Р Е Ш Е Н И Е
405/20.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: И.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1196 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.С.С., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява лично. За него се
явява упълномощен представител – адв.И.И. от ШАК, който поддържа жалбата, а в представени по делото
писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на исканията си.
Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2017 год. жалбоподателят управлявал
товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ Н 7311 ВК,
собственост на „СТОМИЛ ТРЕЙД“ ЕООД, с Булстат 202162323. Около 19.50 часа в гр.Шумен, на бул.“Мадара“,
на паркинга пред вх.1 на №29 предприел маневра движение на заден ход, при която
блъснал паркирания в близост лек автомобил модел „Рено Меган“ с рег.№Н1575АР,
собственост на Б.Ж.И., с ЕГН**********. Непосредствено след удара, водачът
привключил на предна предавка и потеглил, като направил завой в обратна посока
и се отдалечил. Заедно с жалбоподателя в автомобила се намирали и свидетелите П.Т.Т.
и С.Р.Р.. Станалото ПТП било възприето от свидетеля И.Г.Х., който се опитал да
извика водача да спре, като му махнал и с ръка. Тъй като жалбоподателят не го
забелязал и продължил, свидетелят Х. записал номера на автомобила и уведомил
собственика на пострадалия автомобил, който от своя страна подал сигнал за
станалото ПТП. На местопроизшествието бил изпратен свидетеля И.П.Д., който бил
служител на РУ-Шумен. По предоставения му регистрационен номер на 25.02.2017
год. било установено, че водач на втория
автомобил, участващ в пътно-транспортното произшествие е жалбоподателя. След
установяване самоличността му, на местопроизшествието било извършено
съпоставяне на двата автомобила, при което било установено, че щетите по автомобилите
съвпадат. Бил съставен Протокол за ПТП №1667534/25.02.2017 год. На нарушителя
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №416 от 25.02.2017
год., с бланкетен номер 704891.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д.С.С. са
нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, като същият е изложил, че няма възражения по него. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.С.С., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.Д., на свидетелите И.Ц.К., И.Г.Х., П.Т.Т. и С.Р.Р. и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. От материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход.
В същото време от разпита на свидетеля И.Г.Х. се установява по безспорен начин,
че при извършване на посочената по-горе маневра е ударил паркирания в близост
лек автомобил модел „Рено Меган“ с рег.№Н1575АР. Това обстоятелство се
потвърждава и от разпита на актосъставителя И.П.Д., които след установяване на
водача е извършил оглед и съпоставка на двамата автомобила и е установил, че
щетите по тях напълно съвпадат. В подкрепа на този извод е и изготвения и
приложен по делото снимков материал. Самото нарушение първоначално не се
оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото във възраженията си при
съставяне на акта е изложил, че няма възражения по него. Подобно оспорване е налице едва с жалбата
срещу издаденото наказателно постановление.
Съдът намира, че е налице субективния елемент от
състава на нарушението, като по безспорен начин се установява авторството на
деянието, доколкото жалбоподателят не
отрича факта, че именно той е управлявал автомобила в момента преди и по време
на станалото ПТП. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на
свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р., които са пътували в автомобила и потвърждават
обстоятелството, че водач е бил именно жалбоподателя. В същата насока са и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Г.Х., който е бил
пряк очевидец на станалото ПТП и в съдебно заседание на 21.06.2017 год.
заявява, че ясно е възприел жалбоподателя и че именно той е бил водач на
автомобила по време на станалото ПТП. В същото време водачът ясно е съзнавал
задължението си, преди да предприеме маневрата, да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, но не го е направил.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението
си преди да предприеме маневра движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като е причинил ПТП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за водач, който наруши
правилата за движение назад. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния
абсолютен размер.
А с оглед на изложеното наказателното
постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и
процесуалният му представител, че нарушението следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в
самото наказателно постановление не са изложени мотиви относно нарушението,
визирано в пункт първи в този смисъл, съдът напълно споделя направения в тази
насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено,
че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН
не може да бъде приложена. Нарушението, описано в пункт първи на акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата. Именно липсата
на значителни имуществени вреди е основание за квалифициране на деянието по
посочения законов текст, а не по по-тежък административно-наказателен състав.
Деянието на жалбоподателя по своята същност не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други деяния от този род, поради което
настоящия състав намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена и и нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай”
по смисъла на посочената законова норма.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като
нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по
изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че
жалбоподателят е участник в описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателното постановление ПТП. Това обстоятелство, въпреки, че
първоначално не е било отречено от страна на самия жалбоподател се подкрепя и
от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите И.Г.Х. и И.П.Д.. Съдът
намира, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, еднопосочни
и подкрепят изцяло изложената от актосъставителя и от наказващия орган
фактическа обстановка. В подкрепа на същата са и изготвените от страна на
полицейските служители снимки, които са приложени по делото. Безспорно се
установява и факта, че след станалото ПТП жалбоподателят не е спрял, за да
установи какви са последиците от произшествието, а е продължил движението си с
управлявания от него автомобил. В подкрепа на този извод са отново показанията
на свидетеля И.Г.Х., който пряко е възприел станалото ПТП и поведението на
водача непосредствено след него, а и на свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р., които са
се намирали в автомобила на жалбоподателя по време на станалото ПТП и в съдебно
заседание свидетелстват, че непосредствено след извършване на маневрата
движение на заден ход, водачът е продължил движението си, като е направил
обратен завой. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът намира, че липсва
субективният елемент от състава на посоченото нарушение. За да приемем, че С. е
осъществил състава на същото и от субективна страна е необходимо да приемем, че
водачът е разбрал за причиненото от него ПТП, видял е подадения от свидетеля Х.
сигнал за спиране, чрез свирене и
махане, възприел го е и умишлено не е изпълнил задължението си за спиране. В тази
връзка съдът съобрази отново събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И.Г.Х., който в съдебно заседание по
недвусмислен начин заявява, че не е убеден, че водачът е видял, респективно
възприел подадения му сигнал за спиране и действията му, изразяващи се в
свиране и махане, като счита, че дори не е убеден, че водачът е разбрал, че е
ударил паркирания автомобил. В този смисъл самият свидетел Х. заявява, че
първоначално самият той, при движението на заден ход на управлявания от
жалбоподателя автомобил, е помислил, че последният е настъпил пластмасова
бутилка, но впоследствие е установил, че има щета по паркирания автомобил. В
подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите П.Т.Т. и С.Р.Р., които както бе посочено
по-горе са се намирали в автомобила на жалбоподателя и в съдебно заседание
свидетелстват, че не са усетили някакъв удар, при движението на заден ход и не
са видели някой да подава някакъв сигнал за спиране на водача.
Наличието на едно предположение, че жалбоподателят
е разбрал за причиненото ПТП и умишлено не е спрял, без да са налице каквито и
да е доказателства в тази насока, не е достатъчно, за да ангажира
административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените
наказания за твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите
от ЗАНН, наказателно постановление се
издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и
когато е доказана по безспорен начин неговата вина.
А с оглед на изложеното, поради липсата на
неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може да
бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, то наказателното постановление в частта по пункт втори, с която на
жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се явява
недоказано и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №17-0869-000416 от 24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт първи, с която на Д.С.С.,
с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и
ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0869-000416 от
24.04.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен, в частта по пункт втори, с която на Д.С.С., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като недоказано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: