Р Е Ш Е Н И Е
383/6.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На пети юли през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1195 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16 – 0869 - 003520 от 01.02.2017 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.Т.М., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП и “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 1, предл. трето от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал .2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Г.Т.М. на 23.10.2016 г. управлявал мотоциклет, марка “КТМ 300ХЦ”, с рама № VВКМХN234ВМ397899,
собственост на М.И.И., ЕГН ********** *** в посока пл. „Гривица“. Около 17.30
часа на същия ден срещу бензиностанция „ЛУКОЙЛ“, находяща се на ул. „Генерал
Драгомиров бил спрян за рутинна проверка. Тогава му била извършена проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен. Било
констатирано, че управлявания от М. мотоциклет няма регистрационната табела,
поставена на определеното за целта место. При
спиране за проверка от служители при
ОД на МВР – гр. Шумен
било установено също, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, както и че не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него
МПС. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 3520 от 23.10.2016 г., като актосъставителят е
посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, като същият е изложил като възражения, че процесния ден
управлявал мотоциклета по селски пътища и офроуд и вероятно вибрациите от
неравностите по пътя са станали причина за отделянето на регистрационните
табели от шасито на мотора. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ 16 – 0869 - 003520 от 01.02.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП и “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 1, предл. трето от
ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.С.П. и на свидетеля Ц.П.К. - свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява
и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на
чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение
за изясняването на делото са показанията на свидетелите П.П. и Ц.К..
Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични,
а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите
не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които
дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да
се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.”. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление мотоциклет и че регистрационната табела на същия не е била
поставена на определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се
закрепват отпред и отзад /или
само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато
това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера. Съгласно чл. 10, ал. 7 от същата наредба “на
мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табелата с регистрационен номер се
поставя само отзад”. От разпита в съдебно заседание на свидетелите П.П. и Ц.К.
се установява по безспорен начин, че на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет нямало поставени регистрационните табели на определеното за целта
место. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин и от изготвените по
реда на чл. 189, ал.
7 от ЗДвП снимки, на които ясно се вижда, че на мотоциклета въобще няма
поставена регистрационната табела на определеното место, т. е. не може да се индувидуализира
водача и МПС, както от останалите участници в движението, така и от контролните
органи. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от
завода – производител за всяко едно превозно средство и именно това е мястото,
визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10, ал. 5 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от
тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още
повече, липсата на определени части от едно превозно средство или поставянето
на други по определен начин само по себе си не води до отпадане на задължението
за поставяне на регистрационната табела на определеното място и не съществува
законова възможност водача сам да избере местоположението, на което да постави
същата.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по
делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП,
която предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В същото
време, съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
е наложил санкция в размер над минимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в
размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
2 /два/ месеца, като е изложил конкретни мотиви, обосноваващи решението му за
налагане на санкция в съответния размер. При определяне на наказанието е била
съобразена тежестта на нарушението и на дееца, както и обстоятелството, че на
същия са били налагани множество наказания за други нарушения по ЗДвП, по част
от които не е заплатил наложените му наказания „глоба“, което следва да се
възприеме като утежняващо отговорността обстоятелство. При преценка на размера
на наказанията съдът съобрази и обстоятелството, че двете наказания са
кумулативно предвидени и същите кореспондират помежду си.
Освен това, настоящия
съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 140 от ЗДвП
е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това
обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си да постави регистрационната
табела на определеното за целта место. Това задължение има за цел да осигури
възможност както на органите на реда, а така и на трети лица да идентифицират
по несъмнен начин едно пътно превозно средство по време на неговото движение по
пътищата. Не случайно в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е посочено,
че местоположението на регистрационната табела следва да е такова, че да
осигури неговата видимост и осветеност нощно време. Непоставянето на регистрационната
табела, независимо от причините за това или поставянето й по какъвто и да е
друг начин, освен предвидения в закона, би създало пречка същия да бъде добре
осветен от останалите уреди на превозното средство, а от тук и да бъде възприет
и идентифициран от останалите участници в движението в случай на възникнала
нужда от това или от органите на реда при извършване на проверка или при
възникнал пътен инцидент. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото
касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото
обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети
лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може
да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
С оглед на
изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи
се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Настоящият състав състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.П. и Ц.К. се установява по безспорен начин, че в рамките на извършената му на 23.10.2016 г. проверка водачът не е представил на компетентните органи СУМПС и контролен талон към него.
Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл. 183, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт втори се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
По отношение на нарушението, описано в пункт трети на
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
От
доказателствата по делото – разпита на актосъставителя П.П. и на свидетеля Ц.К.
се установява по безспорен начин, че по време на проверката М. не е носил в
себе си свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно
средство - мотоциклет марка “КТМ 300ХЦ”, с рама № VВКМХN234ВМ397899.
Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от
ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач,
който не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно
превозно средство.
Настоящия
съдебен състав намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт трети се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в неточно посочване на извършеното нарушение. Още повече, дори и да приемем, че това е някакво
нарушение на процесуални правила, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че при
издаване на наказателното постановление тази неточност е санирана, тъй като в
текста на наказателното постановление е изписана както текстово, така и цифрово
правна квалификация и съответно индивидуализирано самото нарушение като
описание.
Не е налице
и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане
възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление
изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание
и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това,
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива.
Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ
административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на
възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава
проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.
Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесните нарушения
е установено по безспорен начин. Санкционните норми
също така са определени
правилно.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да
бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 – 0869 - 003520 от 01.02.2017
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
Г.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП и “глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 1, предл. трето от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: