Р Е Ш Е Н И Е

417/31.7.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1182 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №255280 – F289827/16.03.2017г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ на Д.Т.К., ЕГН ********** е наложена “глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателката моли НП да бъде отменено , тъй като счита че същото е издадено в противоречие на закона. Излага доводи, че вмененото нарушение не е доказано. Оспорва и обстоятелството, че се касае за реализиран доход. Прави възражение, че е изтекъл три месечния срок от открИ.не на нарушението, съгласно чл.34 от ЗАНН. В съдебно заседание редовно призована не се явява.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. Депозирано е писмено становище, в което оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 24.04.2015г. жалбоподателката Д.Т.К. *** годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ . Декларирани са доходи в общ размер 20 879.47 лева, от които в Приложение №1 – 20 257.72 лева доходи от трудови правоотношения и в Приложение №3 – 621.75 лева - доходи от друга стопанска дейност – възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Във връзка с направено от жалбоподателката искане за възстановяване на надвнесена сума за данъци, с Резолюция №1603796/20.12.2016г. на св. И.И.П. – ст. Инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна, офис Шумен, било възложено извършване на проверка на Д.К.. При извършване на справка в информационните масиви, св. П. установила несъответствие между данните посочени в ГДД за 2014г. и данните, получени по реда на чл.73 от ЗДДФЛ от предприятията и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, за изплатени през 2014г. суми на физически лица. В ГДД не бил посочен получен от жалбоподателката доход в размер на 439.20 лева от „АБОТ ПРОДЪКТС“ ЕООД с ЕИК 130461755. Въз основа на връчено Искане за представяне на документи № 5983/21.12.2016г. платецът на дохода„АБОТ ПРОДЪКТС“ ЕООД, с променено наименование от 16.04.2015г. на „МАЙЛАН“ ЕООД с ЕИК 130461755, е представил на 23.12.2016г. Служебна бележка изх.№14Е – 084/23.02.2015г. за доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ, издадена съобразно разпоредбата на чл.45 ал.7 от ЗДДФЛ, за получен през 2014г. доход в размер на 439.20 лева от жалбоподателката. Представил е и удостоверение изх. №555/23.12.2016г., в което е посочено, че Д.К. е била финансово подпомогната с настаняване и регистрационна такси на Национална конференция по неврология на стойност 439.20 лева.

Св. И.П. констатирала, че Д.Т.К. не е декларирала в ГДД чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ всички получени през 2014г. доходи, респективно е определен данък в по – малък размер, поради което на 02.02.2017г. съставила срещу К. АУАН № F289827, който бил връчен на жалбоподателката на 06.02.2017г. При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ на Д.Т.К., ЕГН ********** е наложена “глоба” в размер на 100 лева. НП й е връчено лично на 18.05.2017г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И. И.П.. Разпитана в с.з. свидетелката потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.50, ал.1 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е осъществен от жалбоподателя. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Съгласно чл.12 ал.1 облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл.13 ал.1 от ЗДДФЛ е посочено кои доходи са необлагаеми.

Безспорно за Д.Т.К. като данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДДФЛ придобило доходи през 2014г. е възникнало задължението по чл.50, ал.1 от Закона да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2014г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че в ГДД за 2014г. жалбоподателката не е декларирала получен доход в размер на 439.20 лева, с която сума е била финансово подпомогната с настаняване и регистрационна такса на Национална конференция по неврология и която сума представлява доход от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ. За посочената сума дружеството - платец на дохода от други източници по чл. 35, е издало служебна бележка по образец и е подало данни за това по реда на чл.73 от ЗДДФЛ. Сумите, с които се покриват разходите на медицинските специалисти по повод участието им в различни промоционални срещи и научни конгреси нямат специално данъчно третиране в ЗДДФЛ, поради което са приложими общите разпоредби на закона. Доколкото не се явяват необлагаем доход , съгласно чл.13 ал.1 от ЗДДФЛ и не са освободени от облагане на друго правно основание, следва да се третират като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ дори, когато сумите не се плащат директно на физическите лица – участници във въпросните срещи и конгреси, тъй като съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Предвид изложното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на вмененото нарушение.

По отношение на субективната страна съдът намира, че нарушението е извършено по непредпазливост. Разпоредбата на Чл. 45. ал.7 от ЗДДФЛ задължава предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35 да издаде за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец и да предостави същата на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. В приложената по делото Служебна бележка изх.№14Е – 084/23.02.2015г. за доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ, издадена съобразно разпоредбата на чл.45 ал.7 от ЗДДФЛ, в графата „Дата на предоставяне“ и „Подпис на лицето, на което е предоставена служебната бележка“ липсва отбелязване, поради което не се установява да е била предоставена на жалбоподателката или на упълномощено от нея лице, поради което съдът намира, че не се касае за умишлено нарушение.

Съдът намира за неоснователен доводът, че актът за установяване на административното нарушение е съставен извън срока визиран в чл.34 от ЗАНН. В настоящият случай за дата на откриване на нарушителя следва да се приеме 23.12.2016г. - датата на извършване на проверката, при която било установено нарушението. В случая в хипотезата на цитираната разпоредба на ЗАНН, както нарушението, така и нарушителят са станали известни на наказващият орган на тази дата. Срокът започва да тече от момента, в който компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода, че лицето е извършило процесното нарушение, формирали извода си за нарушението и нарушителя. На 23.12.2016г. ТД на НАП е узнала , че има извършено нарушение. От тази дата тече тримесечният срок за съставяне на акта. При съставяне на акта е спазен срока по чл.34 от ЗАНН.

Настоящият състав обаче счита, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на конкретното нарушение, обществената опасност на нарушителя.

Действително обществените отношения, които са предмет на регулиране от ЗДДФЛ са важни, тъй като се касаят данъчното законодателство. Но също така следва да се преценява и конкретното нарушението, което се санкционира, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината, както и причините способствали за извършването му. В настоящия случай съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че извършеното е инцидентна проява в дейността на нарушителя. Касае за първо нарушение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че лицето платец на дохода не е изпълнило задължението си да предостави на жалбоподателката издадената служебна бележка, което би било индиция за лицето, че е получило доход, който е задължено да декларира. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка по цялостното изследване на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, настоящият съдебен състав констатира допуснато в административнонаказателното производство грубо съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на НП, поради незаконосъобразност. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на императивни процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно. От приложение по делото АУАН е видно, че същият е съставен на 02.02.2017г., а е връчен на жалбоподателката на 06.02.2017г. От показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателката се явила на 02.02.2017г. за съставяне на акта, по поради технически причини, не бил съставен. Покана за ново явяване не й била връчвана, също така е нямало уговорка за ново явяване за съставяне на акта. По – късно същият ден актосъставителката съставила акта в отсъствие на К. като й го връчила на 06.02.2017г., от което следва изводът , че актът е бил съставен в нейно отсъствие като отбелязване за отсъствието й в АУАН не е направено. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта. Прилагането на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Съдът намира, че в разглежданият случай допуснатите нередовности при съставяне на АУАН са съществени и не могат да бъдат санирани от последващото предявяване и връчване. Нормите, които са нарушени от страна на актосъставителя са императивни. Неспазването им опорочава целия административнонаказателен процес и правят атакуваното наказателно постановление изцяло незаконосъобразно. Налице е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №255280 – F289827/16.03.2017г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ на Д.Т.К., ЕГН ********** е наложена “глоба” в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: