Р Е Ш Е Н И Е
9/9.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1720 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-001303 от 23.06.2016 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Г.Й.В., с ЕГН**********,*** са
наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца също на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият се явява лично, като
твърди, че не той е управлявал посочения автомобил към момента на извършване на
деянието. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител
на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание първоначално оспорва жалбата. В последното съдебно заседание
заявява, че на база събраните в хода на съдебното производство не може да се
направи категоричен извод, че нарушението е доказано, поради което предоставя
на преценката на съда решението по случая.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Д.А.А. е собственик на лек автомобил
марка „Рено Лагуна“ с рег.№Н4122АХ, който на 03.06.2016 год. бил паркирал пред
дома си на адрес: гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ №18, бл.5, вх.5. Около
17.40 часа на същия ден бил уведомен от негови съседи, че автомобилът му е бил
блъснат от непознат автомобил с марка „Мицубиши Паджеро“. След пристигане на
служители от ОД на МВР и извършване на съответни проверки било установено, че
собственик на втория, участващ в ПТП-то автомобил е жалбоподателят Г.Й.В.. От
записа на намиращата се в близост охранителна камера се установява, че
посочения автомобил, при движение на заден ход, блъска паркирания зад него
автомобил марка „Рено Лагуна“, вследствие на което е бил деформиран редния
десен калник на последния. След съпоставка на двата автомобила било установено,
че по автомобилът на жалбоподателя липсват видими щети от удар. На 08.06.2016
год. бил съставен Протокол за ПТП №1610855, в който е отразено, че втория
участник в посоченото по-горе ПТП е жалбоподателя Г.Й.В. и че по управлявания
от него автомобил марка “Мицубиши Паджеро” с рег. № Н 0015 ВН липсват видими
материални щети. На същата дата – 08.06.2016 год. В. бил съставен и Акт за
установяване на административно нарушение №1303, с бланкетен номер 651053. Актосъставителят е посочил, че нарушителят на
03.06.2016 год. при движение назад не се е убедил, че пътят зад МПС-то, което
управлява е свободен, вследствие на което става причина за ПТП, че като
участник в ПТП не е оказал съдействие за установяване на щетите от
произшествието и не е уведомил съответната служба за контрол на МВР, като е
напуснал произшествието. Като нарушени
законови разпоредби са посочени чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и ”в” от
ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е заявил, че ще изложи
писмени възражения по него в законоустановения срок. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал
писмени възражения, в които излага, че по автомобила му не са били установени
следи от удар, че на посочената дата е предоставил автомобила на друго лице,
чиито данни са били предоставени на служителите на КАТ-Шумен и че описаното от
свидетелите лице не отговаря на неговите външни белези. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №16-0869-001303 от 23.06.2016 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Г.Й.В., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца също на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на свидетелите И.П.П., Х.П.Х., Д.А.А., И.Д. И., З.Б.Н. и Я.В.Н.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил
нарушенията, описани в акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради следните правни
съображения:
Безспорно установено по делото е, че на посочената
дата – 03.06.2016 год. автомобилът на жалбоподателят е бил в гр.Шумен и се е
намирал на ул.“Владайско въстание“ №18,
бл.5, вх.5, както и че на същата улица е бил паркиран и лек автомобил марка „Рено
Лагуна“ с рег.№Н4122АХ, както и че между двете МПС-та е имало ПТП. Не се спори
и че съприкосновението между двата автомобила е станало при движение на заден
ход на автомобил “Мицубиши Паджеро” с рег. № Н 0015 ВН, собственост на
жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче не може да бъде направен
категоричния извод, че именно жалбоподателят е управлявал посочения автомобил
по време на участието му в посоченото ПТП. От разпита в съдебно заседание на
свидетелите И.П.П. и Х.П.Х. и от приложените по делото докладни записки,
изготвени от тях се установява, че същите след проверка на всички регистрирани
автомобили с номер Н 0015 са установили, че втория участващ в ПТП-то автомобил
е именно автомобила, собственост на жалбоподателя. В същото време обаче, в
докладна записка, изготвена във връзка с депозираното от жалбоподателя
възражение, свидетелят И.П.П. е посочил, че е установил, че именно
жалбоподателят е управлявал посочения автомобил по време на ПТП-то чрез
разпознаване по снимков материал, предоставен на свидетелите З.Б.Н. и Я.В.Н.,
при което първата свидетелка не е успяла да разпознае и посочи лицето,
управлявало автомобила, но нейния съпруг – втория свидетел е посочил, че това е
жалбоподателя. В същото време от разпита в съдебно заседание на свидетелката З.Б.Н.
се установява, че тя самата не е възприела и запомнила лицето, управлявало
автомобила на жалбоподателя по време на ПТП-то, а нейният съпруг – свидетеля Я.В.Н.
изобщо не е бил на местопроизшествието в този момент. В тази връзка последният
в съдебно заседание на 21.12.2016 год. заявява, че изобщо не е видял и възприел
водача на автомобила, участващ в станалото ПТП и че е чул единствено удара и е
възприел отдалечаването на автомобила, но не и неговия водач. Следователно от
разпита на свидетелите З.Б.Н. и Я.В.Н. не може да се направи извод, че който и
да е от тях е възприел водача на виновния автомобил, респективно че това е
именно жалбоподателя. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля И.Д.
И., който в съдебно заседание заявява, че лично той е управлявал автомобила на
жалбоподателя по време на станалото ПТП-то, но не е реагирал по никакъв начин,
тъй като не е усетил удара и не е разбрал че е участник в посоченото ПТП. В
същото време, след като е бил уведомен
от В. е депозирал незабавно декларация пред наказващия орган, в която е
посочил, че именно той е управлявал автомобила, а не жалбоподателя.
По делото липсват достатъчно доказателства, въз
основа на които да се направи категоричен извод, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила си по време на станалото ПТП, респективно че именно той
следва да понесе административно-наказателната отговорност за посочените в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушения.
Наличието на едно предположение, че поради посочените
по-горе съвпадения би могло именно жалбоподателят да е втория участник в ПТП не
е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там
и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Имайки в предвид
разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно
постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се
сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата
вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано
и на това основание следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление №16-0869-001303 от 23.06.2016 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Г.Й.В., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца също на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, като необосновано, недоказано
и незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: