Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1118/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Джей Авто“ ООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление №46-0000068/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят намира, че не е налице неизпълнение на административно задължение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява управителя на дружеството, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.10.2005г. на дружеството-жалбоподател било издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз с №7137. Същото упражнявало превозваческа дейност посредством таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил „Дачия Сандеро” с ДК№ Н2997ВК, управляван от лицето М.Д.С., който бил и собственик на превозното средство. По отношение дружеството-жалбоподател от Община Шумен било издадено Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9/01.01.2017г., в списъка към което бил включен и посоченият автомобил. На гърба на Разрешението обаче не били вписани имената на М.С. като водач, извършващ дейността от името на „Джей Авто“ ООД, но за своя сметка. На 17.03.2017г. служители на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Общината, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 27.03.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че не е осигурило разрешение за таксиметров превоз на пътници с всички необходими реквизити, а именно- не е вписан водачът С.. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 11.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Джей Авто“ ООД-гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.34, т.1, във вр. с чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.С.С., К.Л.К., Ц.Ю.В. и Р.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.К. и Ю. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Тримата също така не извличат никаква полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Показанията на св.С. не допринасят съществено за изясняването на фактическата обстановка по делото. Същият освен това е ангажиран с дейността на санкционираното дружество, при което по начало а налице основание за съмнение в неговата обективност и незаинтересованост. Поради това съдът не кредитира твърденията на посочения свидетел и не отчете същите при формирането на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници задължава превозвачите да осигуряват на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози. Документите, необходими за извършване на такива превози, са посочени в чл.31 от Наредбата. Първият от изброените документи, които водачът следва да носи, е разрешението за извършване на таксиметрови превози /чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата/. Предвид издаденото Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, дружеството-жалбоподател се явява „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП, тъй като представлява юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В това си качество същото е било натоварено със задължението по чл.34, ал.1, т.1 от Наредбата. За надлежното изпълнение на това задължение е било необходимо не само на водачите да бъдат предоставени всички необходими документи, но и да се осигури съответствие на документите /в т.ч. и на разрешенията за извършване на таксиметров превоз/ с нормативните изисквания. Едно от изискванията, на които следва да отговаря разрешението за извършване на таксиметров превоз е визирано в чл.24а, ал.1 от ЗАвП, според който в разрешението следва да се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В процесния случай лицето М.С. е извършвало такава дейност от името на жалбоподателя, но за своя сметка, поради което неговите данни е следвало да бъдат вписани в Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници №9/01.01.2017г. /копие, издадено за автомобил с рег.№ Н2997ВК/. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в настоящото производство, че в разрешението, представено от С. на проверяващите, не са били вписани неговите данни. Доколкото дружеството-жалбоподател, в качеството си на превозвач, е било натоварено със задължението да снабди водача с разрешение, отговарящо на всички нормативни изисквания, а процесното такова не е отговаряло на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАвП, съдът намира, че „Джей Авто“ ООД не е изпълнило надлежно вмененото му задължение. Съдът намира, че ненадлежното изпълнение на това задължение следва да се приравни на неизпълнение на същото, тъй като резултатът е идентичен с липсата на изпълнение- в случая- не е налице валиден документ. По този начин дружеството действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с чл.34, т.1 от Наредба №34/99г., за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че управителят е счел за нередно да „драска“ върху разрешението, а вместо това е издал служебно удостоверение на водачите, което да представят ведно с разрешенията. На първо място, по силата на чл.24а, ал.1 от ЗАвП разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, като именно това са лицата, които следва да попълнят всички необходими реквизити, вкл. и данните на водача, т.е. превозвачите нямат нито правото, нито задължението да вписват сами тези данни. Същите обаче са задължени да предприемат необходимите действия за снабдяване на водачите с надлежни разрешения, в които техните данни да бъдат отразени, като за целта е необходимо да представят в Община Шумен необходимите документи, удостоверяващи наличието на съответните изисквания, както и да предоставят данните за водачите. Като не е предприело необходимите действия в тази насока, дружеството несъмнено е допуснало процесното неизпълнение на административно задължение. На следващо място, не обуславя отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя приложеното по делото удостоверение, изходящо от дружеството, в което се съдържат данните на водача на процесния автомобил, както и указания същото да бъде носено непрекъснато и представяно на контролните органи заедно с разрешението. Проверяващите не съобщават подобно удостоверение да им е било представено при проверката, поради което и при липсата на обективни доказателства в тази насока не би могло да се приеме за установено, че такова удостоверение изобщо е съществувало в този момент, нито че е било представено от водача. Дори и последният да е разполагал с посоченото удостоверение и да е представил същото на проверяващите обаче с това по никакъв начин не биха били удовлетворени нормативните изисквания. Разпоредбата на чл.24а, ал.1 от ЗАвП изисква вписване на данните на водача именно на разрешението за таксиметров превоз на пътници, а не представянето на свободно избран от превозвача документ. Отново следва да се подчертае, че вписването на данните за водача се извършва едва след представяне на необходимите за това документи и след удостоверяване на определени обстоятелства, от надлежно длъжностно лице, като очевидно издаването на удостоверение от самия превозвач по никакъв начин не гарантира, че същият е изпълнил съответните изисквания.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отпадане на отговорността на жалбоподателя за осъщественото неизпълнение на административно задължение, установено с чл.34, т.1 от Наредба №34/99г. Наказанието също така е определено правилно, във фиксирания размер на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неконкретизирането на нарушената точка от чл.34 от Наредбата е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление. Действително, както в акта, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление липсва посочване на нормата, установяваща изискване за вписване на данните на водача в разрешението, а именно- тази на чл.24а, ал.1, т.1 от ЗАвП. В практиката си обаче ШАС приема изрично, че наличието на известна непрецизност не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането ѝ по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая такова накърняване на процесуалните права на жалбоподателя не е налице. От самия текст на жалбата и от представеното удостоверение, изходящо от дружеството, е видно, че на санкционираното лице е било известно процесното нормативно изискване, като същото не е било затруднено да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Този извод се подкрепя и от приложеното по делото копие от писмо от Община Шумен /л.17/, с което превозвачите, сред които и жалбоподателя, са били уведомени за изискването на чл.24а, ал.1 от ЗАвП, при което и не би могло да се приече, че санкционираното лице е било затруднено при възприемането на обстоятелствата около нарушението и при организирането на защитата си.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му. Напротив, в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без да разполага с надлежно разрешение, което обуславя и извода за значителната тежест на нарушението. Не са налице основания за извод в обратна насока предвид представеното удостоверение, съдържащо данните на водача, тъй като, както беше посочено по-горе, от една страна липсват достоверни доказателства същото да е съществувало към момента на проверката, а от друга- с издаването му по никакъв начин не се удовлетворяват нормативните изисквания, а се цели заобикаляне на закона.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000068/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на „Джей Авто“ ООД- гр.Шумен, с ЕИК:127593063, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: