Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1117/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Е.Н. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-000381/20.04.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не е извършил административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.03.2017г., около 17,20 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Хонда ЦР-В” с ДК№ Н 0729 ВР по ул.”Владайско въстание” в гр.Шумен, в посока от бул.“Ришки проход“ към бул.”Велики Преслав”. На кръстовището на бул.”Велики Преслав” и улицата, по която жалбоподателят се движел, същият предприел маневра завиване на ляво в посока кв.“Дивдядово“. Същевременно срещуположно по ул.”Владайско въстание”, в посока към бул.“Ришки проход“ се движел лек таксиметров автомобил „Киа Рио“ с ДК№ Н 7927 ВА, управляван от св.Т.Л.Т.. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, която в този момент работела в нормален режим. Посочените автомобили навлезли в кръстовището при разрешаващ зелен сигнал и за двете превозни средства. Жалбоподателят обаче не пропуснал насрещно движещия се направо таксиметров автомобил, в резултат от което автомобилите се сблъскали. При това товарният автомобил се завъртял и блъснал със задната си част лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ Н 2812 АР, който изчаквал на бул.“Велики Преслав“ на червен сигнал на светофара. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след извършена проверка на всички обстоятелства на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при завиване на ляво не е пропуснал насрещно движещия се направо лек автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 20.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.Н. била наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К., М.И.Р., Т.Л.Т. и Д.И.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. От особено съществено значение са показанията на св.С., която е очевидец на инцидента, но не се е познавала с никой от участниците в произшествието и няма никакви основания да бъде счетена за заинтересувана или предубедена. Показанията на свидетелите се потвърждават и от останалите доказателства по делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки на автомобилите непосредствено след настъпилото произшествие. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.37, ал.1 от ЗДП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е предприел маневра завиване на ляво, без да пропусне движещия се насрещно таксиметров автомобил, с което е предизвикал ПТП-обстоятелство, което се установява от показанията на свидетелките Т. и С., а и от самия резултат от деянието. Същевременно в показанията си /които, както беше посочено по-горе, се явяват напълно обективни и достоверни/ св.С. е категорична, че таксиметровият автомобил е навлязъл в кръстовището при разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба. При това положение липсват основания да се възприеме фактическа обстановка, различна от описаната в наказателното постановление. При положение, че жалбоподателят е предприел завиване на ляво, след което е настъпило ПТП с насрещно движещ се направо лек автомобил, съдът приема за установено по несъмнен начин, че същият действително не е пропуснал последния, с което е нарушил цитираната разпоредба. За констатираното нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че обстоятелствата около настъпилото произшествие са установени неправилно, тъй като липсват доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка. Не могат да бъдат кредитирани и твърденията, че жалбоподателят е изчакал автомобилите, движещи се направо, както и че се е убедил, че от дясната страна няма друг автомобил. Посочените изявления са голословни, а и се опровергават от настъпилия резултат, при настъпването на който е безспорно, че от дясната страна на жалбоподателя в действителност е имало друг автомобил, като също така не са били налице някакви обективни пречки за своевременното му възприемане /видно и от приложените фотоснимки/. Съдебната практика приема изрично, че водачите на моторните превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение (в този смисъл е Решение № 534 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 587/2009 г., III н. о., НК). Не може да се счете също така, че водачът на таксиметровия автомобил е допринесъл за настъпването на произшествието. Същият се е движел напълно правомерно, навлязъл е в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба и неговият водач не е допуснал нарушения. При това положение изложените доводи в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини ПТП, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация. Не представлява съществено процесуално нарушение посочването в акта само на един свидетел, който не е присъствал при извършването на нарушението, въпреки наличието на свидетели-очевидци. В практиката си ШАС приема изрично, че изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел безспорно съставлява нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, но същото не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането му по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а такова в случая не е налице. Допуснатият порок не е рефлектирал в съществена степен върху правото на защита на санкционираното лице и не е препятствал установяването на обективната истина, тъй като в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели, са разпитани както извършилите проверката полицейски служители, така и очевидците на нарушението. В такива случаи ШАС приема, че не би могло да се възприеме становището за незаконосъобразност на НП на основание допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така каквито и да било извинителни причини за извършването на нарушението, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неприлагане на цитираната норма.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-000381/20.04.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Н.Е.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: