Р
Е Ш Е Н И Е
336/15.6.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четиринадесети юни през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: М. Митева
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД
№ 1090 по
описа на ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 9/27.04.2017
г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ към ОД на МВР -
гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Й.М.Х., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателката моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателката се явява лично и с упълномощен представител, като
поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят наказателното
постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като в
съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2017 г. около 13.30 часа полицейски служители
от РУ – Шумен били изпратени ул. “Съединение“ № 62 в гр. Шумен по повод сигнал,
подаден на телефон 112, за нарушаване на обществения ред от страна на лице във вход „А“ на жилищната кооперация,
находяща се на посочения адрес. При пристигане на място полицейските служители
се свързали с подателите на сигнала – свидетелите А.А. и Ю.Х., като последните
им обяснили, че са ги извикали във връзка с поведението на жалбоподателката Й.М.Х.,
която полагала грижи за възрастната си майка, живуща на същия адрес. Освен това
посочили, че поводът за сигнала бил, че жалбоподателката Х. се държала
агресивно във входа на блока, крещяла и била във видимо нетрезво състояние. Впоследствие
полицейските свидетели установили, че жалбоподателката Х. се намира в гаража на
майка си и цепи дърва, при което предприели действия по установяване
самоличността й, с цел изготвяне срещу нея на протокол за предупреждение по чл.
65, ал. 3 от ЗМВР. Във връзка с това установили, че последната не носи и не
може да представи документ за самоличност, явяващо се предпоставка за акт за
установяване на административно нарушение по Закона за българските документи за
самоличност. По тази причина полицейските служители поканили жалбоподателката Х.
да ги придружи до полицейския автомобил, паркиран на съседна улица поради
невъзможност за спиране на ул. „Съединение“ в близост до дом № 62, за да
изготвят необходимите документи. В отговор на предприетите от полицейските
служители действия по служба – установяване самоличността на соченото за
нарушител на обществения ред лице, изготвяне на протокол за предупреждение от
полицейския служител И.И. и съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение по ЗБЛД от страна на полицейски служител Д.Д., жалбоподателката Х.
започнала да се държи грубо и агресивно с тях, като им отправяла обидни думи,
изрази и заплахи, че ще бъдат уволнени. Полицейските служители я предупредили
няколкократно да преустанови словестните атаки и да ги остави да изпълняват
служебните си задължения, но тези предупреждения не дали резултат. С оглед на
това полицай И.И., който се намирал на предната седалка на полицейския
автомобил и съставял акт за установяване на административно нарушение, излязъл
от него и се приближил към нарушителката, при което тя го ритнала с крак в
областта на дясната ръка, след което го ударила по крака и изцапала панталона
му с кал. За да я усмирят, полицейските служители хванали нарушителката за
двете ръце, поставили й белезници и я привели в полицейския автомобил, като
през цялото време последната продължавала да крещи, движела се и ритала вратата
и предната седалка на автомобила. За констатираното нарушение на 19.03.2017 г.
на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 9, като актосъставителят е посочил словестно, че на 19.03.2017 г.
около 13.30 часа в гр. Шумен на ул. „Съединение“ до дом № 62 при извършване на
полицейска проверка Х. противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на полицай И. с
действия, изразяващи се в следното: ритане с крак в дясната ръка на полицай И.,
без обаче да посочи нарушена законова разпоредбата от ЗМВР. Актът е бил
съставен в присъствие на нарушителката, като същата е отказала да го подпише.
Отказът й е удостоверен с подписа на свидетеля Г.Н.Г.. Впоследствие Х. не се е
възползвала от законното си право и не е депозирала писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 9/27.04.2017 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“
при РУ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
на Й.М.Х., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя Д.Х.Д. и на свидетелят И.М.И. свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, свидетеля Г.Н.Г. – свидетел на отказа да
подпише акта, свидетелите А.Д.А. и Ю.С.Х. - свидетели при установяване на
нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от
НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са
показанията на полицейските служители - Д.Д. и И.И., както и на свидетелите А.А.
и Ю.Х., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителката, които дори не са я познавали и не извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват
правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното
административно нарушение по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено. С ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидена възможност да се издават
и устни разпореждания, които съгласно чл. 64, ал. 4 от с. з. са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение или застрашават живота или здравето му.
Според нормата на чл. 264,
ал. 2 от ЗМВР който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с „глоба“
от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
на 19.03.2017 г. около 13.30 часа свидетелят И.М.И. по повод изпълнение на
служебните си задължения заедно със своя колега Д.Д. се е намирал на посочения
по-горе адрес. Също така е установено безспорно наличие на неизпълнение на
устно разпореждане на полицейски орган – полицейски служител И.И. в изпълнение
на функциите му по охрана на обществения ред, отправено към лицето Й.М.Х., както
и противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски
служител при РУ - Шумен при ОД на МВР - Шумен – И.М.И. при изпълнение на
служебните му задължения от страна на жалбоподателката Х., като последната е
извършила действия по ритане с крак в дясната му ръка. Осъщественото от Х.
деяние е противозаконно такова, доколкото видно от установените по делото факти
е извършено умишлено, а именно – било е част от цялостното поведение,
реализирано от лицето, насочено към противопоставяне и незачитане на телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на полицейския служител, съответно не
е предприето при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, които
биха изключили обществената опасност и противоправността на осъщественото
деяние. Т.е. в случая се установява подадено ясно и конкретно разпореждане към
жалбоподателя от страна на полицейски служител, което е било задължително за
изпълнение, тъй като е било необходимо за изпълнение на възложените му функции.
В тази
връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Д. и И.И., от които става ясно, че
при пристигането си на посочения по-горе адрес двамата полицейски служители
освен, че са били облечени в служебна полицейска униформа са се легитимирали
пред жалбоподателката. Следователно служителите са се легитимирали, съгласно
устава и за жалбоподателката е станало ясно, че нареждането се издава от
компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено
недвусмислено и правомерно, като жалбоподателката не е имала основание да му се
противопостави и да не го изпълни. Действията, извършени от страна на жалбоподателката
Х., нарушаващи физическата неприкосновеност на полицай И.И. и изразяващи се в ритане
с крак в дясната ръка на полицейски служител И.И. при задържането й, безспорно
са противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност по време, когато
последният е изпълнявал служебните си задължения. Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите Д.Д. и И.И., доколкото същите са непротиворечи,
кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа
обстановка. И двамата свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателката
и осъществените от нейна страна действия. Следва да се
посочи, че няма пречка административното обвинение да се гради на показанията
на полицаите, тъй като в случая не се установи необективност или
заинтересуваност на показанията им. В тази връзка са и показанията на свидетелите
А.Д.А. и Ю.С.Х., които също непосредствено са възприели действията на
нарушителката. В своите показания посочените свидетели А. и Х.сочат, че на процесната
дата, по повод агресивно поведение на жалбоподателката, която им е съседка и
била в нетрезво състояние са сигнализирали органите на МВР, при идването на
които същата ги обиждала, държала се арогантно и ритнала единия от полицейските
служители. По делото е приложена и Докладна записка от 19.03.2017 г., изготвена
от свидетелите И.И. и Д.Д. – полицаи в ГООР при РУ – Шумен, в която е посочено,
че на 19.03.2017 г. в 13.00 часа в гр.Шумен на ул. „Съединение“ № 62,
жалбоподателката Й.М.Х. била във видимо нетрезво състояние, била агресивна,
нарушила физическата неприкосновеност на ст. полицай И.И., поради което се
наложило да използват физическа сила и помощни средства – белезници за отвеждане
на Й.Х. ***, където същите били свалени, а лицето било в добро физическо
състояние. От страна на жалбоподателката не са представени доказателства, които
да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.
Ето защо, съдът намира, че от всичко
изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката
чрез действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение.
Административно-наказателната разпоредба
на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер
от 500 до 1000 лева за лице, което
противозаконно
наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
Съдът, съобразявайки материалите по
делото намира, че с оглед степента на обществена опасност на нарушителката и на
извършеното от нейна страна деяние, същото не може да бъде квалифицирано, като
престъпление, поради което следва да бъде ангажирана нейната
административно-наказателна отговорност по посочената правна норма.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото време съдът
намира, че наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието в
съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложил е наказание в размер на минималния,
предвиден в закона, излагайки конкретни съображения, поради които е решил да
наложи именно тази санкция, като е преценил тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен
– при извършване на полицейска проверка в гр. Шумен на ул. „Съединение“ № 62,
макар и да не е било изрично посочено, че нарушаването на физическата
неприкосновеност на полицая И. е било до полицейския автомобил, паркиран на
съседната улица - бул. “Преслав“, в близост до търговски комплекс „Сити център“.
Жалбоподателката е присъствала при съставянето на акта, който й е бил съответно
предявен, при което възраженията за нарушено право на защита, се явяват
неоснователни. Не представлява процесуален порок и непосочването цифрово на
конкретното нарушената правна норма от ЗМВР, тъй като нарушената разпоредба е
посочена с езика на закона, по начина, по който е била формулирана от
законодателя. Действително в акта за установяване на административно нарушение не
е посочен цифрово нарушената правна норма. Следва да се отбележи също, че по
силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая извършването на нарушението е
безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин и при
това положение известните непрецизности в акта касателно неотбелязването цифрово
на нарушената разпоредба не представляват основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е
и установената съдебна практика, а именно: Решение № 111/31.03.2017 г., постановено
по КАНД № 52/2017 г. на ШАС, Решение № 47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016
г. на ШАС, Решение № 47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016 г. на ШАС
и др.
Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно -наказателната й отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Относно възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на
нарушението, изразяващо се нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
счита същото за неоснователно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, присъствували при извършване или установяване на нарушението, а при
липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него /чл. 40, ал. 3 от ЗАНН/. Следва да се отбележи, че
за валидността на акта за установяване на административно нарушение е
достатъчно в него да е посочен и документът да е подписан от един свидетел,
доколкото посоченото в закона “свидетели” предполага възможност такива да бъдат
посочвани, с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при
едно евентуално обжалване на наказателното постановление. В случая не е спорно, а и се установява от
представения акт за установяване на административно нарушение № 9/19.03.2017 г.,
че същият е съставен от Д.Х.Д. в присъствието на нарушителката Й.М.Х. и на
свидетел – И.М.И.. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на
един свидетел, не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателката
опорочаване на процедурата, доколкото констатациите, съдържащи се в акта, са
обосновани, а показанията на свидетеля и на актосъставителя, дадени в
производството пред настоящия съдебен състав, са взаимнодопълващи се и са
безпротиворечиви. Не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до
нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в
производството пред административно-наказващия орган, така и в производството
пред настоящия съдебен състав, което в достатъчна степен мотивира извод, че са
спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма
допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на
наказаното лице.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, която разпоредба освен санкционна е и материално - правна, тъй като няма друг законов текст, който да забранява нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган, какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също
така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на
нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение,
поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 9/27.04.2017 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“
при РУ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
на Й.М.Х., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от
ЗМВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: