури. Страните многократно били водили разговори за изпълняване задълженията на ответника, но същите не дали резултат. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да му заплати следните суми: 5314.43 лева – главница, представляваща продажна цена на предадени на ответника стоки, съгласно сключен между страните договор за търговска продажба на стоки, като за сума в общ размер на 5 105, 09 лева има подписана между страните спогодба от 10.06.2016 г., а за остатъка от сумата, а именно: за 173.69 лв. е съставена фактура № 6671 /03.08.2016 г., и за 35.65 лв.- фактура №6801/31.08.2016 г./. Моли да му заплати и обезщетение за забава, равняващо се на сума в общ размер от 449.14 лева, от която: 204.65 лева- лихва за забава върху главницата от 2208.07 лв., остатък по ДФ № 5700/02.11.2015 г., считано от 01.08.2016 г. до 26.05.2017 г.; 95.85 лева- лихва за забава върху главницата от 1140.35 лв. по ДФ № 5740/18.11.2015 г., считано oт 01.09.2016 г. до 26.05.2017 г., 123.69 лв.- лихва за забава върху главницата от 1639.90 лв., по ДФ № 5778/30.1l.2015 г., считано от 01.10.2016 г. до 26.05.2017 г., и 2.68 лв.- лихва за забава върху главницата от 116.77 лв., по ДФ № 5855/23.12.2015 г. и ДФ № 5962/29.01.2016 г., считано от 01.11.2016г. до 26.05.2017г., както и законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба, до датата на окончателното изплащане на дължимата сума. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за търговска продажба на стоки, като е установена и изискуемостта на вземанията. Установени са и размерите на дължимите плащания.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 922, 58 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „БУЛПРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.В., да заплати на „ДЕЙМОС КОРЕКТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.С.Д., следните суми: 5 314.43 лева /пет хиляди триста и четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки/– главница, представляваща продажна цена на предадени на ответника стоки, съгласно сключен между страните договор за търговска продажба на стоки, като за сума в общ размер на 5 105, 09 лева има подписана между страните спогодба от 10.06.2016 г., а за остатъка от сумата, а именно: за 173.69 лв. е съставена фактура № 6671 /03.08.2016 г., и за 35.65 лв.- фактура №6801/31.08.2016 г./; 449.14 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща общ размер на обезщетение за забава, от която: 204.65 лева- лихва за забава върху главницата от 2208.07 лв., остатък по ДФ № 5700/02.11.2015 г., считано от 01.08.2016 г. до 26.05.2017 г.; 95.85 лева- лихва за забава върху главницата от 1140.35 лв. по ДФ № 5740/18.11.2015 г., считано oт 01.09.2016 г. до 26.05.2017 г., 123.69 лв.- лихва за забава върху главницата от 1639.90 лв., по ДФ № 5778/30.1l.2015 г., считано от 01.10.2016 г. до 26.05.2017 г., и 2.68 лв.- лихва за забава върху главницата от 116.77 лв., по ДФ № 5855/23.12.2015 г. и ДФ № 5962/29.01.2016 г., считано от 01.11.2016г. до 26.05.2017г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху така претендираното главно задължение, считано от датата на завеждане на иска- 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплати сумата от 922, 58 лева /деветстотин двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: