Р
Е Ш Е Н И Е
293/26.5.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и пети май през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: М.М.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 1023 по описа на ШРС
за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
17-1729-000119 от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Шумен, с
което на И.А.Т., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.
1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като
моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни от изложените от жалбоподателя правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.А.Т. на 06.03.2017 г.
управлявал лек автомобил, марка “Опел Инсигния Лимузине”, с рег. № В 3803 ВМ,
собственост на А.М.Т., ЕГН **********, като се движел в с. Мадара, обл. Шумен, по
ул. ”Съединение” посока ул.“Мадарски конник“.
При спиране за рутинна проверка от служители при РУ към ОД на МВР – Шумен
било установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй
като е неправоспособен, понеже не е изпълнил
задължението си и не е заплатил наложените му наказания „глоби“ с влезли в
законна сила наказателни постановления, както и не е представил сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка със Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 16-0819-001543/09.07.2016 г. За
констатираното нарушение на нарушителя Т. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бланкетен № 934954 от 06.03.2017 г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние
от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя сочейки, че няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №
17-1729-000119 от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Шумен, с
което на И.А.Т., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.
1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Л. М. и на свидетелят Е.В.В. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията
на свидетелите Р. М. и Е.В.. Съдът кредитира същите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи
от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По отношение,
описаното в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Същественото при производството от
административно-наказателен характер е да се установи дали е спазена
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването, компетентността на актосъставителя, има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/, наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се
установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда
спора по същество.
Преди
всичко следва да се отбележи, че само законосъобразно съставеният акт има
едновременно констатираща, обвинителна и сезираща функция и е предпоставка за
по-нататъшното надлежно развитие и приключване на производството. Поради това,
ЗАНН, в Глава ІІІ, Раздел ІІ “Образуване на административнонаказателно
производство”, предвижда строга система от императивни правила по отношение на
реда и условията за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и изисквания към съдържанието му. От разпоредбата на чл. 37 от ЗАНН
произтича, че акта за установяване на административно нарушение ще бъде
законосъобразно съставен тогава, когато съставилото го лице е едновременно
персонално, териториално и материално компетентно, т.е. овластено в качеството
му на длъжностно лице да съставя актове за определена категория административни
нарушения, в определени териториални граници. Следователно
съществен се явява и въпросът, свързан с компетентността на длъжностното лице,
съставило акта за установяване на
административно нарушение.
От материалите по делото става ясно, че процесния
Акт за установяване на административно нарушение с бланкетен № 934954 от 06.03.2017
г. е съставен от Р.Л.М., който е на
длъжност „полицейски инспектор“ при РУ – Шумен към ОД на МВР - Шумен. При данните, посочени по-горе, съдът приема, че Акт за
установяване на административно нарушение с бланкетен № 934954 от 06.03.2017 г., поставил началото на административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя И.Т., е съставен от материално некомпетентно
лице. Законът за движението по пътищата /ЗДвП/ изрично определя “правата на
съответните служби и длъжностни лица” по аргумент от разпоредбата на чл. 1, ал.
1 от цитирания закон. Контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби по Глава пета. Разпоредбата на чл.
189, ал. 1,
ЗДвП овластява длъжностните лица на службите за
контрол да съставят актовете, с които се установяват нарушенията по този закон.
А съгласно приложената по делото Заповед № 372з-1869/18.05.2016 г. актосъставителя
Р.Л.М.
- полицейски инспектор“ при РУ – Шумен към ОД на МВР - Шумен не е сред тях. Дори, като полицейски орган, да е част от
звено на ОД на МВР – Шумен, сектор “Охранителна
полиция”, група „Териториална полиция“ на РУ - Шумен, то липсват доказателства
за изпълнението на изискванията на т. 1. 1 от последната заповед спрямо него за
“проведено обучение и проверка на знанията, чрез ежегодно полагане на изпит по
ЗДвП” и включването му в цитираната поименна заповед.
При
това положение, решаващият преписката орган е следвало да прекрати
производството с мотивирана резолюция и да укаже да бъде надлежно съставен нов
акт. А доколкото въз основа на съставения от некомпетентен орган акт преписката
вече е решена и е издадено наказателно постановление, то същото следва да се
отмени на процесуално основание. За компетентността на длъжностните лица,
участващи в административнонаказателното производство, съдът е длъжен да следи
служебно. В този смисъл,
съдът намира, че акта за установяване на административно нарушение е съставен
от некомпетентен орган, което води до неговата, респ. и до тази на издаденото
въз основа на него наказателно постановление, незаконосъобразност.
Освен
това, изложените съображения обуславят краен извод за процесуалната незаконосъобразност
на обжалваното наказателното постановление, която не може да бъде поправена в
хода на въззивната му проверка.
Поради всичко изложено по-горе съдът
намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде отменено, без да обсъжда по-нататък доводите на страните за
материалната му законосъобразност.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1729-000119
от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Шумен, с което на И.А.Т.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение
по чл. 150 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: