Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1150/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен, срещу Наказателно постановление № 27-000214/28.04.2017г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, като привежда и доводи за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание детската градина -жалбоподател изпраща процесуални представители, които поддържат жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Във връзка с дейността си детската градина ангажирала работници по трудово правоотношение, на които следвало да осигури здравословни и безопасни условия на труд. На 23.05.2013г. било извършено измерване от акредитирана лаборатория на фактора осветеност /от общо изкуствено осветление/ на работните места в детската градина. След тази дата обаче ново измерване не било извършено. На 09.03.2017г. от Г.П.Г.-гл. инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство в посочената ЦДГ, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 31.03.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на детската градина за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на нейната дейност, не е изпълнила задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е извършила измерване от акредитирана лаборатория на фактора на работната среда осветеност на работните места в детската градина за установяване на съответствието на работната среда с нормите и изискванията за здравословни безопасни условия на труд. Актът бил съставен в присъствието на директора на детската градина, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 28.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.7, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 78, ал.2 и чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по работните места и при използване на работното оборудване/ обн. ДВ, бр.88/1999 г./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите Г.П.Г., С.Г.Т., Ф.А.Н. и С. Тодоров С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.29, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование детските градини като институции в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Като юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, детската градина-жалбоподател има качеството „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда. Според разпоредбата на чл.4 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите. От своя страна чл.7 ал.1 от с.з. предвижда, че работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. По силата на втората алинея на цитираната норма минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд следва да се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. В изпълнение на това нормативно изискване е издадена Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в чиято Глава пета, Раздел I са въведени определени изисквания към осветлението на работните места. Конкретно чл.78, ал.2 от Наредба №7 изисква качествените показатели на осветителните уредби и устройства да се установяват с периодични измервания. В същото време, по силата на чл.217, ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата установяването на съответствието на работната среда с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска, като необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска, от звена и специалисти на работодателя и/или от упълномощени от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" юридически и физически лица. Нормата, установяваща периодичността за изпълнение на това задължение, е тази на чл. 381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането/ обн.ДВ, бр.26/2008 г./, според която в процеса на експлоатация осветителните уредби следва да се подлагат на периодична проверка, като най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност.

В конкретният случай контролните органи при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство са констатирали, че детската градина не е извършвала периодични измервания за установяване качествените показатели на осветителните уредби за обекта, като не са били налични протоколи, доказващи извършване на периодични измервания най-малко един път годишно-обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. С това жалбоподателят действително е нарушил изискванията, съдържащи се в чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 78, ал.2 и чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по работните места и при използване на работното оборудване/ обн. ДВ, бр.88/1999 г./, във вр. с чл. 381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането/ обн.ДВ, бр.26/2008 г./.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче, при извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление се приема, че нарушението се изразява в неизвършване на измерване от акредитирана лаборатория на фактора на работната среда „осветеност“ на работните места в детската градина за установяване на съответствието на работната среда с нормите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. На практика обаче санкционираното лице е извършило такова измерване, видно от приложения по делото Сертификат за контрол от 23.05.2013г. В действителност нарушението се изразява в това, че такова измерване не е било извършвано периодично и ежегодно, а не че изобщо не е било извършвано. В наказателното постановление обаче не е посочено, че измерването следва да се извършва периодично. Не е посочено също така дали периодичността е определена от работодателя или евентуално е посочена в нормативен акт, като съответният период не е отразен нито в АУАН, нито в НП. Единствено в показанията на проверяващите се сочи, че задължението на работодателя да проверява качеството на осветителната уредба е ежегодно, но това обстоятелство не е отразено при описанието на нарушението, а и не е посочена правната норма, която го установява- в случая- чл. 381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането. При това положение е видно, че обстоятелствата около нарушението не са описани по начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършило, тъй като по никакъв начин не става ясно, че работодателят е бил натоварен със задължението за периодично измерване на процесния фактор на работната среда и не е издирена нормата, според която това задължение следва да се изпълнява ежегодно /а издирването на относимата разпоредба далеч не е безпроблемно/.

На следващо място съдът констатира, че датата на извършване на процесното неизпълнение не е установена правилно. За такава е приета датата на извършване на проверката. Този подход е допустим при невъзможност действителната дата на извършване на нарушението да бъде установена. В случая обаче е налице Сертификат за контрол, установяващ последната дата, на която е било извършено измерване на осветеността на работните места, като датата на извършване на процесното неизпълнение би следвало да кореспондира по определен начин на тази на издаване на сертификата, тъй като нарушение е налице след изтичане на една година от момента на последната проверка. Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си, но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове. В случая нарушение е било налице на 24.05.2014г., като след тази дата се установява едно трайно неправомерно състояние. Посочената дата не съвпада с тази на проверката.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление не съдържа необходимите съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Допуснатият порок представлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление. Този извод се споделя и от ШАС /изрично- в решението по КАНД №1/2012г., касаещо сходен случай/, а и от други съдилища /напр. АдмС – Варна в Решение № 407 от 21.02.2013 г. на по к. а. н. д. № 12/2013г./.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27-000214/28.04.2017г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен, с ЕИК:000926126, в качеството ѝ на работодател, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: