Р Е Ш Е Н И Е

372/3.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1053 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0042789/15.03.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр.Шумен, ул.”Стоян Чилингиров” №2.

По повод постъпила потребителска жалба от лицето А.Х.И. с вх.№В-03-351 от 06.02.2017 год. на 08.02.2017 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Било установено, че потребителката, подала жалбата, на 09.07.2015 год. закупила от търговеца мобилен телефон, модел “SONY E 2303”. Поради повреда в апарата и след предявени от лицето рекламации, обективирани в съответните сервизни протоколи били извършени три последователни ремонти на апарата, съответно на 02.10.2015 год., 16.11.2015 год. и 21.11.2016 год. На 21.11.2016 год. телефонът бил върнат на лицето, като в сервизния протокол №501846269, като заключение било отбелязано, че телефона се връща работещ и че е призната гаранцията. На 13.01.2017 год. отново се появил същия дефект в апарата, по повод на който потребителката още същия ден подала заявление на основание чл.114, ал.3 от ЗЗП с искане договорът да бъде прекратен и да й бъде възстановена заплатената за апарата сума. На същата дата телефонът бил приет от търговеца, като с писмо изх.№GB-1S5JSUK потребителката била уведомена, че телефонът се намира в сервиза и че диагностиката на устройството не е приключила. Видно от съставения Сервизен протокол №501863300 телефонът бил върнат на 30.01.2017 год. отремонтиран. В тази връзка на 06.02.2017 год. подала жалба до КЗП.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0250293/08.02.2017 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 16.02.2017 год. за представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по искането на лицето Исова за възстановяване на заплатената от нейна страна сума. На 16.02.2017 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, като е представил становище, в което отново заявяват, че считат, че не се налага възстановяване на заплатената от потребителката сума, доколкото телефонът е бил отремонтиран само първия път, а при следващите рекламации са извършвани само тестове и обновяване на софтуера, което не представлявало същински ремонт, а „само актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство чрез свързване към електронните системи на производителя и съответно изтегляне на тази информация и инсталирането й. Това обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи №К-073580/16.02.2017 год. към Констативен протокол №К-0250293/08.02.2017 год. На 17.02.2017 год. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042789/17.02.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042789/15.03.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц.И.Х. и на свидетеля А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е извършил три последователни ремонта на закупения от потребителката мобилен телефон, като се касае за една и съща повреда – проблем при работа на функцията ON/OFF и изключване на телефона, както и че след удовлетворяване на третата рекламация телефонът отново е дал същия дефект, поради което потребителката е поискала разваляне на договора. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото си, да иска разваляне на сключения договор и възстановяване на заплатената от негова страна сума. Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по този начин на 30.01.2017 год. е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган, мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, е наложил наказание в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието с оглед на изложеното по-горе се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е следвало санкцията да бъде наложена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В тази връзка изложеното по-горе относно наличието на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП е основание за налагане на санкция в двойния размер на определената такава в размерите и по правилото на чл.222а от ЗЗП, но не е основание за налагане на санкция в максимален размер. В случай, че административно-наказващият орган е счел, че наказанието следва да бъде наложено именно в този размер, следваше да изложи конкретни мотиви и съображения, обосноваващи преценката му за налагане на този размер на наказанието и за степента на обществената опасност на самото деяние. В този смисъл не е достатъчно посочване на влезлите в сила наказателни постановления, доколкото, както бе посочено по-горе те са основание за прилагане на санкция в двоен размер на определената такава в размерите по чл.222а от ЗЗП, но не и за налагане на такава в максимален размер. В тази връзка съдът намира за правилно и законосъобразно на дружеството да бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП размер, но в нейния двоен размер при приложение нормата на чл.231 от ЗЗП, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Съдът не споделя изложените от дружеството-жалбоподател твърдения за липса на посочени дата и място на извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 08.02.2017 год. в гр.Шумен, в търговския обект на дружеството. В същото време по недвусмислен начин е посочено, че деянието е извършено на 30.01.2017 год. – датата на която дружеството, чрез връщане на апарата - отремонтиран, е отказало да прекрати договора за продажба. По недвусмислен начин в наказателното постановление е посочено и че нарушението е извършено в гр.Шумен на адреса на търговския обект – ул.“Стоян Чилингиров“ №2.

Съдът не споделя и твърденията за липса на подробно описание на нарушението в издаденото наказателно постановление. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление подробно е описано нарушението, като са посочени датите на всяка една от направените от потребителката рекламации, датите на връщане на апарата, извършените действия и обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които наказващият орган е приел, че нарушението е било извършено.

Ето защо съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на дружеството и да са довели до невъзможност същото, чрез неговите представляващи да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и къде го е извършило, а от тук и да организира по един адекватен начин защитата си срещу него.

Съдът не споделя възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП, доколкото сключения между страните договор е договор за лизинг и същия не може да бъде третиран като договор за продажба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор, при невъзможност и след три поредни рекламации и да възстанови заплатената сума. В този смисъл, при създаването на закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията за разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената от страна на потребителя сума, каквато искане е било отправено от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството няколкократно е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, отстранило е три пъти констатирания дефект, поради което и при появя на същия за четвърти пореден път, в рамките на срока по чл.115 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си по чл.114, ал.3 от ЗЗП и да възстанови на потребителя заплатената от негова страна сума, разваляйки сключения между тях договор. А поради изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение. В тази насока и е константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №285/2014 год., Решение № 364 от 11.07.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 280/2013 год., Решение № 227 от 7.05.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 92/2013 год. и др.

Съдът не споделя и твърдението на дружеството – жалбоподател, че по време на трите рекламации и преди връщане на телефона на потребителя не е бил извършван ремонт на същия, а само преинсталиране на софтуера, което не можело да се квалифицира като ремонт по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 от ЗЗП. В този смисъл съдът съобрази, че в представените като писмени доказателства по делото сервизни протоколи по недвусмислен начин е била отразена повредата на телефона по време на неговото предаване в сервиза и заключение при връщането му на потребителя, като е посочено, че гаранцията е била призната при всяка от повредите. В същото време дори да е било извършено посоченото преинсталиране на софтуера, доколкото същото представлява намеса в работата на апарата и е извършено във връзка с направена рекламация за констатирана повреда, доказва, че е била налице нередовност, която е следвало да бъде отстранена. В противен случай не би се стигнало до поява на същия дефект след трикратно предаване на телефона за отремонтиране, респективно след третото му връщане на потребителя.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството санкция следва да бъде намалена от 3000 лева на 1000 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0042789/15.03.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ във вр. с чл.231 от ЗЗП от 3000 /три хиляди/ на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: