Р Е Ш Е Н И Е

345/21.6.2017г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

   Председател: Диана Георгиева  

При секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1037/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Б. 2013” ЕООД, с ЕИК 202424081, гр. Шумен, чрез адв. Ю.Р. - ШАК срещу Наказателно постановление № ЗК-38/10.10.2017г. на директора на РЗИ- гр. Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.218, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Санкционираното лице привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В деловодството на ШРС са постъпили писмени бележки, в които моли съда да постанови решение, с което да пътвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект - кафе–клуб „Азаро“, находящ се в гр. Шумен, ул. Съединение № 7.  Кафе – клуб „Азаро“ бил стопанисван от „Б. 2013“ ЕООД гр. Шумен. На 05.08.2017г. охранителят М.П. и сервитьорката Н.Р. пушели цигари в заведението, в близост до един от баровете. Пепелта от цигарите, изтръсквали в порцеланова чинийка за кафе. Клиенти все още нямало. В този момент, около 00,30 часа, свидетелите Е.З.В. и М.С.К. -  инспектори в отдел „ДЗК” при РЗИ Шумен, влезли в заведението за извършване на проверка за спазване на Закона за здравето, при която посоченото обстоятелство било установено. За извършената проверка свид. В. съставила Констативен протокол от 05.08.2016г. На същият ден – 05.08.2016г. били съставени актове за нарушения на физическите лица, нарушили забраната на чл.56, ал.1 от ЗЗдр. Във връзка с горните констатации, свидетелката В. извикала по телефона управителя на „Б. 2013“ ЕООД и на 23.08.2016г. съставила АУАН № 0106 на дружеството-жалбоподател за това, че в обекта се нарушава забраната за тютюнопушене, като М.П. – охрана и Н.Р. – сервитьорка пушат цигари, в нарушение на законово установената забрана. Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан от него със следното възражение: „Ще направя възражение в законоустановения срок. Не съм съгласен“.. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Б. 2013” ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева на основание чл.218, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗдр. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно - от показанията на свидетелите Е.З.В. и М.С.К., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени такива. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Същите непосредствено са възприели действията на М.П. – охрана в заведението и Н.Р. – сервитьорка в заведението от близко разстояние и са установили, че същите пушат. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат полза от твърденията си и не могат да се счетат за заинтересувани или предубедени, при което липсват основания за съмнение в техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Понятието „обществени места” е дефинирано в §1а от ДР на ЗЗ, като процесният кафе-клуб „Азаро“ несъмнено представлява обществено място по смисъла на посочената разпоредба.  От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че на процесната дата в обекта са се намирали две лица, работещи в заведението, които са пушели цигара - обстоятелство, което по начало не се оспорва с жалбата. Допускането на тютюнопушене в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, представляващ закрито обществено място, се явява неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл.56,  ал.1 от ЗЗдр., за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че поради естеството на нарушението посочената норма може да бъде нарушена само от физическо лице, но не и от юридическо такова. Разпоредбата на чл.218,  ал.3 от ЗЗдр. предвижда специална санкция за нарушения на чл.56 от с.з., извършени от юридически лица. При наличието на изрична санкционна разпоредба за юридически лица, които не се съобразяват със забраната по чл.56 от ЗЗ е очевидно, че не са налице условия за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице на претендираното от него основание.  Следва да се отбележи също, че наличието в заведението на заповед, забраняваща тютюнопушенето, както и липсата на пепелници, се явяват правно ирелевантни, тъй като се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна), още повече, че очевидно предприетите мерки в тази насока не са се оказали достатъчни.

Разпоредбата на чл.218, ал.1 от ЗЗ предвижда административно наказание за лице, което наруши разпоредбите на чл.54, чл.56 и чл.56а от същия закон, като в ал.3 на чл. 218 е предвидена санкцията, която се налага за това нарушение, когато нарушителят е юридическо лице. От своя страна разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ гласи: "Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места". Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за съставомерността на административното нарушение е ирелевантно конкретното деяние (действие или бездействие), чрез което е осъществено нарушаването на въведената от закона, забрана. Достатъчно е да е налице обективният факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е свързана само и единствено с поведението на физическите лица - пушачи, а ангажира и поведението на лицата, стопанисващи закрити обществени места, където се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка законът е предвидил санкция и за еднолични търговци и юридически лица, които при стопанисване на подобни обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават тютюнопушене в тези обекти, като е без правно значение дали са допуснали или разрешили с действие или бездействие извършването на тютюнопушене в забраненото за това място.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че в проверения обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател, е извършвано тютюнопушене, с което въведената от закона забрана е нарушена. Без значение е обстоятелството дали се е пушило на една или на няколко маси, дали са били заети една или няколко маси и колко точно. Наличието дори и на едно лице в заведението, което пуши, представлява административно нарушение, за което дружеството носи административно - наказателна отговорност.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Правомощията на директора на РЗИ да издава наказателни постановления за нарушения от вида на процесното са регламентирани в разпоредбата на чл.231, ал.2 от ЗЗ, според който нарушенията по чл.218, ал.1-6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването. При положение, че посочените правомощия произтичат директно от закона, липсата на изрично отбелязване в тази насока в наказателното постановление не представлява процесуално нарушение. Съдът намира също, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата около неговото извършване, като процесуалните права на санкционираното лице не могат да се счетат за накърнени.

 Липсват и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, от показанията на свидетелите се установява, че в заведението се е пушело от работещите в него, а не от клиенти. При това положение не би могло да се счете, че се касае за инцидентна проява в дейността на дружеството. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.218, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗ, предвиждащ специално наказание за нарушения на чл.56 от с.з., извършени от юридическо лице, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е индивидуализирано правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая. При това положение съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № ЗК-38/10.10.2016г. на директора на РЗИ- гр. Шумен, с което на „Б. 2013” ЕООД, с ЕИК 202424081, гр. *****, ул. ******* № **, представлявано от Б.Д. Б. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗдр. За нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като законосъобразно.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: