Р Е Ш Е Н И Е

458/14.7.2017г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 13 (тринадесети) юли Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1992 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Г.Е.П. и П.А.П. излагат, че са съпрузи от 27.03.1988 година. От съвместното им съжителство имали родени две деца – понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 27.03.1988 г., когато с акт №***/27.03.1988 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родени две деца – понастоящем пълнолетните Е.П.А., роден на *** г. и А.П.А., роден на *** г. (видно от служебно изисканата справка от Регистър НБД).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 27.03.1988 г. с акт № ***/27.03.1988 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между П.А.П. с ЕГН ********** и Г.Е.П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.А.П. и Г.Е.П. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Г.Е.П. ЗАПАЗВА фамилното име – П..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите не притежават недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност.

4. Молителите нямат претенции да получат част от личното имущество на другия съпруг.

5. Към датата на сключване на споразумението – 10.07.2017 г., молителите не притежават парични влогове, компенсаторни инструменти, облигации или други ценни книжа, представляващи съпружеска имуществена общност. Молителите нямат задължения към банки, кредитори или други лица.

6. Притежаваните от молителите движими вещи, придобити по време на брака, са поделени извънсъдебно и молителите няма да имат претенции един към друг за същите.

7. Ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „М.” № 24, вх. 3, ет. 4, ап. 54, собственост на Община Шумен, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на Г.Е.П..

8. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото, вкл. и адвокатското възнаграждение, се поемат изцяло от молителя П.П..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА П.А.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Г.Е.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: