Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1151/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен, срещу Наказателно постановление № 27-000215/28.04.2017г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, като привежда и доводи за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание детската градина -жалбоподател изпраща процесуални представители, които поддържат жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Във връзка с дейността си детската градина ангажирала работници по трудово правоотношение. На 30.01.2017г. бил сключен трудов договор между ЦДГ „Червената шапчица“ и лицето Н.М.А., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „готвач в ДГ“. Поради влошените метеорологични условия Уведомление по чл.62, ал.3 от КТ било подадено на 31.01.2017г. Н.А. обаче постъпила на работа още на 30.01.2017г., въпреки че не й било връчено копие от Уведомлението, заверено от ТД на НАП, офис -Шумен за регистрация на сключения с нея трудов договор. Такова копие било връчено на лицето на следващия ден, след регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП-офис Шумен. На 09.03.2017г. от Г.П.Г.-гл. инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство н посочената ЦДГ, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 31.03.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на детската градина за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на нейната дейност, е допуснала до работа като готвач лицето Н.А. на 30.01.2017г., без да ѝ е предоставен преди постъпването на работа екземпляр от уведомление за регистрацията на трудовия ѝ договор от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на директора на детската градина, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 28.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите Г.П.Г., С.Г.Т. и Н.М.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.29, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование детските градини като институции в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Като юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, детската градина-жалбоподател има качеството „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда. Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Н.А. е било допуснато до работа като готвач на 30.01.2017г.- преди сключеният с нея трудов договор да е регистриран в ТД на НАП, като копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП, ѝ е било връчено на следващия ден.

Макар и действително да е налице нарушение на забраната по чл.63, ал.2 от КТ обаче, съдът намира, че не е налице административно нарушение. Според разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при крайна необходимост. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към Наказателния кодекс относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Институтът на крайната необходимост (чл. 13 от НК) представлява обстоятелство, изключващо отговорността, поради което и съответната нормативна уредба намира субсидиарно приложение в производството по ЗАНН. Крайната необходимост съставлява състояние, при което се нарушават определени правила за поведение (в случая правилата на КТ) за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Според правната теория с деянието, извършено при крайна необходимост, се реагира срещу опасност от предстоящо увреждане на съществуващи обществени отношения, в резултат от което се причиняват известни вреди, т.е. изменя се отрицателно съществуващата действителност. Тези увреждания на съществуващите отношения обаче са обществената цена за предотвратяване на други вреди, които биха настъпили, ако защитното деяние не се осъществи /“Наказателно право. Обща част“-Ал.С./. В случая от данните по делото се установява, че директорът на градината-М.Б. е била в невъзможност да се придвижи до гр.Шумен на датата на сключване на процесния трудов договор, от една страна поради тежките зимни условия, а от друга- поради обстоятелството, че назначената учителка е била в отпуск и не е имало компетентно лице, на което да повери грижите за децата в детската градина /видно от показанията на св.А./. Не е разполагала и с електронен подпис, което е представлявало пречка за подаването на уведомление по електронен път. В същото време започването на работа на новоназначеното лице е било абсолютно необходимо с оглед приготвянето на храна за децата и осигуряването на допълнителни грижи. При това положение съдът приема, че нарушаването на забраната по чл.63, ал.2 от КТ е извършено поради крайна необходимост- за да се съхранят интересите на децата в детската градина и да им се осигурят необходимите им грижи, в резултат от което е причинено известно увреждане на обществените отношения, свързани с гарантиране правата на работниците, като отрицателните последици за децата в противен случай биха били много по-съществени от забавянето само с един ден на връчването на копие от съответното уведомление на лицето Н.А.. При това положение се налага извода, че описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като е извършено при условията на крайна необходимост и следователно не представлява административно нарушение. За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН или за липса на обществена опасност на деянието. В тази връзка следва да се отбележи, че за маловажните нарушения на КТ е предвиден специален състав, а именно- чл.415в, ал.1 от КТ, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, а възможността за приложение на цитираната специална норма по отношение нарушения от вида на процесното е изрично изключена по волята на законодателя /чл.415в, ал.2 от КТ/. От своя страна легалната дефиниция на понятието „административно нарушение“, съдържаща се в чл.6 от ЗАНН, изобщо не включва признак „обществена опасност“, а с определена обществена опасност се отличават единствено деянията, квалифицирани като престъпления.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Следва да се отбележи също, че налагането на процесната санкция не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН, тъй като нарушението на забраната по чл.63, ал.2 от КТ не е предприето поради неуважение към установения правен ред и следователно не е налице необходимост от предупреждение и превъзпитание на санкционираното лице. С оглед наличието на абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, каквато е липсата на нарушение, не следва да се обсъждат изложените в жалбата доводи за наличие на съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27-000215/28.04.2017г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на Детска градина „Червената шапчица” –с.Вехтово, обл.Шумен, с ЕИК:000926126, в качеството ѝ на работодател, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: