419/2.8.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД №1257 по описа на
ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В – 0042697/11.05.2017год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към КЗП, с което на
основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. При условията на
евентуалност моли да бъде намален
размера на наложената имуществена санкция. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения – непосочване на обстоятелствата , при които е извършено нарушението,
както и доказателствата, както и противоречие с приложимите материалноправни
норми, маловажност на нарушението, неправилна правна квалификация, липса на
извършено нарушение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се
явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на
потребителите на мобилни телефони,
аксесоари и телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин
„Теленор“, находящ се в гр.Шумен, пл. “България“ №1. На 26.09.2016г. Б.С.Б. сключил с дружеството – жалбоподател договор
за лизинг, въз основа на който му било
предоставено за временно и възмезно ползване за срок от 23 месеца мобилен апарат марка марка “SONY” модел “Xperia ХА Black”, IMEI № 358125075727225 срещу заплащане на обща лизингова цена 482.77 лева. Съгласно договора лизингополучателят имал право да придобие
собствеността върху предоставеното за
ползване устройство, след писмено заявление 10 дни преди изтичане на срока на
договора.
На 01.03.2017г. Б. депозирал
жалба в КЗП - Шумен във връзка с предявени рекламации на мобилния апарат. На 09.03.2017г.
свидетелите Н.Й. и В.Г. извършили проверка в обекта - магазин „Теленор“. Било
установено, че мобилният апарат бил
рекламиран четири пъти, а именно:
– на 05.01.2017г. с посочени от потребителя проблеми – „често при разговори
слушалката заглъхва“ като е върнат на 10.01.2017г.,след 1 ден престой в
сервиза, със становище, че проблемът се дължи на текуща версия на приложението
„Viber“, да не се инсталира докато не бъде публикувана
нова версия; На 14.01.2017г. е върнат на потребителя;
– на 21.01.2017г. с посочен от потребителя проблем – „при разговор заглъхва
и не се чува“ като е върнат на 31.01.2017г., след 6 дни престой в сервиза, със становище, че след пет дневен тест не бил установен проблем
с апарата, при инсталиране на текуща версия на „Viber“ се появяват проблеми с микрофона на апарата; да се изчака излизане на
нова версия на приложението;
– на 02.02.2017г. с посочен от потребителя проблем – „не чува по време на
разговор“ като е върнат на 07.02.2017г., след 1 ден престой в сервиза, със
становище, че при провеждане на обстоен тест при продължителен разговор,
посоченият проблем не се наблюдава, не се наблюдават отклонения от нормалното
за работа; На 10.02.2017г. апаратът е върнат на потребителя като в съставения Акт
№ А 501869384/10.02.2017г. е отразено в графа „Други повреди /Забележки на
клиента“, че телефонът се тества при връщането, клиента провежда разговор,
секунди не се чува нищо, при повторен разговор е същото.
– на 13.02.2017г. с посочен от потребителя проблем – „при разговор заглъхва
и не се чува“;
При подаване на четвъртата рекламация на 13.02.2017г. Б. Б.
депозирал и искане на основание чл.114 ал.3 от ЗЗП да бъде прекратен договорът
му или бъде извършена замяна на апарата с нов. С писмо изх. №GB-1TEBW6T от 17.02.2017г. Б. бил уведомен от
дружеството, че след тестване на телефона в оторизиран сервиз ще се прецени по
какъв начин ще се реши предявената от него рекламация. Апаратът е върнат на
22.02.2017г., след 7 дни престой в сервиза, със становище, че е тестван 4 дни,
при провеждане на продължителни разговори не се наблюдава посочения проблем;
производителя не носи отговорност за допълнителни приложения, които не са
фабрично инсталирани /„Viber“ и др./. На 28.02.2017г.
телефонът е върнат на потребителя като не било удовлетворено искането му по
чл.114 ал.3 от ЗЗП.
Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-0257859 от 09.03.2017
год. С КП представител на търговеца бил
поканен да се яви КЗП - Шумен за представяне на становище по заявлението на
потребителя за възстановяване на
заплатената сума и документи касаещи предявените рекламации на апарата. На 15.03.2017г.
в офиса на КЗП – Шумен било депозирано становище, в което е изложена позицията, че
претенциите на потребителя са неоснователни, доколкото при всички рекламации не
бил установен проблем. Представени са и
копие от сервизни протоколи и Акт за удовлетворяване на рекламация.
На 24.03.2017г. в КЗП – Шумен била депозирана жалба от друг потребител
- В.М., във връзка с предявени
рекламации на мобилен апарат от същия модел и марка - марка “SONY” модел “Xperia ХА” и депозирано до “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД искане на основание чл.114 ал.3 от ЗЗП да бъде прекратен договора
или бъде извършена замяна на апарата с нов. Рекламациите касаят същият проблем,
че по време на разговор звука в
слушалката изчезва. Становището на сервиза било,че проблемът се дължи на
инсталирани приложения -„Viber“ и др. В Акт за удовлетворяване на
рекламация № А 501883843 от 04.04.2017г. в графа „Забележки“ е отразено,
че апарата е сменен. Т.е. за същият
марка и модел апарат искането на потребителката за замяна е било удовлетворено.
Актосъставителят Н.Й. приел, че търговецът
нарушил изискванията на чл.114 ал.3 от ЗЗП като е отказал да удовлетвори искане за разваляне договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, след като е удовлетворил 3 рекламации на една
и съща стока и е било налице следващо несъответствие, поради което на 21.04.2017г.
съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К - 0042697 в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на
когото е и връчен и подписан от него без възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да
депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на
потребителите, видно от приложената по делото заповед на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. АУАН също е съставен от компетентно лице.В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на дружеството
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинено и срещу какво да се защитава.
Действително в случая
дружеството не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията
е стока предмет на „договор за лизинг”, а не на „договор за продажба”.
Лизингополучателят също има качеството
на потребител по смисъла на §13 т.1 от
ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има право
на рекламация при неизправност, а задължение на лизингодателя е да осигурява
гаранционно и извънгаранционно обслужване на устройството. ЗЗП има за цел защита правата на
потребителите, поради което разпоредбата на чл.114 от ЗЗП следва да се тълкува
разширително. Касае за облигационни отношения между страните, поради което е
допустимо разширително тълкуване на правните норми на ЗЗП.
С издаденото наказателно постановление
е вменено на дружеството нарушение по чл.114 ал.3 от ЗЗП. Съдът намира
за основателен доводът на дружеството – жалбоподател за недоказаност на
вмененото нарушение по чл.114 ал.3 от ЗЗП. Посочената норма регламентира
задължение на търговеца да удовлетвори искане за разваляне на договора и да
възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три
рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в
рамките на срока на гаранцията по чл. 115
от ЗЗП, е налице следваща поява на несъответствие. Т.е. за да бъде осъществен
състава от обективна страна следва да са налице
три удовлетворени рекламации, чрез
извършване на ремонт и нова поява на несъответствие. Не е спорно между
страните по делото, а това се установява и от доказателствата, че по отношние на мобилният апарат са били предявени
четири рекламации в периода от 05.01.2017г. до 13.02.2017г. като потребителят е посочил едни и
същи повреди на апарата. След всяка една от четирите рекламация апаратът е връщан на потребителя
със становище, че след проведени тестове не бил установен сочения проблем с апарата. Рекламациите са счетени за
неоснователни, доколкото проблемът се дължал на инсталирана версия на
приложението „Viber“. Дадени са препоръки да не
се инсталира, докато не бъде публикувана нова версия на приложението. В
изготвените сервизни протоколи, не е отразено да е извършван ремонт на
телефона, а само тестване. Няма доказателства, че по повод рекламациите е бил отстраняван някакъв технически и софтуерен
проблем,т.е. че е било отстранено
някакво несъответствие, в резултат на което да се приеме, че е налице извършен
ремонт, съобразно чл.104 ал.4 от ЗЗП. Законът не
поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, но
отразеното тестване не следва да се приема като "ремонт" на стоката. Не
е отразено дори да е извършвано обновяване на софтуера. Предвид липсата
на доказателства, че при предявените рекламации са били извършвани действия,
които могат да бъдат окачествени като
извършван ремонт на апарата, ангажирането на отговорността на
дружеството за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП е незаконосъобразно.
Рекламациите са били предявявани по
повод един и същ проблем - при разговор заглъхва и не се
чува. При такива проблеми основните функции, които
стоката е предназначена да изпълнява, не са могли да бъдат осъществявани,
поради което дружеството – жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен
срок от предявяване на рекламацията
потребителската стока в съответствие с договора. Видно от описаната повреда, стоката не е била годна да изпълнява
обичайното си предназначение и затова не е отговаряла на договора. Тази повреда
е настъпила в рамките на гаранционния срок, което задължава търговеца да приеме
рекламацията и отстрани повредата, поради което съдът намира, че дружеството –
жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП, а не нарушение на
чл.114 ал.3 от ЗЗП,
за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че липсват безспорни доказателства, които по несъмнен
начин да докажат възведеното административно-наказателно обвинение на
дружеството – жалбоподател, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна
следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №В –
0042697/11.05.2017год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: