В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. Апостолова,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1194 по описа за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-000453/25.04.2017год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 180 ал. 1 т.1 предл.2 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 150 /сто и петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение. Жалбоподателят в жалбата си по същество моли съда да постанови решение, с което да намали наложената глоба по първото нарушение на предвидения минимум, а наложеното наказание за второто нарушение да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено на предвидения минимум. Излага аргументите си за това.

За въззиваемата страна, редовно призовани, процесуален представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 23.02.2017 г. около 17.30 часа в гр. Шумен по ул. “Македония” жалбоподателят управлявал товарен лек автомобил, самосвал “Ивеко 35 10” с рег. № Н 18 38 ВК, собственост на „Сила“ ООД с Булстат: 127614739. След като стигнал пред дом № 58 на същата улица, същият спрял автомобила, паркирал го и се прибрал в дома си. При паркирането му той не взел необходимите мерки, автомобила да не се приведе в движение и същият се самозадвижил. При движението си на преден ход автомобила се блъска в хидрантен кран, като го поваля на земята и преустановява движението си. След известно време жалбоподателя разбира, че паркирания от него автомобил се е самозадвижил и ударил хидрантния кран на тротоара. Отива до автомобила си и на собствен ход го премества от хидратния кран, а в последствие и от местопроизшествието. Очевидец на действията на жалбоподателя става Ф.Р.Х., видно от приложеното по делото обяснение. На 24.02.2017г. инс. И. С. И. ***, получава сигнал около 12.3.40 часа, че роми обикалят около съборения хидрантен кран и целят демонтирането му. На место е изпратен полицейски патрул, който установява, че крана е съборен от преминаването на автомобил през него. Около 14.40 часа същия ден е получено ново обаждане на тел 112 от гражданина Х., който заявява, че крана е съборен от автомобил „Ивеко“ управляван от В.

На 01.03.2017г. жалбоподателя бил призован в приеманата на районния инспектор и след като се явил там, дал обяснения как се е стигнало до произшествието. По време на писането на обясненията присъствал и актосъставителя И.Д.. Актосъставителя и нарушителя отишли на местопроизшествието и го огледали, след това огледали автомобила и след като установил всичко как се е случило актосъставителя поканил жалбоподателя в КАТ гр. Шумен,тъй като същият не се носел документите по време на призоваването му. Там на място след преценка на събраните доказателства в присъствие на жалбоподателя му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 453 от 01.03.2017г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени чл. 96 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно, че водачът на спряно или паркирано ППС е длъжен да вземе мерки то да не се приведе в движение или да потегли само, както и че като участник в ПТП не е останал на място да установи последиците от произшествието. Жалбоподателят подписал акта, като отразил в него, че няма забележки. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 17-0869-000453/25.04.2017год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 180 ал. 1 т.1 предл.2 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 150 /сто и петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.Д. – актосъставител и Б.И. – свидетел при съставяне на акта.

От материалите по делото, а и от съставения по късно протокол за ПТП се потвърждава, че е имало удар между автомобила и хидрантен кран пред дом № 58 на ул. „Македония“, като по автомобила са причинени щети, а също така и крана е повреден. Това по същество не се отрича и от жалбоподателя, тъй като същият е подписан съставения протокол за ПТП на 01.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС, което след спирането му не е обезопасил и то се е самозадвижило с което е причинил ПТП с материални щети и след това е напуснал местопроизшествието без да установи какви са последиците от произшествието.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване на светлините на ППС, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно ППС, извън случаите по чл. 179 т.4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. За извършените нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание в максимално предвидения размер за първото нарушение и около минималния размер за второто нарушение. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложеното първо наказание е съобразил, че има ПТП, което само по себе си означава, че е можело да има и по тежки последици за пешеходците пребиваващи по това време на местопроизшествието, а напускайки местопроизшествието той е затруднил получаването на обезщетение от пострадалия – ВиК – Шумен. В тази връзка съдът намира, че не следва да се намалява размера на наложеното наказание. Приложените към жалбата документи, съдът намира за ирелевантни относно размера на наказанията. Също така е тежко нарушение и да напуснеш района на местопроизшествието. Видно и от представената справка за нарушител от региона, жалбоподателя има регистрирани нарушения и тези не се явяват първи за него, тъй че е бил напълно наясно с последиците за него при напускане на местопроизшествието. По този начин той е осуетил и една евентуална проверка за наличие на алкохол и при такова наличие, то последиците за него биха били още по тежки. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил и предишните нарушения по ЗДП извършени от жалбоподателя и е определил размера на наказанието в съответния размер на чл. 180 ал.1 т.1 и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-000453/25.04.2017год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 180 ал. 1 т.1 предл.2 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 150 /сто и петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: