Р Е Ш Е Н И Е

 

405/20.7.2017г., Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1196 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.С.С., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.И.И. от ШАК, който  поддържа жалбата, а в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на исканията си.

Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.   

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2017 год. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ Н 7311 ВК, собственост на „СТОМИЛ ТРЕЙД“ ЕООД, с Булстат 202162323.  Около 19.50 часа в гр.Шумен, на бул.“Мадара“, на паркинга пред вх.1 на №29 предприел маневра движение на заден ход, при която блъснал паркирания в близост лек автомобил модел „Рено Меган“ с рег.№Н1575АР, собственост на Б.Ж.И., с ЕГН**********. Непосредствено след удара, водачът привключил на предна предавка и потеглил, като направил завой в обратна посока и се отдалечил. Заедно с жалбоподателя в автомобила се намирали и свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р.. Станалото ПТП било възприето от свидетеля И.Г.Х., който се опитал да извика водача да спре, като му махнал и с ръка. Тъй като жалбоподателят не го забелязал и продължил, свидетелят Х. записал номера на автомобила и уведомил собственика на пострадалия автомобил, който от своя страна подал сигнал за станалото ПТП. На местопроизшествието бил изпратен свидетеля И.П.Д., който бил служител на РУ-Шумен. По предоставения му регистрационен номер на 25.02.2017 год. било установено,  че водач на втория автомобил, участващ в пътно-транспортното произшествие е жалбоподателя. След установяване самоличността му, на местопроизшествието било извършено съпоставяне на двата автомобила, при което било установено, че щетите по автомобилите съвпадат. Бил съставен Протокол за ПТП №1667534/25.02.2017 год. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №416 от 25.02.2017 год., с бланкетен номер 704891.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д.С.С. са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е изложил, че няма възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.С.С., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.Д., на свидетелите  И.Ц.К., И.Г.Х., П.Т.Т. и С.Р.Р. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход. В същото време от разпита на свидетеля И.Г.Х. се установява по безспорен начин, че при извършване на посочената по-горе маневра е ударил паркирания в близост лек автомобил модел „Рено Меган“ с рег.№Н1575АР. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на актосъставителя И.П.Д., които след установяване на водача е извършил оглед и съпоставка на двамата автомобила и е установил, че щетите по тях напълно съвпадат. В подкрепа на този извод е и изготвения и приложен по делото снимков материал. Самото нарушение първоначално не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото във възраженията си при съставяне на акта е изложил, че няма възражения по него.  Подобно оспорване е налице едва с жалбата срещу издаденото наказателно постановление.    

Съдът намира, че е налице субективния елемент от състава на нарушението, като по безспорен начин се установява авторството на деянието,  доколкото жалбоподателят не отрича факта, че именно той е управлявал автомобила в момента преди и по време на станалото ПТП. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р., които са пътували в автомобила и потвърждават обстоятелството, че водач е бил именно жалбоподателя. В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Г.Х., който е бил пряк очевидец на станалото ПТП и в съдебно заседание на 21.06.2017 год. заявява, че ясно е възприел жалбоподателя и че именно той е бил водач на автомобила по време на станалото ПТП. В същото време водачът ясно е съзнавал задължението си, преди да предприеме маневрата, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, но не го е направил.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е  изпълнил задължението си преди да предприеме маневра движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като е причинил ПТП, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за водач, който наруши правилата за движение назад.  Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер. 

А с оглед на изложеното наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалният му представител, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви относно нарушението, визирано в пункт първи в този смисъл, съдът напълно споделя направения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението, описано в пункт първи на акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата. Именно липсата на значителни имуществени вреди е основание за квалифициране на деянието по посочения законов текст, а не по по-тежък административно-наказателен състав. Деянието на жалбоподателя по своята същност не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други деяния от този род, поради което настоящия състав намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена и и нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен  без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че жалбоподателят  е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. Това обстоятелство, въпреки, че първоначално не е било отречено от страна на самия жалбоподател се подкрепя и от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  И.Г.Х. и И.П.Д.. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, еднопосочни и подкрепят изцяло изложената от актосъставителя и от наказващия орган фактическа обстановка. В подкрепа на същата са и изготвените от страна на полицейските служители снимки, които са приложени по делото. Безспорно се установява и факта, че след станалото ПТП жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, а е продължил движението си с управлявания от него автомобил. В подкрепа на този извод са отново показанията на свидетеля И.Г.Х., който пряко е възприел станалото ПТП и поведението на водача непосредствено след него, а и на свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р., които са се намирали в автомобила на жалбоподателя по време на станалото ПТП и в съдебно заседание свидетелстват, че непосредствено след извършване на маневрата движение на заден ход, водачът е продължил движението си, като е направил обратен завой. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В същото време обаче съдът намира, че липсва субективният елемент от състава на посоченото нарушение. За да приемем, че С. е осъществил състава на същото и от субективна страна е необходимо да приемем, че водачът е разбрал за причиненото от него ПТП, видял е подадения от свидетеля Х. сигнал за спиране,         чрез свирене и махане, възприел го е и умишлено не е  изпълнил задължението си за спиране. В тази връзка съдът съобрази отново събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Г.Х., който в съдебно заседание по недвусмислен начин заявява, че не е убеден, че водачът е видял, респективно възприел подадения му сигнал за спиране и действията му, изразяващи се в свиране и махане, като счита, че дори не е убеден, че водачът е разбрал, че е ударил паркирания автомобил. В този смисъл самият свидетел Х. заявява, че първоначално самият той, при движението на заден ход на управлявания от жалбоподателя автомобил, е помислил, че последният е настъпил пластмасова бутилка, но впоследствие е установил, че има щета по паркирания автомобил. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите  П.Т.Т. и С.Р.Р., които както бе посочено по-горе са се намирали в автомобила на жалбоподателя и в съдебно заседание свидетелстват, че не са усетили някакъв удар, при движението на заден ход и не са видели някой да подава някакъв сигнал за спиране на водача.

Наличието на едно предположение, че жалбоподателят е разбрал за причиненото ПТП и умишлено не е спрял, без да са налице каквито и да е доказателства в тази насока, не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН,  наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина.

А с оглед на изложеното, поради липсата на неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, то наказателното постановление в частта по пункт втори, с която на жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП  се явява недоказано и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА   наказателно постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт първи, с която на Д.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт втори, с която на Д.С.С., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като недоказано.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: