Р Е Ш Е Н И Е
375/4.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1120 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №46-0000022 от 16.03.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация”-гр.Шумен, с което на И.М.А., с ЕГН**********,*** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 20 лева /двадесет лева/ на
основание чл.181, т.7 от ЗДвП и “глоба” в размер на 700 лева /седемстотин лева/
на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв.С.С. от АК-С., като
поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена, а наказателното постановление
- отменено.
За ИА “Автомобилна
администрация”-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Нур-транс-2013“ ЕООД, с ЕИК202869035, притежавала
лиценз №10091 за международен автобусен превоз на пътници. На 24.02.2017 год. жалбоподателят
И.М.А. управлявал автобус от категория М2, марка Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ, с
рег.№СС2800МС, собственост на посочената по-горе фирма, като извършвал превоз на
пътници по редовна автобусна линия от гр.Шумен за гр.Силистра, съгласно
маршрутно разписание №19101 и пътен лист серия А №001447. Около 14.10 часа бил
спрян за извършване на рутинна проверка в гр.Шумен, на ул.“Софийско шосе“, до
входа за Хиподрума. Било констатирано,
че водачът превозва по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на управлявания от него автобус, като превишението било с трима
пътници, както и че не е издал документ за платена превозна цена на 14
/четиринадесет/ пътника, за които бил съставен списък, в който пътниците
собственоръчно вписали трите си имена и ЕГН. След констатиране на нарушението
бил повикан друг автобус, собственост на превозвача „Нур-транс-2013“ ЕООД, с
помощта на който били извозени пътниците. За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №227807
от 24.02.2017 год., в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния са
нарушени разпоредбите на чл.133, ал.1 от ЗДвП и чл.37а, т.7 от Наредба №2 от
15.03.2002 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е
подписан от него, след като е изложил възражения. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №46-0000022 от 16.03.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация”-гр.Шумен, с което на И.М.А., с ЕГН**********,*** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 20 лева /двадесет лева/ на
основание чл.181, т.7 от ЗДвП и “глоба” в размер на 700 лева /седемстотин лева/
на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя К.Л.К.
и на свидетеля Ц.Ю.В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.133 от ЗДвП Забранява
превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство. В настоящия случай от материалите
по делото се установява, а и не се спори между страните, че управлявания от жалбоподателя
автобус е бил регистриран за превозване на 19+1 броя пътници, както и че по
време на осъществявания обществен превоз на 24.02.2017 год. в автобуса са се
намирали трима пътници в повече от разрешеното. В подкрепа на този извод са
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К.Л.К. и Ц.Ю.В., които лично са възприели намиращите се в автобуса
пътници и чрез тяхното преброяване са установили, че същите са 22 на брой. Това
обстоятелство е станало причина да бъде потърсен друг автобус, на който да
бъдат прехвърлени пътниците, надвишаващи допустимата бройка.
А с оглед на изложеното настоящият състав намира,
че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят,
превозвайки по-голям брой пътници /22/ от определения в свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство /19+1/, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.133,
ал.1 от ЗДвП. Настоящият състав намира,
че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото именно той е бил водач на посочения автобус в момента
на извършване на превоза, респективно и на проверката.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.181, т.7 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер до 50
лева водач на моторно превозно средство, който превозва пътници над определения
брой места. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, налагайки наказанието в размер към законоустановения
минимум, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с
обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път.
Съдът не споделя твърденията за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на наказателното постановление,
изразяващо се в неправилно посочване на нарушената санкционна разпоредба.
Въпреки, че в жалбата това твърдение не е достатъчно конкретизирано, като не е
посочено според жалбоподателя в какво точно се състои несъответствието, по
изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната
санкционна разпоредба както за деянието, описано в пункт първи на наказателното
постановление, а така също и по отношение на нарушението по пункт втори от
същото.
А с оглед на изложеното съдът намира, че
наказателното постановление по отношение на нарушението, описано в пункт първи
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
втори на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №
2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници
е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците
не са предварително снабдени с такива документи. В настоящия случай от
материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че
жалбоподателят, в качеството си на водач па посочения автобус е осъществявал
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия. Следователно същият е
имал задължение да издава документи за платената за превоза цена, в случаите,
когато пътниците не са предварително снабдени с такива. От разпита в съдебно
заседание на свидетелите К.Л.К. и Ц.Ю.В. се установява, че по време на
извършване на проверката в управлявания от жалбоподателя автобус са пътували
общо 22 пътника, като 14 от тях не са имали издаден документ за платена
превозна цена за извършвания превоз. В подкрепа на този извод е и представения
като писмено доказателство по делото списък, съставен по време на извършване на
проверката, в който посочените 14 пътника, на които не е бил издаден билет,
собственоръчно са изписали трите си имена и единен граждански номер. В тази връзка свидетелите К. и В. в съдебно
заседание на 21.06.2017 год. заявяват, че посочените в представения списък лица
не са имали билет и не са представили такъв по време на проверката.
А с оглед на изложеното настоящият състав намира,
че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят като
не е издал на четиринадесет от пътуващите в автобуса пътници документ за заплатената
от тях превозна цена, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002
год.. на МТ. Настоящият състав намира, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно
той е бил водач на посочения автобус в момента на извършване на
проверката.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.94, ал.1 от ЗАвтП, съгласно която Който не издаде документ за платена
превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба в
размер на 700 лева. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в
посочената разпоредба глоба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното
постановление в частта по пункт втори също се явява законосъобразно и правилно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът намира за правилна и законосъобразна и
преценката на административно-наказващият орган относно невъзможността нарушението
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че осъществяваната от страна на
жалбоподателя дейност – обществен превоз на пътници се характеризира с висок
риск за здравето и живота на превозваните с автомобила пътници. В този смисъл
както Законът за автомобилните превози, а така също и подзаконовите актове по
неговото прилагане, в това число и
Наредба №2 от 15.03.2002 год. на МТ поставят особени изисквания за
осъществяване на този род дейност. Именно с оглед по-високия риск за здравето и
живота на превозваните пътници разпоредбите на ЗАвП и подзаконовите нормативни
актове, свързани с неговото прилагане изискват множество изчерпателно посочени
документи, които следва да бъдат изготвени преди извършване на превоза на
пътници. При преценка на конкретното деяние съдът съобрази и обстоятелството,
че нарушението касае неиздаден документ за извършен превоз на четиринадесет лица,
а не само на едно лице, което не може да бъде възприето като инцидентна проява
в поведението на водача. В същото време се касае и за превишаване на максимално
допустимия брой от пътници, което само по себе си крие по-висок риск за тяхното
здраве, с оглед липсата на достатъчно седалки и необходимостта от пътуването им
в право състояние. А с оглед на изложеното не може да се направи извод, че
конкретното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от този род, което само по себе си да обоснове извода,
че същото може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Поради всичко изложено по-горе и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000022 от 16.03.2017
год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на И.М.А.,
с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
20 лева /двадесет лева/ на основание чл.181, т.7 от ЗДвП и “глоба” в размер на
700 лева /седемстотин лева/ на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: